Решение № 96 от 13.03.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. София, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Красимира Медарова

Даниел Луков при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като разгледа докладваното от Даниел Луков Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200080 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Р. С. срещу въззивно решение № 335 от 07.11.2022г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 617/2022г. по описа на същия съд.

В жалбата се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.

2 от НПК. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК относно допуснати съществени процесуални нарушения се мотивира с доводи за несъответствие между мотивите с диспозитива на въззивното решение, довели до невъзможност подсъдимия да разбере какво е решението на въззивната инстанция, както и допуснати нарушения при анализа и оценката на доказателствата по делото. Твърди се, че съдът е допуснал нарушение, тъй като част от сумата, отпусната на подсъдимия, е със средства от националния бюджет, които не са били отчетени и съответно приспаднати от решаващите съдилища. В заключение се изтъква, че приетите за установени от съдилищата факти не се основават на пълно, всестранно и обективно изследване на всички доказателства. Настоява се за отмяна на решението на 1 въззивната инстанция и оправдаване на подсъдимия. Алтернативно се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд. Нарушението на материалния закон се твърди декларативно, без да са посочени конкретни данни, които да го подкрепят. Претендира се присъждане на направените от подсъдимия разноски в хода на цялото съдебно производство.

В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.

Подсъдимият С. поддържа жалбата на своя защитник по съображенията, изложени в нея. Защитникът му адв. Е. А. също поддържа жалбата с направените искания и заявените съображения, като допълнително претендира за приложение на разпоредбата на чл. 78а от НК.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 260000 от 19.01.2021г. на Окръжен съд - Перник, постановена по н.о.х.д. № 269/2019г., подсъдимият Р. С. е признат за виновен в това, че в периода от 30.05.2014 год. до 13.05.2017 г. в /населено място/, използвал не по предназначение - съгласно задълженията си по договор № 14/112/09104 от 13.05.22014г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и приложения към него бизнес план, получени по сметка в Банка /банка/ - клон /населено място/ финансови средства в размер на 14 501,22 лева от фонд, принадлежащ на Европейския съюз - Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, поради което и на основание чл. 254б, ал. 1, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението за използване не по предназначение на сумата 9944,78 лева, представляваща разликата до 24 446 лева.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати направените по делото 2 съответни разноски.

По въззивни жалби от защитниците на подсъдимия адвокат Т. и адв. Е.

А. и от самия подсъдим, с Решение № 335 от 07.11.2022г. на Апелативен съд София, постановено по внохд № 617/2022г. по описа на същия съд, присъдата е била изменена, като подсъдимият е бил признат за невинен и оправдан да е използвал не по предназначение сумата от 10 050лв.

Бил е намален размера на наложеното на подсъдимия С. наказание лишаване от свобода от шест месеца на три месеца.

В останалата й част присъдата е била потвърдена.

Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила следва да бъде разгледано на първо място, тъй като от правилното установяване на фактическата обстановка зависи и правилното приложение на материалния закон. Изложените в жалбата съображения, че са налице противоречия между мотивите и диспозитива на атакуваното въззивно решение не намират основание. Същите са аргументирани с това, че срокът на договора между подсъдимия и ДФ “Земеделие“ не бил изтекъл, а и подсъдимият съвестно бил изпълнил заложените в бизнес-плана и приложенията към него инвестиции. Действително, сключеният на 13.05.2014г. между подсъдимия и ДФ “Земеделие“ договор е бил със срок на действие от пет години, но в същия са били уговорени срокове за изпълнение на някои от инвестициите по същия, с конкретно разписани в бизнес-плана и приложенията към него изисквания за разходването на отпуснатите средства и сроковете за това. Обстоятелствата, свързани със сключването на договора между подсъдимия и ДФ „Земеделие“ за отпускане на финансова помощ по мярка 112“ Създаване на стопанства на млади фермери по ПРСР за периода 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, разкриването на банкова сметка, превода на сумата от 24 446лв. по банковата сметка на подсъдимия и извършените от него разпореждания с постъпилата по сметката му сума до края на месец октомври 2014г. не са спорни. Изложението в жалбата, че подсъдимият е изпълнил задълженията си по сключения договор налага да се припомни утвърденото в съдебната практика разбиране, че нормата на чл. 254б от НК инкриминира 3 използването не по предназначение на финансови средства, получени от дееца от фондове, принадлежащи на европейския съюз или предоставени от него на българската държава за подпомагане на дейността по програми, които имат точно определено съдържание и цели. Изпълнителното деяние на престъплението е налице, когато се установи несъответствие-пълно или частично, между предназначението, за което са били отпуснати средствата и това, за което те са били изразходвани. Престъплението е формално (на просто извършване) и е довършено в момента, в който е осъществено разпореждането с европейските средства в отклонение на договореното им предназначение. От събрания по делото доказателствен материал, както и от назначените по делото експертизи, е напълно споделим извода на въззивния съд, че подсъдимият не е разходвал отпуснатите му средства изцяло по предназначение и към изтичането на срока до 13.05.2017г. неговите задължения не са били изпълнени в пълен обем, включително и поетите от него ангажименти със сключения анекс към договор № 14/112/09104 от дата 20.06.2016г. - не бил закупен самосвал(същият бил придобит от подсъдимия на 13.07.2017г.), не се водели дневници или счетоводни документи за приходите и разходите на стопанството, няма представени договори за контрол и сертификация в биологично земеделие, няма инспекционни доклади от сертифициращ орган за 2014 и 2015 години, не се изпълнявали заложените в бизнес-плана и приложенията към него цели. Контролираният съд, въз основа на кредитираните от него гласни и писмени доказателства, е установил неизпълнението в цялост на договора, сключен между подсъдимия и ДФ“Земеделие“, като е изложил убедително аргументите си за това. Приел е, че общия размер на отпуснатите на подсъдимия средства възлиза на сумата от 24 446лв., от които 80% са европейско, а останалите 20% са национално финансиране, представляващи първо плащане по безвъзмездната финансова помощ, която е следвало да бъде отпусната на подсъдимия С. съгласно сключения договор и която е щяла да бъде 48892лв. при цялостно изпълнение на поетите от подсъдимия ангажименти. Законосъобразно от общата отпусната сума по първото плащане в размер на 24 446лв., и с това се дава отговор и на друго от възраженията в касационната жалба, е била изключена, още от първоинстанционния съд, сумата от 4 889,20лв., представляваща направеното национално финансиране, тъй като в тази му част обвинението е било изначално несъставомерно. Следователно, несподелимо и неподкрепено 4 от събрания доказателствен материал по делото е виждането, изложено от защитата на подсъдимия, че съдът не е отчел средствата от националното финансиране и ако ги бе включил, е щял да стигне до извод за липса на осъществено от подсъдимия престъпление, тъй като тази сума от националния бюджет надхвърля средствата, които съдът е приел, че не са изразходвани от подсъдимия по предназначение.

Въззивната инстанция, след задълбочен анализ на доказателствата по делото и отчитайки приетите от първата инстанция по делото експертизи, е достигнала до верния извод, че е доказано изразходването от страна на подсъдимия на сумата от 1290лв. в рамките на тригодишните срокове по бизнес-плана и приложенията към него, която сума представлява разходи по изпълнение на договора. Макар и да не се е съгласила с първата инстанция, че от инкриминираната сума от 24 446лв. следва да се приспаднат като разход, направен от подсъдимия във връзка с дейностите по договора за отпускане на финансова помощ, платените от него данъчни задължения, предвид липсата на съответен протест, присъдата в тази й част не е била коригирана, което е изцяло в полза на подсъдимия. По този начин общия размер на приетите от първата инстанция по фактите изразходвани по предназначение от страна на подсъдимия финансови средства е възлязъл на сумата от 5055,58лв.

Касационната инстанция се съгласява с аргументите на въззивния съд в тази им част и не намира за необходимо да ги преповтаря. Само ще бъде отбелязано, че съгласно чл. 12 от ЗПЗП в целите, за които се предоставя финансова помощ на земеделските производители, със сигурност не влиза и погасяването на стари задължения към НАП. В този см. е и Р № 622/31.01.2014г. на ВКС по н.д. № 1872/2013г.-І н.о.

От своя страна касационната инстанция не може да се съгласи с изводите, направени от въззивния съд, че подсъдимият следва да бъде оправдан за направения от него разход в размер на 10 050лв. за закупуването на самосвал. Този разход е бил направен от подсъдимия С. след изтичане на предвидения в бизнес-плана и приложенията към него тригодишен период съгласно чл. 3, ал. 1 от договор № 14/112/09104 от дата 13.05.2014г., в който период той е следвало да закупи този товарен автомобил. Не без значение е и обстоятелството, че на 20.06.2016г. между подсъдимия и ДФ“Земеделие“ бил сключен анекс, по силата на който и по предложение на подсъдимия били 5 изменени приложение № 1 и № 2 към договора и съгласно приложение №1а към анекса, била създадена нова таблица за инвестиции в дълготрайни материални активи, съгласно която в тригодишен срок от сключването на договора, а именно до 13.05.2017г. подсъдимият се задължавал да закупи товарен автомобил-самосвал до 3,5 тона. В този смисъл закупуването на самосвала след изтичането на тригодишния период, а именно на 13.07.2017г., когато вече срещу подсъдимия е било и образувано досъдебното производство, може и следва да бъде отчетено само като едно смекчаващо отговорността му обстоятелство, но не може да води до неговото оправдаване и само липсата на съответен касационен протест препятства намесата на касационната инстанция.

Не се констатира твърдяното в жалбата нарушение по чл. 13 и чл. 14 от НПК. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива ( освен в случаите по чл. 354, ал. 5 от НПК, какъвто настоящият не е), както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В съдебните си актове, решаващите съдилища следва да посочат фактическите обстоятелства, които приемат за установени и въз основа на кои доказателствени материали, като последните е необходимо да са надлежно събрани в хода на проведено съдебно следствие. Не се установява превратно тълкуване на фактите от въззивната инстанция и изводите за тях са основани на обективен доказателствен анализ по действителното съдържание на доказателствените източници като показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия С., както и заключенията на изготвените по делото експертизи. Съдът е оценил според действителното им съдържание значителния по обем писмен и гласен доказателствен материал („немалко по обем доказателства“, както е посочено във въззивното решение), стриктно съблюдавайки изискванията да разкрие значимата за процеса фактология единствено чрез способите и средствата на процесуалния закон, като в своите мотиви е изложил подробни и ясни 6 съображения, въз основа на които е посочена коя част от доказателствения материал е достоверна и каква информация с доказателствено значение разкрива.