Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 55 от 24.04.2020, Районен съд - Исперих

Съд
Районен съд - Исперих
Дело
Гражданско дело 791/2018
Вид
Решение № 55
Подписан
24.04.2020
В сила
15.10.2021
Състав
ДИМИТРИНКА ЕМИЛОВА КУПРИНДЖИЙСКА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 264 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 264, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.27 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 32 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 - чл. 38 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 - чл. 38 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 42 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.32 ал. 1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е № 55

06.04.2020г., гр.Исперих

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ

На шести март през 2020 година, в публично заседание, в състав:

Председател:

Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА

Секретар:

Детелина Витанова,

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 791 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 26 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба вх.№ 3708/04.10.2018г. от Р.Г., ЕГН: **********,***, З.Г., роден на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция, М.Т., родена на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция, Ф.Г., родена на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция, З.Ш., родена на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция, И.Г., родена на ***г. в Р България, гражданин на Р Турция и Ф. Ашък, родена на ***г. в Р България, гражданин на РТурция, действащи чрез пълномощника си адв.С.К.С. ***, съдебен адрес:***София“ - партер, против А.О.Е., ЕГН: **********,***, като моли съда да постанови решение, с което да се обяви сключения Договор, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 150, том V, рег. № 4608, дело № 625 от 30.05.2013г. на Нотариус р.А. с рег № 254 на НК, вписан в Службапо вписванията при РС – Исперих под вх.рег.№ 1939 от 30.05.2013г., акт № 173, том 7, дело 1383/2013г., за нищожен, поради противоречието му със закона, липсата на съгласие, липсата на надлежна представителна власт у упълномощеното лице, позовавайки се на документ с неверен превод, извършвайки споразумение „само със себе си“ във вреда на представляваните, или в условията на евентуалност за унищожаем по причина измама – умишлено въвеждане в заблуждение за сключване на сделката.

Ищците заявяват, че по силата на договор, обективиран в НА за дарение на недвижим имот № 150, том V, рег. № 4608, дело № 625 от 30.05.2013г. на Нотариус Р.А. с рег № 254 на НК, ответницата, в качеството си на пълномощник на ищците, се била разпоредила чрез дарение в своя полза, договаряки сама със себе си, с правото на собственост върху притежаваните от тях общо 2/3 ид.ч. от два поземлени имота, находящи се в землището на с.Тодорово, обл.Разград – нива с № 004035 и с площ от 28.000 дка, и нива с №006006 и с площ 19.000 дка. Твърдят, че пълномощното, от което ответницата черпела представителна власт, а именно Пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа с рег № 4003 от 15.05.2013г. и удостоверяване на съдържанието под рег.№ 4004, том: 1, акт № 77 от 15.05.2013г. на нотариус Р.А., е порочно, тъй като на първо място не бил извършен превод на документа от български на турски език преди ищеца Р.Г. да положи подписа си. Според ищците Р.Г. бил турски гражданин и не владеел български език. Освен това ответницата била преупълномощена от Р.Г. въз основа на две други пълномощни, цитирани под рег.№1569 от 06.12.2012г. и рег. №7660 от 10.12.2012г. на 4-ти нотариус на Черкезкьой – Хаджер Кекечоглу. Ищците оспорват тези пълномощни, като считат, че същите са нищожни по причина неверни номера и/или дати на заверката им, подправен неистински превод от турски на български език и неотразяващи действителната воля на упълномощителите. Твърдят, че ответницата е представила пред нотариуса превод на тези две пълномощни, извършен именно от нея в качеството й на заклет преводач. Същевременно те били направили справка при нотариус Хаджер Кекечоглу, при която се установило, че молителите (ищци в процеса) нямат отношение с процедурата, извършена на 06.12.2012г. под рег № 1569.

Единственото пълномощно, което ищците били подписали било с рег № 7592 от 06.12.2012г. на нотариус на Черкезкьой, с което те не давали право на упълномощеното лице Р.Г. да извършва разпореждания с наследствените им имоти чрез дарение, а още по-малко да договаря упълномощеното лице само със себе си, както и да преупълномощава трети лица с дадените му права.

Поради изложеното ищците считат, че извършената сделка от ответницата е недействителна поради липса на съгласие. Налице било действие на представляващия без наличие на представителна власт, дадена му надлежно от упълномощителите. В условията на евентуалност считат, че договорът е унищожаем по причина измама – с представянето от страна на ответницата пред нотариуса на документи с неверен превод (съдържание), тя е подвела Р.Г. и умишлено го е въвела в заблуждение при подписване на пълномощното.

