Решение № 1270 от 01.09.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1270 гр. Плевен, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20264430100793 по описа за 2026 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес: ***, представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез юрк. Б. Т. против П. Л. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, в която се твърди следното : във връзка с Разпореждане №2737/08.12.2025 по ч.гр.д. №1590/2025 г. по описа на ***, получено на 10.12.2025 г., относно връчване на заповедта за изпълнение на ответницата при условията на чл.47 ал. 5 ГПК, се предявява настоящият иск, с който се прави искане съдът да признае за установено по отношение на ответника П. Л.

Т., че дължи на „АПС Бета България“ ЕИК *** вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1590/2025 г. по описа на ***.

Вземането се обосновава със следното : на 15.08.2019год. ответницата сключила Договор за потребителски кредит № *** със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който получила сумата от 800 лева, срещу което се съгласила да върне 4 броя вноски по 26.70 лв. и 11 броя вноски по 88,09 лв., в срок до 16.11.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.90 %. Съгласно чл.9 ЗПК, договорът за паричен заем 1 е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № *** на 15.08.2019 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване и е действителен, като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

В чл.31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл.33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Горепосочените договори са сключени по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства 2 за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече.

Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума

Ответникът П. Л. Т., ЕГН ********** не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022г.

„Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***.

Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано в Приложение №1 към договора за цесия, извадка от което е приложена към настоящата искова молба, със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД.

Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна 3 практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Прави се искане ако се приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то съдът да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС) Ответникът П. Л. Т., ЕГН ********** не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.

Съдът е сезиран с искане да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца на основание чл.422 от ГПК сумата в общ размер от 1384,83 лв., формирана както следва:

1) главница в размер на 800 лв.;

2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 275,79 лв. за периода от 15.08.2019 г до 16.11.2020 г.

3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 309,04 лв. за период от 17.11.2020 г. до 06.10.2025 г.,

4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Заявява се, че претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление №426 на МС от 18.12.2014г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл.2, раздел X.

„Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска

4

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020г.).

Претендират се разноски.

Направено е и искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна.

В срок не е постъпил писмен отговор от ответната страна.

В о.с.з. страните, редовно призовани , не се явяват и не се представляват.

Постъпило е писмено становище от ответника , входирано на 13.08.2026год., което не може да бъде взето предвид от ъсда ,поради приключване на съдебното дирене на по-ранна дата и обявяване ан делото за решаване.

Не са налице предпоставки за постановяване на неприсъствено съдебно решение.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковете са допустими, като по същество основателен се явява искът за претендираната главница, а исковете за лихва са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.

Видно от приобщеното по настоящото дело ч.гр.д. №1590/2025год. по описа на ЛовешкиРС е, че по същото е издадена Заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК в полза на ищеца срещу ответната страна за сумите, предмет на настоящата искова молба.

Страните не спорят, че между тях е възникнало облигационно отношение на основание сключн договор за паричен заем кредирект, сключен със СИТИ КЕШ ООД-***-заемодатели ответницата –заемател.не са спорни параметрите на договора, както и че вземането по същия е прехвърлено по силата на договор за цесия на ищцовото дружество-доказателства, приложени в 5 кориците на делото по описа на ***-л.6 и сл., л.30 и сл. от делото. Не е налице пписмено уведомяване на ответницата за извършеното прехвърляне на вземането, т.к. представеният в тази връзка документ /л.31/ е без данни за връчването й. Същата обаче, се счита за уведомена за такав извършеното прехвърляне на вземане с получаването ан исковата молба и приложенията към нея. Няма нито твърдения от ответната страна, нито представени доказателства да е извършено плащане в хода на делото на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение, обективираща вземането, предмет ан настоящото исково производство.

Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. В случая посоченият размер на ГПР не съответства на действителния. Съгласно разпоредбата на §1 т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. В случая е видно, че по силата на процесния договор е начислявана неустойка и ако този допълнителен разход се включи в ГПР, последният би надхвърлил законово определения максимален размер. Съгласно чл.21 ал.1 ЗПК всяка клауза в 6 договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил задължението за заплащане на възнаграждение за неустойка в ГПР и в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което и клаузите от договора, отнасящи се до общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни.