Решение № 4464 от 11.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4464 гр. София, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева в присъствието на прокурора Р. Г. С. като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело № 20231100103257 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, съединени с акцесорни искове по чл.86 от ЗЗД.

Ищцата Л. Я. Д. твърди, че е заемала длъжността директор на ДКИ при министъра на външните работи, когато, по повод на подаден от последния сигнал, на 20.04.2018г. е дала обяснения по прокурорска преписка № 7001/18г. на СГС. Срещу нея било образувано наказателно производство, била й наложена мярка за неотклонение и била разпитвана като свидетел. С обвинителен акт от 17.02.2020г. ищцата била предадена на съд с обвинителен акт за извършено престъпление по чл.219 ал.1 от НК. По образуваното НОХД № 753/2020г. на СГС ищцата се явявала лично в проведените 7 съдебни заседания. С присъда от 4.10.2021г. ищцата била призната за невиновна да е извършила твърдяното престъпление.

Присъдата била протестирана от прокуратурата. По образуваното въззивно наказателно производство САС потвърдил оправдателната присъда, която влязла в сила на 27.04.2022г.

Ищцата посочва, че в резултат на неоснователното й обвиняване в тежко умишлено престъпление от общ характер в длъжностно качество, са били накърнени нейната част, достойнство и доброто й име за период от 5г. Преживяла е стрес, емоционалното й състоянието е било силно разклатено, чувствала постоянна тревога и неудобство при контакти с хората, притеснявала се за отражението на случващото се върху семейството й, чувствала се обезверена заради несправедливо повдигнатото й обвинение. Заради участието в наказателното производство се налагало да отделя време за участие в различните процесуално-следствени действия, отделяла продължително време за организиране на защитата си, отложила планирана тежка операция заради необходимостта да се яви в съдебно заседание и това причинило допълнителни болки и дискомфорт. Засегнати били нейните авторитет и професионална репутация, поради което не успявала да си намери нова работа, познати и приятели се отдръпнали. Посочва, че негативните последици от воденото срещу нея наказателно производство не са отшумели и до днес.

1

Моли съда да постановите решение, с което да осъдите ответника да й заплати сумата 30 000 лв., обезщетение за търпени неимуществени вреди и сумата 7800лв. търпени имуществени вреди – разноски за адвокатска защита в рамките на наказателното производство, ведно със законната лихва върху двете суми от 27.04.2022г. до окончателното изплащане.

Ответникът Прокуратурата на Р България оспорва предявените искове. Оспорва ищцата да е търпяла вреди над призумтивните, вкл. за накърняване на частта, достойнството, доброто й име, засягане на авторитета и професионалната репутация, променено отношение на близки и познати. Оспорва твърдението, че ищцата не е могла да започне работа, като посочва, че липсват твърдения за прекратено трудово правоотношение.

Счита, че отговорността на прокуратурата може да се ангажира само за периода от привличане на ищцата като обвиняема - 20.11.2019г. до влизане на присъдата в сила 27.04.2022г. Счита, че наказателното производство е приключило в разумен срок - 2г. и 5м., като по отношение на ищцата е била взета най-леката мярка за неотклонение, а делото е преминало през две съдебни инстанции. Оспорва ищцата да е търпяла изключителен психологически дискомфорт, здравословни проблеми и затруднена кариера в резултат на процесното обвинение. Оспорва размера на иска за неимуществени вреди като силно завишен. Оспорва иска за имуществени вреди по основание и размер, като твърди, че липсват доказателства претендирания адвокатски хонорар да не е действително заплатен, оспорва размера на претендирания хонорар като завишен. Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

Ищцата е работила като директор на Държавен културен институт при министъра на външните работи на РБългария от 2006г. до 19.04.2018г., когато със заповед на министъра на външните работи е била дисциплинарно уволнена.

От материалите на приложената като доказателство по делото преписка по ДП№ 135/2018г. по описа на ГДНП на МВР, пр.пр. № 7001/2018г. по описа на СГП, се установява, че с постановление от 23.05.2018г. на СРП е образувано досъдебно производство, за това, че за времето от м.12.2013г. до м.11.2017г. в гр.София длъжностно лице при Държавен културен институт при министъра на външните работи на РБългария, не положило достатъчно грижи за управлението и запазването на повереното му имущество - паметник „символ на българския принос в спасяването на евреите от холокоста“ , предмет на договор №14/8.08.2013г. , сключен между ДКИ към министъра на външните работи и „Арт студиоМ.Ц.“ ЕООД, и от това последвала значителна повреда, както и значителни щети за ДКИ, МВнР на РБългария, в размер на 31 960лв., престъпление по чл.219 ал.1 от НК. В постановлението прокурорът е дал указания да се разпита като свидетел ищцата Л. Д., а при събиране на достатъчно доказателства по см. на чл.219 от НК срещу лицето Л. Я. Д., материалите по делото да се докладват на СГП за предявяване на обвинение. Ищцата е разпитана в качеството й на свидетел на 25.07.2018г. и на 19.09.2018г. По искане на прокуратурата от 6.06.2018г. МВнР, ДКИ е изпратило длъжностната характеристика на длъжността директор на ДКИ. С постановление от 20.11.2019г. на ГДНП на МВР ищцата е привлечена като обвиняем за това, че за времето от 3.12.2013г. до 19.04.2018г., гр.София, ул.“*******, в качеството си на длъжностно лице – Директор на юридическо лице по чл.60 от Закона за администрацията на ДКИ към министъра на външните работи, не е положила достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното й имущество / паметник - „символ на българския принос в спасяването на евреите от холокоста“ , предмет на договор №14/8.08.2013г. , сключен между ДКИ към министъра на външните работи и „Арт студио- М.Ц.“ ЕООД/, като не е предприела необходимите действия за транспортиране на паметника от леярната в с.Брестовица до гр.София, където е било възможно да бъде съхраняван в двора на МВнР, не е сключила договор за отговорно пазене, и не е предприела съответно необходимите действия за опазване на целостта на паметника/ и от това последвала значителна повреда, разрушаване и повреждане на паметника, с което е причинила значителни щети на МВнР в размер на 31 960лв. – 2 престъпление по чл.219 ал.1 от НК. Спрямо ищцата е взета мярка за неотклонение „подписка“. Постановлението е връчено на ищцата на 4.12.2019г., когато е извършен разпит в качеството й на обвиняем. Разследването е предявено на 4.12.2019г. В началото на 2020г.