В съдебно заседание ищецът Р.Г. се явява лично и с адв.С.С. ***, пълномощник и на останалите ищци, който поддържа исковата молба и излага подробни съображения, включително и в писмени бележки. Останалите ищци не се явяват. Ищците претендират за сторените в производството разноски.

В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът, действащи чрез повереник адв.С.П. от САК, представят такъв, като счита исковете за допустими, но неоснователни. Твърди, че изложените в исковата молба обстоятелства не отговарят на обективната действителност.

Уговорката между страните е била А.Е., действаща като управител на фирма „Шаинлер“ ООД да издири наследствените земи на ищците, след което същите да бъдат узаконени и върнати в патримониума на наследниците. Ответницата изпълнила своята част от ангажимента, но представителят на всички наследници и ищци Р.Г. не й бил заплатил обещаното възнаграждение. Отделно от това Р.Г. й дължал и възнаграждение за друга услуга – уреждане на документи за постоянно пребиваване в Р България. В крайна сметка стигнали до споразумение А.Е. да изкупи земите и да приспадне от дела на Р.Г. дължимата за услугите сума. Ищецат Г. се върнал в Турция за изготвяне на пълномощно, с което да може да упълномощи ответницата да извърши сделката с имотите.

А.Е. заявява, че ищецът Р.Г. владеел добре български език и в тази връзка е съзнавал какво пълномощно е подписал тук в България. В тази връзка счита упълномощаването за надлежно извършено. Освен това твърди, че Р.Г. е получил от нея в резултат на сделката голяма сума пари в размер на 24 000лв. с уговорката, че ще плати дела на останалите наследници. Заявява, че в подкрепа на тези твърдения имало писмени доказателства и свидетели.

По отношение на превода на процесното пълномощно заявява, че същият е извършен от нает от фирмата преводач, а не от нея.

Счита, че е не извършила измама, не е нарушила волята на ищците и е имала законовото основание да извърши сделката на дарение.

В съдебно заседание ответницата се явява лично и с адв.С.П. ***, която поддържа писмения отговор и излага подробни съображения в писмени бележки. Претендира за сторените в производството разноски.

В хода на размяната на съдебни книжа, по делото е постъпила молба – становище вх.№ 592/12.02.2019г. от трето, неучастващо в производството лице – Л.А.Н. ***, действащ чрез адв.И.Р. ***, с която моли да бъде допуснат до участие в процеса, встъпвайки като подпомагаща страна на ответницата А.О.Е. и да бъде конституиран като трето лице – помагач.

С определение от 22.03.2019г. съдът е уважил молбата на Л.Н. и го е конституирал като трето лице – помагач на страната на ответницата. В срока за писмен отговор третото лице помагач депозира такъв, като счита исковата молба за допустима, но неоснователна и недоказана. Излага подробни съображения на първо място относно валидността на процесното пълномощно, а от там и на процесната правна сделка. Счита, че не отговаря на истината твърдението, че Р.Г. не владеел български, но дори това да е така, би следвало нотариусът да му назначи преводач. След като това не е сторено, въпреки наличието на такъв преводач в кантората на нотариуса, това означавало, че ищецът владеел добре български език и не се налага назначаването на преводач при подписване на процесното пълномощно. В тази връзка, ако е било налице превишаване на пълномощните, дадени на Р.Г. от останалите ищци, то това в никакъв случай не е сторено от ответницата, а от самия него, тъй като ответницата не е участвала в упълномощаването. Относно спорните пълномощни, които се споменават в исковата молба, заявява, че те не са представяни от ответницата, а от ищеца Р.Г. в нотариалното производство по упълномощаването. В тази връзка именно от него би следвало да търсят отговорност останалите ищци. В заключение счита, че единствено и само първият ищец е упълномощавал ответницата от свое име и от името на останалите, поради което, ако има превишаване на представителна власт, то тя може да се обсъжда като претенция от всички останали ищци към този ищец, но не и към ответницата.

Уточнява, че упълномощаването е станало на 15.05.2013г. и петгодишната давност за атакуване на това упълномощаване е изтекла. В контекста на изложеното заявява, че коментара в обстоятествената част на исковата молба относно пълномощни под № 1569/06.12.2012г. и № 7660/10.12.2012г. на нотариус от Турция, е неотносим към ответницата и към казуса като цяло.

На второ място счита, че измама, грешка и други предпоставки за унищожаемост на сделката не се установяват от изложеното в исковата молба. В тази връзка прави възражение за изтекла погасителна давност относно атакуване на договора като унищожаем, тъй като съгласно нормата на чл.32 ал. 1 ЗС този срок е тригодишен.

На следващо място посочва, че отношенията му с ответницата датират от 2013г. именно по повод на сделка, която е сключил с нея за процесните земи. Твърди, че до тогава не се е познавал с нея и не е имал съмнения относно правата й на собственик върху земите. След изповядване на сделката и през годините след това не бил търсен и притесняван нито от ответницата, нито от ищците. В тази връзка счита, че в полза на ответницата и респективно в негова полза била изтекла кратката петгодишна придобивна давност. Твърди, че ответницата и той самия са добросъвестни владелци и в този смисъл присъединява към владението на ответницата и своето владение. Прави възражение за изтекла придобивна давност.

В съдебно заседание за третото лице - помагач се явява адв.И.Р. ***, която поддържа писмения отговор и излага подробни съображения, включително и в писмени бележки. Претендира за сторените в производството разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение №01ТОД от 12.03.1999г. на ОСЗГ - гр.Исперих е възстановено правото на собственост на наследниците на Абтула Хюсменов Ахмедов, б.ж. на с.Тодорово, обл.Разград, върху следните недвижими имоти в землището на с.Тодорово: „Нива от 28.000 дка, трета категория, местност „ЮРСЕК КОРУ“, имот № 004035, при граници и съседи: имоти с №№ 004034, 004044, 004043, 00403, 000042“ и „Нива от 19.000 дка, трета категория, местност „АРА ЕКИНЛИК“, имот № 006006, при граници и съседи: имоти с №№ 006007, 006011, 006016, 006017, 006005, 000094“ (л.117).

Ищците са от кръга на наследниците на Абтула Хюсменов Ахмедов, видно от находящите с в приложените по делото Нотариално дело № 625/2013г. на Нотариус № 254 удостоверение за наследници на Кметство с.Окорош, общ.Дулово, обл.Силистра(л.122), решение №2012/319 от Граждански съд Сарай, Р.Турция(л.123-126) и удостоверения за идентичност на имена (л.127-163). С Пълномощно рег.№ 7592 от 06.12.2012г. на 4-ти нотариус на Черкезкьой Хаджер Кекечоглу, Р Турция, ищците З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш., И.Г. и Ф. Ашък са упълномощили ищецът Р.Г. „за наследяване и продажба“ : да ги представлява и да прехвърля и регистрира на тяхно име всички дялове, които им се полагат като закони наследници на недвижими имоти и движимо имущество, оставени им в наследство от всички техни починали наследодатели и намиращи се в пределите на Р България. В пълномощното са изброени правомощията на пълномощника, като изрично е вписано и правото на продава имотите на когото намери за добре, при цени и условия, каквито намери за изгодни, както и да подписва необходимите документи във връзка са тези му права.

С нотариално заварено пълномощно на подписите с рег.№ 4003 от 15.05.2013. и удостоверяване на съдържанието рег.№4004 от 15.05.2013г. на Р.А. *** действие РС – Исперих, с рег.№ 254 на НК, ищецът Р.Г. е упълномощил и преупълномощил А.О.Е. да го представлява и подписва пред нотариус и пред трети лица във връзка с дарение с притежаваните от него идеални части от наследствени земеделски земи, находящи се в Република България, включително и изрично я упълномощава с правото да договаря сама със себе си; да го представлява и пред други държавни и общински органи във връзка с осъществяване на дадените й права; предвидена е клауза за разширително тълкуване на пълномощното, както и клауза за преупълномощаване с правата по Пълномощно с рег.№ 1569/06.12.2012г. по описа на 4-ти нотариус на Черкезкьой Хаджер Кекечоглу и Пълномощно с рег.№ 7660/10.12.2012г. по описа на 4-ти нотариус на Черкезкьой Хаджер Кекечоглу. В пълномощното е посочено, че Р. Гюлр действа и като пълномощник на ищците З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш., И.Г. и Ф. Ашък, черпейки правата си от цитираните две пълномощни на 4-ти нотариус на Черкезкьой Хаджер Кекечоглу.