Решение № 19 от 15.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 634/2024
- Вид
- Решение № 19
- Подписан
- 15.01.2026
- Състав
- Пламен Стефанов Златев
Други актове по делото
- Решение № 313 от 21.10.2026 · Пламен Стефанов Златев
Цитирани разпоредби
- чл.127 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.2-6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.2-6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.2-6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.2-6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.2-6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.132 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1- 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1- 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1- 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1- 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82- 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82- 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82- 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82- 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82- 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 19 гр. С.З., 15.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев при участието на секретаря Павлина Г. Т. като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Гражданско дело № 20245500100634 по описа за 2024 година
Производството е на осн. чл.240, ал.1 и 4 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на своевременно постъпила Искова молба вх.№ 14379/01.11.2024г. от пълнолетния български гражданин С. Г.
Д./от гр.С.З./ против ответника- също пълнолетния български гражданин Ж.
К. К./също от гр.С.З./, с искане той да бъде осъден да му заплати сумата 154 050 лв., представляваща дължимо изискуемо вземане по Договор за паричен кредит от 10.03.2019г. и сумата 30 501 лв., представляваща неустойка за забава съгласно чл.14 от Договора, ведно със законните последици от товалихви и разноски по делото. Ищецът счита, че исковата му претенция е напълно обоснована, законосъобразна и доказана, поради което следвало да бъде изцяло уважена, ведно със законните последици от това. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото. Не е представил по делото писмена Защита в дадения му от съда 1- седмичен срок, както и до днешна дата.
След изпълнение на процедурата по размяна на книжа по чл.131, ал.1 от ГПК, в рамките на законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът- пълнолетния български гражданин Ж. К. К. от гр.С.З. е подал подробен писмен Отговор на ИМ вх.№ 16374/09.12.2024г. по реда на чл.131, 1 ал.2-3 и чл.132 от ГПК, в който прави цялостно оспорване на исковите претенции относно твърдяната от него погасителна давност на вземанията, относно тяхната неоснователност, необоснованост и недоказаност. Счита същите за неоснователни и недоказани, като прави възражение за недължимост на сумите по исковите претенции, като моли исковете против него да бъдат изцяло отхвърлени, със законните последици от това.
Претендира разноските си по делото. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото. Не е представил по делото писмена Защита в дадения му от съда 1- седмичен срок, както и до днешна дата.
Съдът счита, че исковете по чл.240 от ЗЗД са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на настоящия първоинстанционен ОС-С.З., исковата молба е редовна от външна страна, отговаря на формалните законови изисквания по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК, и не са налице абсолютни процесуални пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК.
Поради което настоящия първоинстанционен съд следва да се произнесе по съществото на материалноправните претенции, с които е бил своевременно и надлежно сезиран.
Съдът, след като се запозна със становищата на всяка една от страните, със събраните по делото писмени и гласни доказателства, със заключенията на съдебните експертизи и с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :
Видно от събраните по делото писмени доказателства, между страните по делото е боил сключен писмен Договор за паричен заем на 10.05.2019г., като по делото се намира оспорено от ответника незаверено копие от съдия и не е представен по делото оригинала на същия или официално заверено негово копие. По силата на този евентуален договор ищецът/заемодател/пълнолетния български гражданин С. Г. Д. от гр.С.З. се е задължил да предостави в собственост на ответника/заемател/- също пълнолетен български гражданин от същия град Ж. К. К. общо сумата 155 000 лв., като страните взаимно са се договорили сумата да бъде предадена от заемодателя на заемателя на вноски, с платежни нареждания по банкова сметка на заемателя, който пък се е задължил да върне сумата в срок до 01.10.2023г. Видно от 2 представените с ИМ платежни документи, заемодателят/ищец/ е изпълнил задълженията си по писмени договор за паричен заем, като е извършил 7 бр. отделни последователни плащания по сметката на заемателя/ответник/ на 11.03.2019г. за 25 000 лв., на 08.04.2019г. за 24 000 лв., на 22.03.2019г. за 25 000 лв., на 16.04.2019г. за 22 000 лв., на 23.04.2019г. за 29 050 лв., на 22.03.2019г. за 25 000 лв. и на 08.05.2019г. за 29 000 лв., като общия размер не е претендираните като главница общо 154 050 лв., а реално са общо главница от 179 050 лв. Те са били превеждани от съпругата на ищеца/пълнолетната българска гражданка/ Р. П. Д./която не е страна по делото/ от някаква банкова сметка, за която се твърди, че е нейната собствена. Самият ищец признава изрично, че остатъкът от 950 лв. той е бил предал на ответника в брой и също му е бил върнат на него в брой. Поради което цената на процесната искова претенция е точно 154 050 лв. за главницата.
