Решение № 119 от 30.04.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. гр. Димитровград, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20255610101695 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл.

26, ал. 1 ЗЗД за обявяване на нищожност на договор за потребителски кредит № 97611020021/17.09.2021 г., ведно със сключените към него анекси.

В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване на нищожност на клауза "Таксата експресно разглеждане" по договор за потребителски кредит № 97611020021/17.09.2021 г. е нищожна, поради противоречие с чл.19, ал.4 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между Е. Е. П. и 4ФИНАНС ЕООД /предишно наименование на ВИВУС.БГ" ЕООД/ „ВИВУС.БГ" ЕООД на 17.09.2021 г. бил сключен договор за потребителски кредит № 97611020021/17.09.2021 г., последван от два сключени анекса, с размер на отпуснатия кредит от 1300 /хиляда и триста/ лева.

На 02.11.2023 г. между ,.ВИВУС.БГ" ЕООД и ,,АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД бил сключен договор за цесия, по силата на който вземането по договора за потребителски кредит било прехвърлено на ответника. Размерът на отпуснатия кредит е 1300 /хиляда и триста/лв.

Счита, че е нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, тъй като при формиране на ГПР не била включена такса „Експресно разглеждане", 1 като включването й размерът на ГПР би се надвишил законоустановения лимит, което от своя страна би довело до нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Договорът не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР

Клаузата, предвиждаща заплащане на такса "Експресно разглеждане" се намирала за нищожна уговорена в противоречие, освен с разпоредбата на чл.

19, ал.4 ЗПК, но и с добрите нрави и води до нарушаване на принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и забраната за неоснователно обогатяване.

Клаузата за възнаградителна лихва също била нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Противоречива на добрите нрави се явява уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение - надвишаващата двукратния размер на законната лихва, определен с акт на Министерски съвет /съответно ПМС/.

Договорът бил недействителен и на друго основание, а имено-липсва информация за начина, по който се прилага лихвения процент.

Моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на ответника „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАИЕ НА В3ЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 10, бул. ,,Д-р Петър Дертлиев‘‘ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, че договор за потребителски кредит № 97611020021/17.09.2021, ведно със сключените към него анекси, сключен между Е. Е. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Добрич, област Хасково, община Димитровград, ул.

,,Кооперативна" № 2 за недействителен.

В условията на евентуалност моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено нищожността на клауза "Таксата експресно разглеждане" по договор за потребителски кредит № 1283786/24.09.2021 г.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.

Твърди, че на 17.09.2021 г. Е. Е. П. е сключила по електронен път 2

Договор за кредит с Анекс от дата 24.09.2021 г. е отпуснат допълнителен кредит в размер на още 200 лв., при което общо отпуснатата сума е в размер на 1300 лв. Това обстоятелство се потвърждавало от изложеното в исковата молба, като не се оспорвало усвояването на сумите и възникването на облигационното правоотношение.

На 02.11.2023 г., между първоначалният кредитор на вземането и ,,Агенция за събирания на вземания" ЕАД се сключил договор за цесия, по силата на който цедентът прехвърли на цесионера ,,Агенция за събиране на вземания” ЕАД портфолио с необслужвани кредити, описани и подробно индивидуализирани в Приложение № 1, което е неразделна част от договора за цесия, включително и процесното вземане.

Не се оспорвало от насрещната страна настъпилото въз основа на договора за цесия частно правоприемство от страна на „Агенция за събиране на вземания„ ЕАД. На 11.12.2025 г. е извършена нова цесия между „Агенция за събиране на вземания" ЕАД като цедент и ,,ЕОС Матрикс" ЕООД (сега „ЕОС Матрикс„ ЕАД), с която вземането, предмет на настоящото производство, е прехвърлено на „ЕОС Матрикс„ ЕООД. Дружеството цесионер е упълномощено да представлява цедента по всички съдебни дела на първа, втора и трета инстанция, отнасящи се до прехвърлените вземания.

Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не в посочен реално ГПР и в него не е включена таксата за „експресно разглеждане".

