Решение № 213 от 11.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Пловдив, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330108845 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от С. Н. Я. против „Кредит Йес“ ООД, с която се предявява иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 8 от договор за паричен заем № *****, сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, е недействителна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, и поради неспазване на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на **** г. между страните бил сключен договор за паричен заем № *****, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 1000 лева, при месечен лихвен процент в размер на 3,330 % и при ГПР в размер на 48,255 %. Посочва се, че съгласно чл. 6 от договора, от ищеца следвало да бъде представено обезпечение, а именно: един или повече гаранти, отговарящи на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора и още едно обезпечение по избор измежду ипотека на недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на ответника. При неизпълнение 1 на посоченото задължение, в чл. 8 от договора била предвидена клауза за заплащане на неустойка в размер на 1022,32 лева. Ищецът усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължал плащане за неустойка. Изтъква се, че чрез посочената клауза се заобикаляли изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се целяла допълнителна печалба извън договорената възнаградителна лихва.

Според ищеца, клаузата за заплащане на неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, доколкото излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. Твърди се, че неустойката представлявала над 50 % от заетата сума и водела до скрито оскъпяване на кредита. Поради изложеното се предявява исковата претенция.

Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Кредит Йес“ ООД, с който се възразява за нередовност на исковата молба, доколкото не са изпълнени изискванията на чл. 127, ал. 4 ГПК. По същество се възразява, че размерът на неустойката при непредставяне на обезпечение бил предварително точно определен, като с подписване на договора ищецът изразявал съгласие с тази последица от неизпълнение на задължението си за обезпечаване на кредита. Уговорката за заплащане на неустойката била в съответствие с принципа, регламентиран в чл. 9 от ЗЗД за свобода на договаряне. Посочва се, че клаузата на чл. 8 от договора била индивидуално уговорена, доколкото е съобразена с желанието на ищеца, изразено в молбата му за кандидатстване за заем. Същата била уговорена под отлагателно условие – в случай, че не представи обезпечение. Според ответното дружество уговорената неустойка не противоречала на добрите нрави, доколкото съответствала на поетия от кредитора риск при предоставяне на заемната сума. Неустойката не следвало да се включва в ГПР, предвид обстоятелството, че се начислявала при неизпълнение на задължение на потребителя. По изложените съображения се претендира, че сключеният договор отговаря на изискванията на ЗПК и предявеният иск следва да бъде отхвърлен. При условията на евентуалност, в случай че съдът обяви клаузата на чл. 8 от договора за нищожна, се прави възражение за прихващане, като сумата в размер на 92,94 лева, представляваща платена неустойка за месец **** г., бъде разпределена за покриване на дължими лихви и главници по просрочени вноски. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото 2 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен сключен между ищеца С. Я., като кредитополучател, и „Креди Йес” ЕАД, като кредитодател, Договор за паричен заем №***** г., за сумата от 1000 лв., при фиксиран месечен лихвен процент от 3,330 % и годишен процент на разходите – 48,255 %, и срок на договора от ***** Съгласно чл. 6 от Договора, кредитополучателят се задължавал в тридневен срок от сключването на договора да осигури едно от посочените в договора обезпечения, като при непредоставяне на същото в срок, съгласно чл. 8 от Договора, се дължала неустойка в размер на 1022,32 лв.

При тези данни съдът намира, че между ищецът и „Креди Йес” ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № ****** г., с визираното по-горе съдържание, при което ищецът има качеството на кредитополучател, но също така и на потребител. Поради това и се ползва със законостановената потребителска закрила, като приложение в случая намират правилата на ЗПК и ЗЗП.

В тази насока съдът намира, че клаузата за неустойка в процесния договор, както се изтъква и в исковата молба, действително е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 вр. с ал. 4 ЗПК, доколкото води до завишаване на ГПР по кредита до повече от пет пъти размера на законната лихва. Това е така, защото сумата за неустойка представлява разход по кредита, който неправилно не е включен при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция съд намира, че уговорената в чл. 8 от договора за кредит неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. Видно от съдържанието на процесния договор, неустойката по същия не е включена в ГПР, но реално води до оскъпяване на 3 кредита до повече от 57.1 % /ОЛП на БНБ към ***** год. е 1.42 %/ предвид размера на главницата – 1000 лв., срока на договора, който е по-малък от една година, и стойността на неустойката от 1022.32 лв., който е над 100 % от главницата. Доколкото посочения в договора ГПР е 48,255 %, то с включването на неустойката при неговото изчисляване, същият на годишна база положително ще надвиши законоустановения лимит от 57.1 на сто, т.е. налице е нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Неспазването на императивните разпоредби, предвиждащи лимит на размера на годишния процент на оскъпяване на кредита пък е частна хипотеза на нарушаване на добрите нрави с договорни клаузи в потребителските кредити, тъй като води до неравноправие между двете страните, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, последният от които е задължен да заплати неоправдано висок разход за предоставения му финансов ресурс.

Следователно установителният иск за нищожността на процесната клауза за неустойка се намира за основателен и като такъв ще се уважи.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие. В негова полза ще се присъди сумата от 50 лв. разноски за държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба ***** г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакция към момента на сключване на Договор за правна защита и съдействие, в полза на адв. С. Н. следва да се присъди сумата от 402.23 лв. за адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищцата по настоящото дело.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните С. Н.

Я. ЕГН ********** и „Креди Йес” ЕАД, ЕИК 200688545, че клаузата на чл. 8 4 от Договор за паричен заем № **** г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка в размер от 1022.32 лв., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречаща на добрите нрави, както и основание чл. 19, ал. 5 вр. ал. 4 ЗПК.

ОСЪЖДА „Креди Йес” ЕАД, ЕИК 200688545 ДА ЗАПЛАТИ на С. Н.

Я. ЕГН **********, сумата от 50 лева - разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „Креди Йес” ЕАД, ЕИК 200688545 ДА ЗАПЛАТИ , на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. С. Н. от ПАК, с адрес гр. *****, сумата от 402.32 лева, представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Препис страните. от решението да се връчи на

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 5