Същевременно по делото се установи и доказа по несъмнен и безспорен начин от приетите официални писмени доказателства, че преводите са извършени в полза на ответника от съпругата на ищеца Р. П. Д./също от гр.С.З./, която самата не се явява ищец по настоящия процесен иска против ответника, като ответникът е имал и с нея писмен Договор за паричен заем от по- ранна дата/09.04.2019г./, като в по- ранния период от време тя е привела от една и съща банкова сметка/с неустановен по делото титуляр/ по банковата сметка на ответника парични преводи в лева- съответно на 11.03.2019г. за 25 000 лв., на 22.03.2019г. за 25 000 лв., на 08.04.2019г. за 24 000 лв., на 16.04.2019г. за 22 000 лв., на 23.04.2019г. за 29 050 лв. и на 08.05.2019г. за 29 000 лв., като общия размер е точно 179 050 лв., което е над процесните претендирани общо като главница 154 050 лв.
Едва няколко дни след последния превод от съпругата на ищеца към ответника от 08.05.2019г. е бил сключен твърдения процесен писмен Договор за паричен заем от 10.05.2019г. между ищеца/заемодател/ и ответника/заемополучател/, след която дата няма никакви данни по делото ищецът да е привеждал лично/или чрез съпругата си/ каквито и да са парични средства на ответника/и най- вече на процесните общо 154 050 лв. Още повече, че всички обратни преводи от ответника/заемополучател/ към ищеца/заемател/ или към съпругата му/която не е страна по исковото съдебно производство/. Наред с това ответникът/заемополучател/ твърди в Отговора си на ИМ, че процесните суми по отделните плащания са постъпвали при него 3 основно на следващия календарен работен ден, без да е представил по делото каквито и да са писмени или гласни доказателства в тази насока.
От събраните по делото гласни доказателства, се установява следното :
Съгласно зададените на ответника по реда на чл.176 от ГПК 3 бр. конкретни въпроси от ищеца, същият не се е явил лично и не е отговорил на тях до края на съдебното дирене пред настоящия първоинстанционен съд.
Видно от показанията на доведените и разпитани по делото общо 2 бр. свидетели се установи, че св.М. Ч. и св.Б. В./и двамата пълнолетни български граждани/ не знаят нищо за процесните парични взаимоотношения между страните по делото, които всеки един от тях познава от достатъчно дълго време и с които съответно поддържа сравнително редовни и близки приятелски взаимоотношения. Всеки един от тези общо 2 бр. свидетели са без родство или някакви особени отношения с която и да е от страните по делото, поради което съдът кредитира показанията им напълно, като искрени, обективни, безпристрастни и пълни.
Същевременно съгласно заключението на приетата без никакво оспорване от която и да е от страните по делото съдебно- графологични експертизи, подписът срещу такста „ЗАЕМОДАТЕЛ“, изпълнен от името на ответника Ж.
К. К. от Договора за заем от 10.05.2019г. и ръкописния текст „Ж. К. К.“ не са изпълнени лично от лицето Ж. К. К./ответник по делото/, като подписът срещу текста „ЗАЕМАТЕЛ“, изпълнен от името на ищеца С. Д. и ръкописния текст „С. Д.“ от същия Договор не са изпълнени саморъчно от лицето С. Г. Д./ищец по делото/. Същевременно подписът до печата „ВЯРНО С ОРИГИНАЛА“ в долния десен край на последната страница на процесния Договор е копие на подпис, изпълнен собственоръчно от лицето Ж. К. К./ответник по делото/.