СГП е внесла обвинителен акт срещу ищцата в съда, като й е повдигнато обвинението по което е била привлечена като обвиняем. По образуваното НОХД № 753/2020г., НО, 2-ри състав СГС е насрочил и провел 9 съдебни заседания в периода 8.06.2020г. – 4.10.2021г.

Ищцата и нейните защитници не са се явили на две от съдебните заседания поради заболяване/контакт на защитниците от/с COVID 19. С присъда № 260134/4.10.2021г. ищцата е призната за невиновна по повдигнатото й обвинение. По протест на СГП, срещу постановената оправдателна присъда е образувано ВНОХД № 63/2022г. на САС, НО, 7 с-в.

Апелативният съд е провел 1 с.з. на 28.02.2022г. С решение № 96/31.03.2022г. присъдата е потвърдена. Присъдата е влязла в сила на 27.04.2022г.

По делото е представен договор за правна защита по ДП от 30.11.2019г., сключен между ищцата и АД „Д.,А.И С. и съдружници“, в който е уговорено възнаграждение в размер на 600лв. с ДДС, платено от ищцата на 4.12.2019т. с ПКО.

Представен е договор от 11.03.2020г., сключен между ищцата и същото АД за осъществяване на процесуално представителство по НОХД № 753/2020г. на СГС.

Уговореното в договора възнаграждение в размер на 3600лв. с ДДС е платено по банкова сметка на 11.03.2020г.

АД „Д.,А.И С. и съдружници“ е осъществявало процесуално представителство на ищцата и пред САС по ВНОХД № 63/2022г. , за което е договорено по договор от 14.02.2022г. и платено от ищцата възнаграждение в размер на 3600лв. с ДДС. Уговореното възнаграждение е платено в брой от ищцата с ПКО от 14.02.2022г.

Ищцата е представила по делото лист с необходими изследвания и консултации при постъпване на оперативно лечение в ВМА, в който е посочена дата за прием в клиниката 25.02.2022г. , като тази дата е коригирана с поставена предходна дата от м.12.2021г.

Във връзка с твърдените неимуществени вреди, по искане на ищцата съдът събра гласни доказателства.

Св.Д.Д., съпруг на ищцата, установява, че ищцата е харесвала много работата си.

Обвинението било тежък удар за нея. Тя рухнала психически, постоянно говорела за това, обстановката в къщи станала напрегната. Променил се начина й на живот. По време на делото тя била под постоянно напрежение, притеснена била от несправедливостта. Колегите й разбрали за делото и се отдръпнали от нея. Уволнили я във връзка с обвинението. Тя си търсила друга работа, но не си намерила заради делото срещу нея. Имала проблем с раменната става , била насрочена операция за смяната й, но заради насрочено съдебно заседание, операцията се отложила, а тя търпяла болки. И след приключване на делото ищцата не се успокоила, отразило се на психиката й, това било удар по нейния начин на работа и мислене.

Св.В.Х.-Р., бивша колега на ищцата, установява, че ищцата се ползвала с висок авторитет в средите на МВнР, затова и станала директор на новосъздадения институт и защитавала съществуването му през годините, въпреки желанието да бъде закрит. Била уважавана от колегите си. Свидетелката разбрала за делото от ищцата, тъй като ходели с нея на театър, концерти, изложби. Ищцата приела делото много тежко, като обяснила, че не е свързана със създаването и изпращането на паметника в чужбина. Още преди да се разбере какво е станало с изчезналия паметник, от министерството я уволнили, колегите й се отказали от нея. Дори и след приключване на делото ищцата не се успокоила, тъй като не било разгласено, че е оправдана и хората продължавали да я считат за виновна. Сега малко излизала, притеснявала се, че ще срещне познати хора, чувствала се неудобно. През годините била споделяла на свидетелката , че като се пенсионира ще си търси работа в културните среди, че не иска да си стои вкъщи. Свидетелката знае, че ищцата сега не работи.

Съдът кредитира показанията на свидетелите доколкото същите се подкрепят от 3 събраните писмени доказателства. И двамата свидетели са близки на ищцата, а св.Д. е и заинтересован от изхода на делото, поради което техните показания следва да се ценят с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, на обезщетение от Държавата подлежат тези вреди, които са пряка и непосредствена последица от воденото наказателно производство.

При незаконно обвинение Държавата отговаря по реда на ЗОДОВ чрез своя процесуален субституент Прокуратурата на Р България. Тази отговорност се извежда от възложените на прокуратурата в Конституцията правомощия по осъществяването на ръководство и надзор върху разследването, вкл. внасяне на искане за вземане на мярка за неотклонение, повдигане на обвинение, събиране на доказателства, съставяне на обвинителен акт за предаване на обвиняемия на съд, доказване на обвинението в съда.