Решение № 158 от 28.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. София, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20211100902793 по описа за 2021 година при участието на секретар Р.Аврамова, като разгледа т.д. № 2793/2021 г., намери следното:

Производството е образувано по молба на Я.Т. ЕООД, ЕИК: ******* с искане за откриване на производство по несъстоятелност, подадена по реда на чл. 625 ТЗ.

На установяване в производството подлежат като наведени основания – главно свръхзадължеността, като обективно икономическо състояние - невъзможност на търговеца да покрие паричните си (не само изискуемите) задължения с наличното си (не само краткотрайни активи) имущество, респективно - евентуално- неплатежоспособността на дружеството, началната им дата, стойността на наличното имущество и паричните задължения.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

На първо място, молителят, като търговец, е сред лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност.

На следващо място, подлежи на установяване и състояние на свръхзадълженост на молителя по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ, което е посочено като предпочитано основание за откриване производство по несъстоятелност. Свръхзадължеността е специално основание за откриване на производство по несъстоятелност, което се прилага само за капиталовите търговски дружества, каквото е и дружеството-молител. За да е налице състояние на свръхзадълженост трябва паричните задължения в пасива на дружеството, включително и неизискуемите такива да надхвърлят активите в имуществото /вкл. краткотрайните и дълготрайните активи/. Според възприетото в Решение № 152/13.07.2018 г., постановено по 1 т.д. № 2205/2017 г. по описа на ВКС, I т.о., свръхзадължеността, аналогично на неплатежоспособността, е обективно икономическо състояние, но за разлика от същата е налице при невъзможност на търговеца да покрие паричните си (не само изискуемите) задължения с наличното си (не само краткотрайни активи) имущество. Състоянието на свръхзадълженост, като основание за откриване на производство по несъстоятелност е самостоятелно спрямо неплатежоспособността, и цели да изпревари (освен когато съвпадне с него) неминуемо следващото от същото състояние на неплатежоспособност, като осигури на един по-ранен етап и поради това обективно по-благоприятна възможност за справедливо удовлетворяване на всички кредитори или оздравяване на търговеца. То се санкционира не предвид невъзможността на търговеца да покрива изискуемите си парични задължения, а поради невъзможността му да компенсира загуби с печалба от дейността си, обусловено от съдържанието, структурата и ликвидността на активите му.

В конкретния случай, от заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като обективно и мотивирано, се установява, че общо притежаваните от молителя краткотрайни и дълготрайни активи към 31.12.2021 г. са с балансова стойност от 1190 хил. лв., в тази част ДМА, върху част от които е учреден особен залог, материални запаси – част от които според вещото лице се връщат на доставчиците, поради невъзможност за заплащането им; вземания, възникнали в периода 2018 година – 2021 година, 86, 19 % от които са от свързани лица и вещото лице ги е определило като несъбираеми. Към същата дата балансовата стойност на всички парични задължения, които са възникнали в тежест на търговеца са 1730 хил. лева. – в т.ч. към доставчици, от получени аванси, към персонал, осигурителни и данъчни задължения, към други кредитори и задължения към финансови предприятия /банка/, както и 193 653,19 лева – задължения към НАП към 13.01.2022 година. При съпоставяне на тези две стойности е видно, че към 31.12.2021 г. молителят не притежава достатъчно активи /имущество/, вкл. изискуеми или неизискуеми вземания, с които да покрива всички възникнали в негова тежест задължения към кредиторите и следователно е в състояние на свръхзадълженост.

От доказателствата по делото и основно от заключението на вещото лице може да се направи извод и че се касае до финансово-икономическо състояние, което се отличава с непреодолим характер. В тази насока съдът взема предвид заключението на вещото лице, което сочи, че доколкото сметките на дружеството са запорирани, последното е възпрепятствано да осъществява и е преустановило извършване на нормална стопанска дейност, а след 02.12.2021 година е спряло всякакви плащания на свои задължения, независимо от техния характер. Следва да се има предвид също така и че тенденцията след 2019 година е на спад на рентабилността на дружеството, което през 2020 година и 2021 година е завършило на загуба. Установява се от заключението и че разходите през 2021 година са се увеличили 6.08 пъти в сравнение с тези през 2018 година, докато приходите през 2021 година са се увеличили с 4.34 пъти спрямо тези за 2021 година, като общият извод е за това, че темпът на нарастване на разходите надвишава този на приходите и няма съответност. Освен това, вещото лице сочи и че дружеството фактически не разполага с ликвидни активи, тъй като не може да управлява и се разпорежда с паричните средства по запорираните банкови сметки, материалните запаси не представляват бързо ликвиден актив, а от вземанията, 86, 19 % вещото лице е определило като несъбираеми.

От значение за обективиране състоянието на свръхзадълженост, е и показателят "собствен капитал", участващ в коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост, чиито стойности от 2020 година и насетне сочат на пълна зависимост на дружеството от кредиторите му и с тенденция на влошаване, тоест, обосновават реална възможност за изпадане в неплатежоспособност в бъдещ момент.

В заключение се налага извод за това, че състоянието на свръхзадълженост е непреодолимо и съществува към края на устните състезания пред настоящата инстанция.

2

За начална дата на свръхзадължеността следва да бъде определена датата 31.12.2021 г., която е първата, към която по делото се установява със сигурност, че активът на дружеството е на стойност, която не е достатъчна, за да бъдат погасени всички възникнали в негова тежест парични задължения с настъпил и с ненастъпил падеж.

Молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност не следва да бъде разглеждана, доколкото това основание е посочено като евентуално.

По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

От изложеното по-горе се установи, че дружеството към датата на изготвяне на експертизата не разполага с краткотрайни и бързоликвидни активи, вкл. парични средства, тоест, длъжникът не разполага с налично имущество, което да е достатъчно да покрие разноските по производството по несъстоятелност, а именно - налични парични средства, респ. друго бързоликвидно имущество.

На този етап от производството налично имущество по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да бъде сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК и чл. 43 ЗОЗ за налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК или е заложено по реда на ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по несъстоятелност/.

Предоставен е срок за привнасяне на разноски, но указанията не са изпълнени. Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, Софийски градски съд РЕШИ:

ОБЯВЯВА свръхзадължеността на Я.Т. ЕООД, ЕИК: ******* началната й дата - 31.12.2021 г. и ОПРЕДЕЛЯ

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на Я.Т. ЕООД, ЕИК:

*******.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на Я.Т. ЕООД, ЕИК: *******.

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на Я.Т. ЕООД, ЕИК:

*******.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Я.Т. ЕООД, ЕИК: *******.

СПИРА производството по т.д. № 2793/2021 г. по описа на СГС, VI-3 състав.

ОСЪЖДА Я.Т. ЕООД, ЕИК: ******* да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева- държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в седмодневен срок от датата 3 на връчване на решението пред Софийски апелативен съд.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4