Съдът кредитира изцяло заключенията на исканата, изготвена, изслушана и приетата СГЕ, като напълно професионални, обосновани, обективни и пълни, които не са били оспорени по никакъв процесуален ред от никоя от страните по делото и в никоя от техните общо 3 отделни части, ведно с всички законни последици от това.
Следователно по делото не се установи в хода на съдебното дирене между страните по някакъв несъмнен и категоричен начин да е бил налице валиден процесен писмен Договор за паричен заем от 10.05.2019г., подписан саморъчно от съответните страни по делото/респективно съответните страни 4 по делото/- и най- вече от ответника, съгласно който договор след евентуалното му надлежно сключване ищецът/лично или чрез евентуално трето за делото лице- съпругата му/ да е превеждал на ответника по банков път на 6 или 7 пъти процесните искови суми след датата на сключване на твърдения писмен договор между тях от 10.05.2019г. Налице са доказателства по делото за поредица от банкови парични преводи след 09.04.2019г./датата на евентуално сключване на писмен Договор за паричен заем между ответника и съпругата на ищеца от 09.04.2019г./ и преди 10.05.2019г./датата на твърдения по делото процесен писмен Договор за паричен заем между ищеца и ответника/ с налични по делото платежни документи за периода 11.03.2019г.08.05.2019г. в общ размер от 179 050 лв., вместо претендираната по делото общо като главница сума от 154 050 лв. Също така наличието на някакво писмено доказателство/въпросния процесен писмен договор от 10.05.2019г. по друго приключило адм.дело, в напълно друго адв.производство, не санира по никакъв начин липсата на надлежен такъв в оригинал или в официално заверено копие по настоящото първоинстанционно гр.дело.
Дори и хипотетично, ако беше налице сключен валиден писмен договор между страните и ако по него ответникът беше получавал процесните парични суми от ищеца съгласно представените по делото няколко платежни документи/изпратени от съпругата на ищеца/, то за всяко едно от тези 6-7 отделни плащания на различни дати щеше да е налице безспорно изтекла погасителна давност и съответно недължимост на сумите, посочени в банковите платежни документи, понеже началото на давностния срок за всяко едно от тях би започнал да тече от деня на получаване на преводитесъответно от 12.03.2019г., от 25.03.2019г., от 09.04.2019г., от 17.04.2019г., от 23.04.2019г. и от 08.05.2019г./. И тъй като Исковата молба е подадена в съда на 01.11.2024г./тоест след изтичане на предвидения в чл.110 от ЗЗД общ 5годишен давностен срок/, исковите претенции за главница и неустойки се явяват изцяло неоснователни и поради погасяването им по давност.
Предвид което и всичко гореизложено съдът счита, че основната искова претенция за осъждане относно главница в размер на общо 154 050 лв. се явява изцяло неоснователна и недоказана, и следва да се отхвърли изцяло, ведно със законните последици от това- лихви и разноски.
С оглед разпоредбите на чл.240, ал.1 и 4 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, при 5 липса на забавено или пълно неизпълнение на едно основно парично задължение/каквото е процесното за главница от 154 050 лв./, напълно неоснователна и недоказана се явява и акцесорната искова претенция против същия ответник за заплащане на договорни лихви за закъснения в размер на общо 30 501 лв. по сочения от ищеца и недоказан от него чл.14 от писмен Договора за паричен заем от 10.05.2019г. между страните по делото. Поради което и този акцесор паричен иск следва да се отхвърли изцяло, ведно с всички законни последици от това.
Съгласно правилата на чл.258- 261 във вр. с чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК, настоящото първоинстанционно съдебно Решение на ОС- С.З. може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.С.З. пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.
Ето защо предвид всички гореизложеното и на осн. чл.240, ал.1- 4 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, първоинстанционният ОС- С.З.
Разпечатката съдържа 29 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dc4ed48c-21db-4f87-861c-62d61707e278