Решение № 183 от 21.06.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 827/2023
- Вид
- Решение № 183
- Подписан
- 21.06.2024
- В сила
- 04.06.2025
- Състав
- Мариана Мавродиева Мавродиева
Цитирани разпоредби
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 183 гр. Стара Загора, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мариана М. Мавродиева при участието на секретаря Таня Д. Кемерова М.а в присъствието на прокурора М. М. Н. като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Гражданско дело № 20235500100827 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от В. Е. З. от гр.С.З., чрез адв.И. Ц. от АК Благоевград против Прокуратурата на Република България гр. София, с цена на иска 27 000 лева обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Ищцата В. Е. З. твърди, че на 21.12.2018г. било образувано Досъдебно производство /ДП/ с постановление на Окръжна прокуратура - гр. Стара Загора за това, че през периода 14.07.2016г.-28.02.2017г. в гр. С.З. били избегнати установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 52 250, 60 лева ДДС, били използвани и съставени документи с невярно съдържание - фактури и справки декларации, при водене на счетоводството на „Т. *" ЕООД, гр. С.З. като бил приспаднат неследващ се данъчен кредит - престъпление по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.6 и т. 7 НК. В хода на разследването, спрямо нея, на 23.11.2021г. било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.6 и 7 вр. с чл.26, ал.1 НК.
Досъдебното производство било наблюдавано от Окръжна прокуратура Стара Загора. Разследването продължило пет години, като през този период ищцата била викана многократно, от разследващите органи. Сочи, че в хода на разследването били извършени множество процесуално-следствени действия, извършени разпити на множество свидетели, взет бил сравнителен материал от подписа и, изискани били характеристични справки и свидетелства за съдимост, както и справки и документи от множество институции. Ищцата посочва, че на 23.11.2023г. била привлечена като обвиняем, направило се искане и и била извършена полицейска регистрация, 1 била призовавана многократно, както по телефон, така и от кварталния полицай. На 01.03.2022г. разследването и било предявено, а срокът на досъдебното производство бил удължаван многократно. На 10.10.2022г. участвала в процесуално-следствено действие - очна ставка, като твърди, че видно от протокола била вписана като обвиняем, а осъдената за това престъпление В.М. била вписана като свидетел. Ищцата твърди, че това било огромно унижение за нея. Назначени и изготвени били и почеркова и съдебно-счетоводни експертизи, множество пъти била призовавана, като винаги се отзовавала. Освен, че и било повдигнато обвинение, с Постановление от 23.11.2021г. и била взета мярка за неотклонение „Подписка", като и било посочено, че се задължава да не нарушава взетата мярка, да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. Била предупредена, че при неизпълнение на тези задължения взетата мярка за неотклонение ще се замени с по-тежка по реда на НПК. Освен това с Постановление от 23.11.2021г. и били разяснени правата, които има като обвиняем и била задължена да се яви със защитник. В крайна сметка на 08.02.2023г. с Постановление на Окръжна прокуратура Стара Загора наказателното преследване спрямо нея било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК - деянието не е извършено от лицето, спрямо което е повдигнато обвинението. Вследствие на горното, ищцата твърди, че за периода от повдигане на обвинение - от дата 23.11.2021г. до 08.02.2023г. деня, в който с Постановление от 08.08.2023г. досъдебното производство спрямо нея било прекратено, тя претърпяла множество неблагоприятни за нея и семейството и моменти, изразяващи се в страх, срам, несигурност и боледуване. В резултат на действията на прокурори от ОП-Стара Загора била несправедливо обвинена в извършване на престъпление, което е изключително тежко и за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до осем години. Твърди, че изпитвала изключителен страх, че може да получи присъда без да е виновна, като съществувала реална опасност същата да не е условна, тъй като минимума на предвиденото наказание е три години лишаване от свобода. Ищцата твърди, че вследствие на това обвинение, за което разбрали съседи и приятели, всички се отдръпнали от нея, станали подозрителни и избягвали контакти с нея. Променила се психиката и.
Затворила се в себе си, изгубила желание да излиза. Започнала да вдига кръвно, затворила се, притеснявала се какво ще говорят хората за нея, как ще живее семейството и, когато е в затвора, изпитвала страх от изтърпяване на наказание лишаване от свобода и била под стрес от постоянната наказателна репресия и мярката за неотклонение, която и била взета. Авторитетът и в обществото безспорно бил накърнен, изпаднала в депресивно състояние, отчуждила се от света, нямала желание да се социализира. Ищцата твърди, че преди да и бъде повдигнато обвинението била изключително благ и общителен човек. От стреса и се появили образувания, за които посещавала и медицински специалисти и към настоящия момент. Животът и сякаш се сринал, изпаднала в дълбока депресия и считала, че всичко е загубено.
2
Освен неимуществените вреди, които ищцата оценява на 22 000 лева, същата посочва, че претърпяла и имуществени такива, предвид, че защитата и е била задължителна, по ДП № 349зм321/2018г. по описа на ОД на МВР гр.
Стара Загора. Била принудена да сключи договор за правна защита и съдействие с адвокат, а именно адв. П. К., на който сочи, че заплатила 5000 лева, за да я защитава по ДП № 349зм321/2018г. по описа на ОД на МВР гр.
