Решение № 130 от 04.05.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. гр. Лом, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Ал. Ангелова при участието на секретаря Росина В. Димитрова като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20251620102332 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че от негова страна било сключено споразумение с Агенцията по заетостта на основание чл.9, ал.5 от Правилника за определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение по Програма „Развитие на човешките ресурси „ 2021 – 2027г., Националния план за възстановяване и устойчивост и Фонда за справедлив преход. Твърди също, че съгласно това споразумение ищцовото сдружение е включено в списъка с одобрени доставчици на обучение и има право да провежда обучение срещу предоставен от Агенцията по заетостта ваучери. Навежда и твърдение че на името на ответника бил издаден ваучер, за обучение по цифрова компетентност от –базово ниво. Стойността на ваучера била 330 лв. Твърди още, че въпреки предоставеното възможност за обучение и явяване на изпит за сертифициране ответника не се явил на предвидения след края на обучението изрит, без уважителни причини. Предвид на това за ищеца възниква правен интерес от това да изиска от ответника стойността на предоставения ваучер за обучение. Навежда и твърдения, че във връзка с възникналото вземане на Сдружение „АВС Учебна академия“ срещу ответника било образувано ч.гр.д. 1245/25г. по описа на РС Ботевград и била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по която ответника бил подал възражение по см. на чл.414 ГПК.

Поради което за ищеца възниква правен интерес от предявяването на настоящият иск. Претендира разноски. В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран от ответника. Оспорва изцяло фактите и обстоятелствата, изложени 1 в исковата молба. Иска се отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори от страните, че между Агенция по заетостта, като възложител и ищцовото дружество, като доставчик обучение било сключено споразумение за извършване на обучение срещу ваучери на представители на целеви групипо проекти по програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021г.-2027г., Националния план за възстановяване и устойчивост и Фонда за справедлив преход.

Не се спори също така, че ищцовото дружество, като доставчик на обучение и ответникът, като обучаемо лице сключили договор , чрез ваучери на Агенция по заетостта по програма „Развитие на човешките ресурси“ 20212027г., с предмет провеждане на обучение по цифрова компетентност базово ниво. При условията на чл.4 и чл.5, ответникът имал задълженията да спазва график на обучение и указанията на преподавателите, да посещава редовно учебните занятия в това обучение до края на обучението . От страна ответника има неизпълнение по предоставената му възможност за обучение и явяване на изпит за сертифициране, не се явил на предвидения след края на обучението без уважителни причини.

Описаната по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и не оспорени от страните.

От приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи на съда:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПСК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е процесуално допустим, а разгледан по същество и основателен.

Това е така, тъй като искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск за установяване на вземане срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Правният интерес в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. В производството по чл. 422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска, като специални положителни предпоставки за допустимост, обосноваващи правния интерес от предявяване на този установителен иск, са: 1/издадена заповед за изпълнение;

2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК - подадено възражение срещу заповедта за 2 изпълнение представлява пречка за влизането й в сила, ако с него се възразява срещу вземането или вземането не се признава; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.

В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът доказва с приложените по делото документи, от които се установява, че длъжниците, по реда на чл. 414, ал. 1 ПК, са подали възражения срещу издадената заповед за изпълнение по ЧГД № 1245/2025 г., по описа на РС Ботевград, т. е. оспорено е вземането на заявителя. Съдът извърши служебна проверка по ЧГД № 1245/2025 г., по описа на РС Ботевград, като констатира, че искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

С предявеният иск за установяване на вземането по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се цели установяване съществуване в полза на ищеца на вземане по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, като предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Като особен иск, протичащ след като се е развило друго, „проверовъчно” производство, искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се характеризира, освен със специфичните изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно от протеклото заповедно производство и като специален установителен иск е необходимо наличието на допълнителни специални положителни предпоставки за допустимост. Една от тези абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на иска по чл. 422 ГПК е да има идентичност между заповедното и исковото производство, като съвпадение е нужно както от обективна, така и от субективна страна. В процесния случай съдът намира, че е налице пълен идентитет от обективна и субективна страна между предявения иск и заповедното производство, с оглед на което искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК е допустим.

По основателността на предявените искове.

Относно искът, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 330 лева главница по издаден на името на ответника ваучер за обучение.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Това право принадлежи само за изправната страна по договора. При исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, съществуването на процесното притежателно материално право, е обусловено от наличието на следните елементи от фактическия състав, подлежащи на установяване, при условията на пълно и главно доказване, които, в случая са както следва: 1/съществуване между страните по делото на договореност;

2/даден от ищеца и получен от ответника ваучер за обучение на стойност 330 лв. 3/изискуемост на поетото насрещно задължение от ответника да участва в това обучение в уговорен срок. В тежест на ответника е да проведе пълно и главно насрещно доказване, че задължението му е погасено – в случая чрез установяване на участие и явяване на изпит по сертифициране, след края на 3 обучението, респ. наличието на основания, изключващи претенцията на ищеца. Не се установиха уважителни причини за неучастие в обучението от страна на ответника.

Възражението за това, че издадения ваучер за обучение е със срок до 31.12.2027г., означавало че ответника можел да реализира на по късен етап, тъй като не е имал възможност да реализира на този етап, не е подкрепено с доказателства.

При изложеното поведението на ответника следва да се счита за виновнонеизпълнение на поетите задължения, и следва да се ангажира неговата отговорност , а именно да заплати на доставчика и настоящ ищец стойността на ваучера в размер на 330 лв./ еврова равностойност.

Съобразно изхода на спора ищеца следва да заплати и направените разноски от страна на ищеца в заповедното и исковото производства.

Водим от горното , съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК по отношение на Сдружение „ АБС Учебна академия“ ЕИК 206061134, че Б. А. И. ЕГН ********** дължи сумата от 330 лв. /евровата равностойност - 168,73 € /, представляваща стойността на неизползван ваучер за обучение по цифрова компетентност – базово ниво, издаден за обучение от Агенция по заетостта по програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027г.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Б. А. И. ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Сдружение „АБС Учебна академия“ ЕИК 206061134 сума в размер на 153,39 евро /сто петдесет и три евро и 39 цента/ разноски по заповедното производство, както и сумата от 204,51 евро /двеста и четири евро и 51 цента/ по исковото производство за адвокатски хонорар и деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 4