С последния анекс от 24.09.2021 г. е уговорен лихвен процент за срока на договора в размер на 40,94%, като лихвата за срока на договора в изчислена като фиксирана сума с всеки подписан анекс, предвид увеличилата се сума на кредита, като с последния анекс сумата е определена на 40,54 лева. С последния анекс ГПР е уговорен в размер на 49,8%. В зависимост от желанието на кредитополучателя за по-бързо разглеждане на документите му, е предоставена услуга „бързо разглеждане‘‘, за която следва да се заплати такса, съобразно отпуснатия общ размер на кредита, която видно от последния подписан анекс възлиза на 264,92 лева. Общо дължимата сума по кредита, съгласно последния анекс възлиза на 1 605,46 лева.

Съгласно т. 4.5 от Общите условия, допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане не о задължително условие за отпускането на 3 сумата по заявения кредит и кредитополучателя да получи кредит. не увеличава възможностите на

На следващо място, клаузата, в която е уредена таксата ,,бързо разглеждане" не в нищожна, поради противоречие с чл. 10а ЗПК или поради противоречие с добрите нрави. Уговорената такса ,. представлява цена за допълнителна незадължителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, която е заявена от ищеца. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК, по смисъла на този закон "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Неоснователно е позоваването на чл.10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК, тъй като начислената такса не е свързана с управлението на кредита, нито с неговото усвояване. Кредитът ще бъде отпуснат в случая и без ползването на тази услуга. Счита, че са спазени изисквания на чл. 10а ал. 4 ЗПК, тъй като в процесния договор видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, са ясно и точно определени. Липсват нарушения на ил.10а, ал. 2 ЗПК.

Освен това, възнаградителната лихва не противоречи на добрите нрави.

Същата е ясно посочена и остава непроменена за целия срок на договора. В чл. 9 от Общите условия е посочен и начина на изчисляването й.

Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Претендира разноски. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че между Е. Е. П. и 4ФИНАНС ЕООД /предишно наименование на ,,ВИВУС.БГ" ЕООД/ „ВИВУС.БГ" ЕООД на 17.09.2021 г. бил сключен договор за потребителски кредит № 97611020021/17.09.2021 г., последван от два сключени анекса.

По делото е представен възпроизведен на хартиен носител електронен документ: договор за паричен заем № 97611020021/17.09.2021 г., в който е 4 отразено, че се сключва между ,,ВИВУС.БГ" ЕООД, като кредитор и Е. Е. П., като кредитополучател, посочено е още, че размерът на кредита е 600 лева за период от 30 дни, с ГПР 49,70 % и ГЛП 41 %, като е включена сума от 141,78 лева такса ,,Експресно разглеждане‘‘.

С анекс от дата 20.09.2021 г. е опусната сума в размер на 500 лева, а с анекс от дата 24.09.2021 г. е отпуснат допълнителен кредит в размер на още 200 лв., при което общо отпуснатата сума е в размер на 1300 лв.

Не е спорно, че на ищцата е предоставена сумата от 1 300 лева.

Не е спорно, че с договор за цесия от 02.11.2023 г. сключен между ,,ВИВУС.БГ" ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД и Приложение 1 към него, вземането на ВИВУС.БГ" ЕООД, произтичащо от договор за паричен заем № 97611020021/17.09.2021 г., На 11.12.2025 г. е извършена нова цесия между „Агенция за събиране на вземания" ЕАД като цедент и ,,ЕОС Матрикс" ЕООД (сега „ЕОС Матрикс„ ЕАД), с която вземането, предмет на настоящото производство, е прехвърлено на „ЕОС Матрикс„ ЕООД.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК . Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл.

11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

В сключения договор и анексите към него са предвидени такси за бързо 5 разглеждане и такса за удължаване на срока на договора. Същевременно, посочените такси не са включени от кредитора към ГПР по договора и анексите към него, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Относно таксата за експресно разглеждане, съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Отделно посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба н а чл. 11, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор 6 дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и е предпоставка за недействителност на договора на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК .