Решение № 1262 от 30.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1262 гр. София, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20211000501876 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 05.02.2021г по гр.д. № 223/2019г Окръжен съд- Благоевград, ГО, 2 състав е уважил предявения осъдителен иск от С. А. М. против Гаранционен фонд, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000лв, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К. М., брат на ищеца , причинена при инцидентпадане от ремарке на трактор, на осн. чл.288,ал.1,т.2 от КЗ/отм/. Съдът е приел, че не се установява съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия. С решението си съдът е възложил разноските по делото.

С определение от 25.03.2021г по същото дело съдът е изменил решението си в частта за разноските , на осн. чл. 248 от ГПК.

Решението е обжалвано с обща въззивна жалба от ответника Гаранционен фонд, в осъдителната част. Въззивникът поддържа, че неправилно БлОС е приел, че са налице основанията за присъждане на обезщетение на брата на починалото лице, че неправилно съдът е определил размера на обезщетението и неправилно е приел, че липсва съпричиняване. Оплакванията на въззивника касаят неправилно приложение на материалния закон- чл. 51,ал.2 и чл.52 от ЗЗД и необоснованост на изводите на съда.

1

Моли решението на БлОС да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

Решението на БлОС се обжалва с въззивна жалба и от третото лице помагач на ответника Е.Т. с оплакване за незаконосъобразност. Въззивникът поддържа, че неправилно съдът е приел, че ищецът е легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е завишено, а не е справедливо, че не е съобразен размера на обезщетенията, определен по закон, че неправилно съдът е приел, че не се установява съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия. Моли решението на БлОС да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, евентуално , ако се установи, че искът е основателен, размерът на присъденото обезщетение да бъде намален и да бъде приложена разпоредбата на пар.96 от ДР на ЗИД на КЗ.

Въззиваемият в производството – ищец пред първата инстанция С.М. депозира писмен отговор на въззивните жалби, като оспорва същите като неоснователни.

В о.с.з. въззивникът Гаранционен фонд и възивникът Е. Т. не се представляват.

Въззиваемият С.М. се представлява от адв. С. и адв. Д., който оспорват въззивните жалби. Адвокат С. поддържа, че по делото се установява, че ищецът е изпитвал и изпитва силни болки и страдания, породени от неочакваната смърт на неговия брат. Моли решението на БлОС да бъде потвърдено. Адвокат Д. моли съда да съобрази, че по отношение на размера на исковете на близки не се прилага пар. 96 от ДР на ЗИД на КЗ. Моли да се съобрази, че в ТР № 1/2018г по т.д. № 1/2016г на ОСНГТК на ВКС се въвежда изискване на изключителност в отношенията и вредите между търсещите обезщетение роднини и починалия при деликт, каквото законът не изисква. Моли решението на БлОС да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и 2 допустимо. Решението е неправилно по съображения изложени във въззивната жалба на застрахователя и неговия помагач и следва да бъде отменено по следните съображения:

Хипотезите, в които Гаранционният фонд изплаща обезщетения във връзка с вреди или смърт, настъпили при ПТП, са изчерпателно уредени в чл.288,ал.1 и ал.2 от КЗ/отм/. По настоящото дело искът е предявен на осн. чл.288,ал.1, т.2, б”а” от КЗ/отм/ твърди се настъпило ПТП на територията на страната, като същото е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Последното касае хипотези, в която за конкретното МПС следва да се сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност", но това не е сторено.

Освен посочените предпоставки , за да възникне задължение за Фонда да заплати обезщетение за вреди причинени от ПТП следва да се установят предпоставките на закона за ангажиране деликтната отговорност на виновния за ПТП водач – да се установи,че същият виновно и противоправно е причинил вреда на ищеца, причинната връзка между деянието и вредата, както и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.

По делото не е спорно, а и се установява от доказателствата- присъда по НОХД № 393/2015г по описа на Окръжен съд- Благоевград , че на 03.05.2015г Н. Т., непълнолетен, е управлявал трактор с прикачено към него ремарке, собственост на Е.Т. и като е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.150 от ЗДвП, чл.134, ал.1 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.2, б”б” от ЗДвП , като неправоспособен водач е возил в ремаркето К. М. и по непредпазливост е причинил смъртта му, вследствие на падане на последния от ремаркето по време на движение.

Влязлата в сила присъда, на осн. чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Ето защо настоящият съдебен състав е обвързан да приеме, че водачът Н. Т. виновно и противоправно е причинил, по непредпазливост, смъртта на К. М. като в нарушение на правилата на ЗДвП го е превозвал в товарно ремарке на трактор, който трактор обичайно се намира на територията на страната и който Т. е управлявал без правоспособност , като по делото не се спори, че за трактора не е била сключена застраховка „гражданска отговорност” на водача на същия.

С оглед изложеното съдебният състав приема, че по делото са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника Гаранционен фонд за обезщетяване на вредите, причинени от смъртта на К. М., настъпила вследствие ПТП на 03.05.2015г , което ПТП е причинено от водач на МПС- трактор, без застраховка на отговорността на водача за вреди.

3

Спорни по делото, пред настоящата инстанция, са въпросите за това дали се дължи и в какъв размер обезщетение за вреди от смъртта на брат му К. на ищеца и дали е налице съпричиняване на увреждането от страна на починалия.

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП К. М. е бил на 15 години , а брат му С.- на 21 години.

В о.с.з. на 30.06.2020г е изслушана свид. Л. Г., леля на ищеца и на починалия К. .

Свидетелката установява, че познава момчетата от тяхното раждане. Установява,че тя живее в ***, а К. е живял в с. ***. Според свидетелката двете момчета са били много близки и всичко са споделяли. Живели са заедно в ***, освен по времето когато С. е учел . Според свдетелката след смъртта на К. С. се затворил в себе си и още не е преодолял мъката си, а когато стане въпрос за брат му- плаче. Свидетелката установява, че С. е бил студент в *** и е прекъснал учението си , когато брат му починал. Свидетелката установява още, че двете момчета са имали разлика в годините и не са се засичали в училище. Установява, че средно образование С. завършил в Благоевград и ходил едно лято да работи в чужбина.

Съдът счита, че следва да кредитира свидетелските показания, тъй като свидетелката споделя факти, които е възприела като очевидец. Нейните показания, , макар и повърхностни , са логични и обективни. Показанията не се опровергават от други доказателства по делото и липсва основание да се приеме, че са дадени при предубеждения или пристрастност.

В о.с.з. на 18.11.2021г е изслушана СПЕ, изготвена от в.л. И.М.- психолог, от която се установява, че ищецът е младеж, затворен в себе си, индивидуалист, упорит, подозрителен. Според вещото лице водещи емоции при него са неудоволствие , подтиснатост, напрежение, обезкураженост, тревога и безпокойство и липса на радост.

Като стабилизирани черти на характера на ищеца вещото лице сочи упоритост, борбеност, сензитивност. Според експерта при ищеца има изявена интровертност.

Според вещото лице след смъртта на К. ищеца е прекъснал обучението си и работа и се е върнал при родителите си, което е признак на силен стрес. Вещото лице сочи, че ищецът се насълзява когато говори за брат си. Според вещото лице първоначалният шок на ищеца е бил много силен с оглед неочакваността на настъпилата смърт. Освен това К. е бил жизнен и усмихнат, което допълнително пречи на С. да възприеме факта на настъпилата му смърт. Според вещото лице в семейството на ищеца се установяват силни, интензивни връзки, което засилва допълнително скръбта от смъртта на малкия брат. Според вещото лице С. е имал добра социална реализация и след смъртта на К. той се връща назад. Това е период на отделяне от семейството, но ищецът се затваря у дома си, при родителите си, което го отклонява от посоката му на отделяне, от работа и 4 от университет. Вещото лице констатира, че при ищеца има проявено разстройство в адаптацията изразено в тревожно –депресивна реакция. Ищецът е преминал през първите етапи от преживяването на смъртта, но травмата е останала непреодоляна.

Адаптирането към ежедневието при ищеца още не е настъпило.

С ТР № 1/2016г на ОСНГТК на ВКС се разшири кръгът на лицата , имащи право на обезщетение при смърт на лице, настъпила при деликт, като ТР приема, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата , посочени в ППВС № 4/61 и №5/69 и по изключение, всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, което търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Съобразно мотивите на цитираното ТР и съдебната практира, развита при прилагането на това тълкуване на закона се приема, че правото на обезщетение в изключителните хипотези се дължи само когато претендиращият докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени. При наличие на родствена връзка, макар и не сред посочените лица съгласно ППВС № 4/61 , по изключение, при наличие на доказателства може да се присъди обезщетение за неимуществените вреди за болки и страдания надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

Прието е, че следва да се установи трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща предпоставки за проявление на значителни морални болки и страдания, когато претендиращият докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължителен проявление във времето. В този случай кръгът на лицата, които могат да получат обезщетение, се определя по справедливост, с оглед действителните отношения между починалия и лицето, което е в особено близки и трайни житейски отношения с починалия, чиято смърт е причинена от непозволено увреждане.