Стара Загора. Счита, че ответника бил причина да направи имуществените вреди, представляващи разноски за адвокат, в размер на 5000 лева, които следвало да и бъдат възстановени от ответника. Счита, че в настоящия случай всички законови предпоставки от фактически състав на чл.2, ал1, т.3 от ЗОДОВ били налице, с оглед на което и исковата и претенция следвало да бъде уважена. Относно размера на вредите, следвало да бъде взето предвид, че никога не била осъждана до настоящия момент. Освен това повдигнатото и обвинение било тежко по смисъла на закона и предвиждало лишаване от свобода за значителен период от време. Само по себе си обвинението в извършването на такова престъпление, особено на лице, което до този момент не е било осъждано, не е изтърпявало наказание "лишаване от свобода", не е имало мярка за неотклонение и не е било задържано на друго основание било свързано със значителен стрес. Ищцата твърди, че по време на разследването била с мярка за неотклонение, което допълнително допринесло за изживения ужас, стрес и възмущение. Времето, през което изпитвала страх от наказателна отговорност продължило повече от две години, като установените вреди в случая били над нормално установимите в подобни случаи, поради влошаване на здравословното и състояние именно поради повдигнатото обвинение. Образованията по тялото си твърди, че получила именно заради стреса който е преживяла.
Моли съдът да постанови съдебно решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да заплати в полза на В. Е. З., сумата от 22 000 лева неимуществени вреди от повдигнато по реда на наказателния закон обвинение спрямо нея, което наказателно производство впоследствие е било прекратено, ведно с законната лихва върху сумата от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателно производство от 08.02.2023г. до окончателно изплащане на сумата и сумата от 5 000 лева, изразяващи се в причинени имуществени вреди, заплатени адвокатски възнаграждения, във вр. с неоснователно повдигнато по реда на наказателния закон обвинение, на 23.11.2021г. спрямо В. Е. З., с ЕГН **********, което наказателно производство впоследствие е било прекратено, спрямо нея, с Постановление от 08.02.2023г., ведно с законната лихва върху сумата от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателно производство - 08.02.2023г. до окончателно изплащане на сумата. С определение от 13.11.2023г. Районен съд – Стара Загора, пред когото делото е било висящо е допуснал увеличение на иска за неимуществени вреди от 22 000 лв. на 26 000 лв. В съдебно заседание на 23.05.2024г. пълномощникът на ищцата направи искане и съдът допусна увеличение на иска за 3 неимуществени вреди от 26 000 лв. на 56 000 лв. и намаляване на иска за имуществени вреди от 5000 лв. на 1000 лв., прекратено е производството по делото за частта над 1000 лв. до 5000 лв. Определението е влязло в сила като необжалвано от страните.
Претендира присъждане и на всички разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение, за което посочва банкова сметка за превод на претендираната сума в Банка Обединена Българска Банка АД, IBAN: BG***.
Ответникът Прокуратурата на Р България, чрез прокурор К.К. – прокурор в РП – Стара Загора оспорва предявените обективно съединени искове за имуществени и неимуществени вреди срещу ПРБ в общ размер на 27 000 лв., като неоснователни и недоказани по размер и основание. Твърди, че постановлението за прекратяване спрямо ищцата на наказателното производство подлежало на обжалване, но в исковата молба липсвали твърдения и ангажирани доказателства за конкретна дата, на която постановлението добило стабилитет. Поради това оспорва изцяло исковата претенция по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Сочи, че видно от приложените към исковата молба материали спрямо ищцата В. З. била взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“, т.е. повдигнатото обвинение не променило в значителна степен обичайния й начин на живот. Разследването по наказателното производство спрямо ищцата протекло и приключило само в неговата досъдебна фаза. Твърди, че ищцата не била ангажирала каквито и да е доказателства за твърдяното от нея негативно отражение върху общото й емоционално състояние. Счита, че тежестта за доказване е за ищеца и той следва да представи доказателства в подкрепа на изложените в исковата молба фактически твърдения, за вида и размера на вредите, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между претендираните неимуществени вреди и обвинението, по което е било постановено прекратяване на наказателното производство. Счита, че били недоказани и твърденията за влошено психично здраве, както и за влошаване на физическото й здраве. Липсвали каквито и да било доказателства за интензивност на твърдените от ищцата страдания, както и за твърдяната от нея дълбока депресия, в която сочи, че била изпаднала. Твърди, че Прокуратурата не била разпространявала информация за обвинението в медиите, и ако били настъпили вреди от узнаване на обвинението в тази насока, те не са пряка последица от дейността на ПРБ. На следващо място, Прокуратурата оспорва предявената претенция за неимуществени вреди в размер на 22 000 лв., като недоказана и по размер. Счита, че тази претенция била силно завишена, прекомерна и не била съобразена, както с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, така и с трайно установената съдебна практика. Счита, че претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди било в разрез със съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/ и на икономическия стандарт в страната. Освен това в тежест на ищеца било да докаже и следвало да представи доказателства в подкрепа на фактическите си твърдения в исковата молба, за вида и размера на вредите, както и за 4 наличието на пряка причинна връзка между претендираните вреди и наказателното производство, образувано и водено срещу нея, което впоследствие е било прекратено на основание чл.24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Прокуратурата оспорва претенцията на ищцата за заплащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, като счита, че ако постановлението за прекратяване на наказателното производство е добило стабилитет след изтичане на 7 дневен срок за обжалване, то законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди ще се дължи от 15.02.2023 г.
Намира, че предявената искова претенция за имуществени вреди срещу ПРБ в размер на 5 000 лв. е неоснователна и недоказана по основание и размер. Счита, че претърпените вреди следвало да бъдат в пряка причинна връзка с воденото и образуваното срещу ищеца наказателно производство.
Разпечатката съдържа 18 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dc4d25ee-076d-41d9-821c-6dcba5c84034