Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 260577 от 26.02.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 231/2021
Вид
Определение № 260577
Подписан
26.02.2021
Състав
НИКОЛИНКА ГЕОРГИЕВА ЦВЕТКОВА, ЕКАТЕРИНА ВЛАДИМИРОВА МАНДАЛИЕВА, НЕДЯЛКА ДИМИТРОВА СВИРКОВА

Цитирани разпоредби

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260577 гр. Пловдив, 26.02.2021г.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА

КОЛЕГИЯ, VІІІ – ми граждански състав, в закрито заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

НЕДЯЛКА СВИРКОВА като разгледа докладвано от председателя ч. гр. д. № 231 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №

262924/27.01.2021г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* против разпореждане от 07.12.2020г., постановено по ч. гр. д. № 16218/2020 по описа на ПРС, инкорпорирано в заповед № 262185 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.12.2020г., с което е отхвърлено заявлението в частта му, с която се претендира присъждане на сума за 81, 74 лева – договорна лихва, дължима за периода 12.12.2019г. – 12.05.2020г.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.Оспорва се извода на заповедния съд, че разпоредбите, уговарящи размера на възнаградителната лихва и ГПР в процесния договор, са неравноправни.Търси се отмяна на обжалваното разпореждане, вместо което се иска издаване на заповед за изпълнение и за претендираната договорна лихва.

Пловдивският окръжен съд като разгледа данните по делото и прецени доводите в постъпилата частна жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява неоснователна.

Заповедният съд е бил сезиран със заявление по реда на чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение против Д.И.Д., ЕГН **********, като същото е било уважено за сумата от 700 лева главница, дължима по договор за паричен заем от 12.11.2019г., сумата от 39, 57 лв. мораторна лихва за периода 13.12.2019г. – 03.12.2020г., ведно със законната лихва, считано от 03.12.2020г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 25 лева – внесена ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено относно претендираната договорна лихва, като заповедният съд е приел, че в случая клаузите на договора, уговарящи договорна лихва, процент на ГПР, неустойка при непредставяне на обезпечение, при предоставена заемна сума от 700 лева и общо задължение от 1342, 20 лева, са неравноправни клаузи.Посочил е, че наличието на евентуална неравноправна клауза сочи дължимост само на главницата.

Безспорно заповедният съд е задължен да се произнесе по въпроса за противоречието на искането със закона или с добрите нрави, изводимо от новата редакция на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.

Изхождайки от предмета на процесния договор за паричен заем и страните по него – физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и от друга страна финансова институция по см. на 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговски дейност, следва да се приеме, че се касае за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.

В процесния договор ГПР е определен в размер на 46, 62% като абсолютна процентна стойност.Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.В случая липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна препятства потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/.Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.В този случай съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Предвид гореизложеното заповедният съд правилно е отхвърлил заявлението досежно претендираната договорна лихва, поради което разпореждането следва да бъде потвърдено, а частната жалба против него като неоснователна следва да се остави без уважение.

Предвид горните съображения съдът

О

П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 04.12.2020г., постановено по ч. гр. д. № 16218 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, със законен представител Д.

Б.

Б. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Д.И.Д., ЕГН ********** ***, за сумата от 81, 74 лева договорна лихва, дължима за периода 12.12.2019г.

– 12.05.2020г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :