Решение № 2169 от 20.12.2019, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Русе,

20.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VII граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ

ДИМИТРОВА при участието на секретаря Дарина Илиева, като разгледа докладваното от съдия Димитрова гр. д. № 4417 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М.И.Р., ЕГН **********, срещу „ТиМ Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 07.06.2018 г., като работник по трудово правоотношение с ответника, по време на работа и при изпълнение на трудовите си функции осъществявал ремонт на покрив на складово помещение, при което паднал от височина около 10 метра и претърпял множество травматични увреждания. Поддържа, че за периода от настъпване на трудовата злополука до момента на предявяване на исковете здравословното му състояние е определено с Решение на ТЕЛК като временно неработоспособен до 02.04.2019 г. вкл. Сочи, че след този период подал молба за пенсиониране по болест, по която компетентният орган не се е произнесъл. Твърди, че здравословното му състояние към депозиране на исковата молба не е възстановено, като през целия период от настъпване на инцидента до настоящия момент, е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в продължителни болки, страдания и битови неудобства. Иска от съда ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за тези вреди в размер на 80 000 лв., както и законна лихва върху посочената сума за периода от датата на увреждането /07.06.2018 г./ до окончателното плащане.

Ответникът оспорва иска с твърдения за неоснователност досежно претендирания размер.

Навежда възражение за проявена от страна на ищеца груба небрежност, изразяваща се в липса на елементарно внимание и старание, тъй като работникът пренебрегнал основни правила за безопасност на труда, поради което била прекъсната причинната връзка между обстоятелствата, обуславящи отговорността на работодателя, и настъпилите вредни последици.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На основание чл.

153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството съдът е отделил обстоятелствата, че към 07.06.2018 г. между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „работник строителство“ при ответника; че с административен акт декларираната от ответника злополука с ищеца е призната за трудова по установения в закона ред, както и че в резултат от същата са настъпили сочените от ищеца травматични увреждания.

От представеното като писмено доказателство по делото разпореждане № 95/24.07.2018 г. на ТП – Русе на НОИ се установява, че декларираната от осигурителя с декларация вх. № 95/20.07.2018 г. злополука е призната за трудова такава по см. на чл. 55, ал. 1 КСО - злополуката е станала през време и по повод на извършваната работа – при ремонт на покрив пострадалият загубил равновесие и паднал от високо на земята.

Видно от представената по делото медицинска документация – епикризи, амбулаторни листове, болнични листове, протоколи за медицински комисии, резултати от изследвания и експертни решения на ТЕЛК за общи заболявания (л. 19 – л. 45 от делото), ищецът е бил временно неработоспособен за периода от настъпване на злополуката до 01.06.2019 г., за което време е проведено спешно оперативно лечение, извършени са прегледи от множество специалисти, проведено е медикаментозно лечение.

Установява се от приетото като писмено доказателство по делото Експертно решение № 2535/14.08.2019 г. от 102-ро заседание на ТЕЛК общи заболявания първи състав, УМБАЛ Русе, че на ищеца е определена 40% трайно намалена работоспособност за срок от две години с водеща диагноза „Дифузна травма на главния мозък“. Прието е, че противопоказни за ищеца условия на труд са следните: „тежък физически труд, натоварване на горни крайници“.

По делото е прието удостоверение за изплатени на ищеца парични обезщетения за временна неработоспособност № 17-00083069/08.05.2019 г., издадено от ТП – Русе на НОИ, видно от което е, че в периода от м. 06.2018 г. до м.04.2019 г. Р. е ползвал отпуск за временна неработоспособност, като му е изплащано парично обезщетение вместо пропуснатия трудов доход.

Част от доказателствената съвкупност по делото са събраните чрез разпита на свидетелите Й.Г.Р., П.Ц.П., А.Я.А. и М.Ц.Е. гласни доказателствени средства.

Свидетелите А.А. и М.Е., работили заедно с ищеца в деня на инцидента, сочат, че сутрин работниците минавали инструктаж, за което се подписвали. Технически ръководител на обекта бил П.З., който изисквал, когато се работи на покрив, работниците да са с колани и каски.

Съгласно показанията на св. Е. обезопсителните колани, с които ответното дружество разполагало, били четири на брой и по принцип трябвало да се ползват при височинни работи. Конкретният ден бил горещ, работниците преминали инструктаж, били предупредени да използват колани и каски, да не употребяват алкохол. На покрива били пет човека, всички били без каски, не поставили обезопасителни колани, защото ходели напред-назад, като свидетелите сочат, че на обекта е имало каски, гащеризони с обезопасителни колани и работни обувки. Изнасят, че самият З. в деня на инцидента не е бил с работниците на покрива, а „бил долу“ и не виждал бригадата. Р. режел плоскостите на покрива, а свидетелите ги монтирали. М. носел шапка с козирка, бил с маратонки, къси гащи и гол до кръста, като А. и Е. не са видели падането, защото били с гръб в този момент. Свидетелстват, че им било известно обстоятелството, че обичайно пострадалият пиел бира по време на обяд, но в деня на злополуката не са обядвали с него и не са го видели да употребява алкохол. Според свидетелите през пролетта на т.г. Р. идвал да види колегите си, опитал се да работи, но не бил в кондиция, вършел всичко по-бавно, макар че му давали лека работа.

От свидетелските показания на св. Й.Р.

/майка на ищеца/ и на св. П.П. /дългогодишен приятел на ищеца/ се установява, че пострадалият прекарал първите двадесет дни след инцидента в интензивно отделение в болница, след което бил преместен, за да бъде лекуван, в неврохирургично отделение, от което бил изписан след още двадесетина дни.

Грижите за ищеца поела свидетелката Р. в къщата й в с. Щ., като й помагали сестрата на ищеца и съпругът на последната. Съгласно показанията на Р. в първите седмици след изписването на сина й от болницата същият буйствал нощем, за което му били изписани успокоителни и болкоупокояващи медикаменти.

Посочените свидетели безпротиворечиво изнасят, че месеци след инцидента Р. не разпознавал никого, говорел несвързано, бил само на легло, започнал да става след 2-3 месеца и тогава взели инвалидна количка, съгласно показанията на майката. Свидетелите Р. и П. изнасят още, че ищецът не можел да се обслужва сам, не се ориентирал пространствено, изпитвал постоянен страх. С времето спомените му започнали да се възвръщат, като осъзнавайки състоянието си, се чувствал в тежест на близките си, понякога ставал агресивен, имал помисли за самоубийство. Според Р. и П. пострадалият имал нарушена координация, забавени движения на главата, не чувал с едното ухо, а преди инцидента не е имал проблеми с говора, паметта, равновесието, слуха. Опитал се да работи, но реакциите му били забавени, съответно качеството на работата – различно, което го притеснявало. Липсвало му общуването с хора.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебномедицинската експертиза, изготвено от вещото лице д-р С. въз основа на представената по делото медицинска документация, се установява, че в резултат от злополуката пострадалия е получил множество травми на главата: морфологично счупване на черепа вдясно, счупване на медиалната стена на десен максиларен синус, контузия на мозъка, колекция на кръв в субарахноидалното пространство, колекция от въздух в черепната кухина, оток на мозъка, временна травматична кома, счупване на седмо и осмо ребра вдясно, счупване на гръдната кост, колекция от кръв и въздух в дясно плеврално пространство, наложили торакоценентеза, контузии на белите дробове, пукнатина на слезката, разкъсване на черния дроб, колекция от кръв в коремната кухина, супкапсуларен кръвоизлив, на десния бъбрек, счупване на десни хълбочна, седалищна и срамна кости, със засягане на ацетабулума, остра посткръвозагубна анемия, наложила кръвопреливания, хроничен субдуларен хематом. Същите са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затрудняване на движенията на снагата и десен долен крайник за срок повече от тридесет дни, постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, трайно затрудняване на движението на десен горен крайник за срок повече от тридесет дни, трайно отслабване на слуха. Вещото лице е посочило, че са налице усложнения по отношение на централната нервна система – хроничен хематом, като е трудно да се прогнозира неговото развитие, но усложненията са били налице в продължителен период от време, като са налице и към момента. Прието е, че болковият синдром е изразен след травмата и по време на болничното и домашно-амбулаторното лечение. Експертът е заключил, че е налице пряка причинна връзка между събитието и уврежданията, като единствено във връзка с нарушенията във функциите на щитовидната жлеза тази връзка е изключена. Налице е загуба на слуха с дясното ухо, което определя квалификацията трайно отслабване на слуха, като не се изключва последно да е пожизнено. Налице е ограничена подвижност на дясната очна ябълка от травмата, което е продължително и може да остане за цял живот. По отношение на лечението експертът сочи, че наличният хематом намалява пространството в черепната кухина, което постравматично състояние може да доведе до усложнения и увреждания при повишаване на вътречерепното налягане, както и до усложнения свързани с дразнене на мозъка.

Вещото лице е пояснило заключението си по реда на чл. 200 ГПК в открито съдебно заседание, проведено на 20.11.2019 г., като е посочило, че затруднението в движението на десния крак е с централен произход във връзка с мозъчната травма, а не със счупването на крайника. Загубата на слуха е също в резултат на мозъчното увреждане. Пояснено е, че макар освидетелстваният да е имал увреждане на лявото око по рождение, от травмата на дясното око има нарушена проводимост на нервите, които управляват мускулите, като периферното зрение не е нарушено. Тежкото общо състояние на лицето в резултат от травматичните уврежданиия не е позволило оперативното лечение на хематома в черепната кухина с оглед високия риск, а предприетото медикаментозно лечение експертът оценява като правилно в случая. Настъпилите в последствие усложнения не минимизират този риск, в която връзка вещото лице заключва, че отказът на пациента да бъде опериран не съставлява отказ от лечение, а избор на такова, с оглед високия оперативен риск. Именно поради последното това състояние се квалифицира като постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота, тъй като хематомът няма да изчезне, а ще остане. Д-р С. е посочил, че решението на ТЕЛК, с което е определен процентът неработоспособност по отношение на физическото състояние на лицето, не обхваща трайното отслабване на слуха. Вещото лице е подчертало, че е налице остатъчно затруднение на движенията на долните крайници – пареза и нарушение на походката, има остатъчни травми и по отношение на централната нервна система, а пълно възстановяване на слуха и по отношение на хематома няма да настъпи. Що се касае до уврежданията на вътрешните органи и счупването на таза експертът е пояснил, че е налице възстановяване, без последствия и усложнения. В допълнение е посочено, че няма данни и пациентът не страда от цироза.

По делото е прието заключението на вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза, изготвена въз основа на наличната по делото медицинска документация и личен преглед на лицето, съгласно което пострадалият е получил следните увреждания: органично разстройство на настроението, органично депресивно разстройство, наличие на тревожно разстройство. Вещото лице препоръчва терапия, чиято цел е да се предотврати настъпването на деменция. С оглед тежестта на черепно-мозъчната травма, обуславяща психичните нарушения, експертът не очаква, че е възможно пълно възстановяване на освидетелствания.