Решение № 755 от 13.07.2022, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 2201/2022
- Вид
- Решение № 755
- Подписан
- 13.07.2022
- Състав
- МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 33, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 47, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 45, ал. 6 · Закон за закрила на детето
- чл. 8, ал. 8 · Закон за закрила на детето
- чл. 182 · Наказателен кодекс
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 755 гр. Бургас, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20222120202201 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на С. ЯНК. КР. с ЕГН: **********, с посочен адрес: *, срещу Наказателно постановление № 3388а-1388/29.09.2021 г., издадено от Началник на 05 РУ-Бургас, с което за нарушение на чл. 8, ал. 8 от Закона за закрила на детето /ЗЗкрД/ и на основание чл. 45, ал. 6 от същия закон на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Конкретни доводи за порочност не се посочват, но се изразява несъгласие с фактическите констатации (без да се уточнява какви са верните факти). Под евентуалност се пледира за квалифициране на нарушението като маловажно и прилагането на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган – Началник на 05 РУ-Бургас не изпраща представител.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 ЗАНН (в актуалната редакция), доколко видно от разписката - НП е връчено на жалбоподателката на 11.06.2022 г., а жалбата е депозирана при АНО на 20.06.2022 г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 08.09.2021 г. в 05 РУ-Бургас бил получен сигнал от живущи за оставени без надзор деца в апартамент на *“, които хвърлят предмети през прозореца. На сигнала бил изпратен екип от социален работник и полицейски служители, сред които и св. С.К. служител в 05 РУ при ОДМВР-Бургас. При пристигане на адреса св. К. констатирала, че вратата на апартамента е заключена, от вътре се чуват детски гласове, но никой не отворил 1 на позвъняванията. Понеже свидетелката водила на отчет в Детска педагогическа стая две от децата, живущи на адреса, тя имала телефона на майката – жалбоподателката К. и й се обадила. Майката първоначално обяснила, че се намира в апартамента, но след около половин час се появила с асансьора и отключила апартамента. При влизането си св. К. констатирала, че вътре се намират 5 деца на възраст от няколко месеца до 14 години, без присъствието на възрастен. Констатирала, че хигиената е ужасна, децата са занемарени, а едно от тях дори е с пневмония. От две от по-големите момчета узнала, че майка им е излязла предния ден и се прибира едва сега.
При тези факти свидетелката преценила, че К. е извършила административно нарушение по чл. 8, ал. 8 ЗЗакрД и на 29.09.2021 г. съставила против нея АУАН с бл. № 3388а-1388. Актът бил предявен на К., която го подписала и получила препис от него, без да направи възражения.
Въз основа на АУАН, на 29.10.2021 г. било издадено и атакуваното НП, като административнонаказващият орган не констатирал нередовности при съставяне на АУАН , поради което и наложил на жалбоподателката административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателката, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че в производството са допуснати множество нарушения, водещи до извод за порочност на издаденото НП.
На първо място и най-важно място съдът намира, че в случая актосъставителят и наказващият орган не са разполагали с компетентност да съставят актове за установяване на административни нарушения и да издават наказателни постановления за посоченото нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН, актове могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове, както и определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. Съгласно чл. 47, ал. 1 от ЗАНН, административни наказания могат да налагат ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ.
В случая АУАН и НП са съставени за нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 8 от ЗЗакрД във връзка с чл. 45, ал. 6 от същия закон, а съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗЗакрД, нарушенията по чл. 45, ал. 6 от ЗЗакрД се установяват само с акт на служител от Главна дирекция "Контрол по правата на детето" към Държавната агенция за закрила на 2 детето, а наказателното постановление се издава от председателя на Държавната агенция за закрила на детето или от оправомощено от него длъжностно лице. С оглед на обстоятелството, че АУАН и НП са съставени от служители на МВР, които са нямали правомощия да издават съответните процесуални актове, то и процесното наказателно постановление се явява незаконосъобразно само на това основание.
С оглед прецизност съдът следва да маркира и редица други пороци, които макар и да не са така съществени, също водят до извод за незаконосъобразност на производството:
- в АУАН като дата на нарушението е посочена 08.09.2021 г., а в НП датата е 29.09.2021 г.
- в АУАН и НП липсва коректно посочване на съставомерните признаци на твърдяното нарушение. Посочено е, че се касае за четири малолетни деца, които са оставени без надзор и родителска грижа. Същевременно разпоредбата на чл. 8, ал. 8 ЗЗакрД визира не малолетни лица (под 14 години), а такива под 12-годишна възраст. Посочването само, че лицата са малолетни не е достатъчно, а е следвало да се посочи дали децата са под 12годишна възраст.
- в АУАН и НП е посочено, че родителят е оставил без надзор четирите си деца, но е съставен само един акт и е издадено само едно НП. В случая, тълкуването на закона води до извод, че той третира оставянето на всяко дете като самостоятелно нарушение, поради което и в случая е следвало да се съставят четири отделни акта и да се издадат четири отделни НП.
- в АУАН и НП е преписан текста на чл. 8, ал. 8 ЗЗакрД, но не са посочени никакви конкретни факти, с които да се запълни съдържанието на правната норма. Трябвало е изрично актосъставителят и АНО да посочат в какво се е изразявала опасността, която е била създадена от родителя, а не само декларативно да се посочва, че такава е имало.
- в АУАН при даване на цифрова квалификация на нарушението е посочено, че се касае за нарушение по чл. 8, ал. 8 ЗЗакрД, но наред с това е направена превръзка и с чл. 182 НК. По този начин не става ясно дали актосъставителят приема, че описаните факти изпълват състава на административно нарушение; дали приема, че се касае за престъпление или и за двете, което е недопустимо и води до неяснота, съществено препятстваща правото на защита на санкционираното лице. Не става ясно, защо щом актосъставителят квалифицира поведението като престъпление по чл. 182 НК, той съставя АУАН срещу лицето.
- видно от показанията на актосъставителката – за случая е било образувано и досъдебно производство. При това положение съгласно чл. 33, ал. 2 ЗАНН не е следвало да се издава НП, а АНО е трябвало да изпрати материалите на вниманието на прокурора.
Предвид всички тези обстоятелства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на жалбоподателката, която обаче не е поискала присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да се произнесе по този въпрос.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 3388а-1388/29.09.2021 г., издадено от Началник на 05 РУ-Бургас, с което за нарушение на чл. 8, ал. 8 от Закона за закрила на детето и на основание чл. 45, ал. 6 от същия закон на С. ЯНК. КР. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4