Решение № 6 от 30.01.2024, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно търговско дело 209/2023
- Вид
- Решение № 6
- Подписан
- 30.01.2024
- В сила
- 12.03.2025
- Състав
- Павел Александров Ханджиев, Илияна Тодорова Балтова, Даниела Дончева Михова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.263 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258 - чл.263 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258 - чл.263 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258 - чл.263 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258 - чл.263 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258 - чл.263 · Закон за задълженията и договорите
- чл.266, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.81, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.288 · Търговски закон
- чл.326, ал.2 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№6 гр. Бургас, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Павел Ал. Ханджиев
Членове:
Илияна Т. Балтова
Даниела Д. Михова при участието на секретаря Станка Ст. А. като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20232001000209 по описа за 2023 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 189 от 14.06.2023 г., постановено по т.д. 198/ 2021 г. на Окръжен съд Бургас, е осъдено „Цинтамани-България“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област Бургас, община Несебър, гр. Свети Влас 8229, *****, представлявано от Т. П. – управител, да заплати на „Милеум“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ж. к. „Меден рудник“, *****, представлявано от М. Д. Н. - управител, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Сердика“ 2Б, ет. 1 – адв. П. Ш., сумата от 64 379,50 лв., формирана като сбор от стойността на извършени от ищеца на обекта на ответника строително-монтажни работи в размер на 33 963.90 лв., останали незаплатени от последния и за които са съставени част от процесните фактури, както и стойностите по Фактури №№ 48 от 14.10.2019 г., 61 от 29.03.2020 г., 64 от 30.04.2020 г., 70 от 22.07.2020 г. и тези по първите две позиции по Фактура № 77 от 15.04.2021 г., а именно водна арка за басейн и помпа за водна арка Виктория, с включен ДДС в размер на сумите от 16 131,12 лв., 4000 лв., 4560 лв., 2892 лв. и 2832,48 лв., ведно със законната лихва върху присъдения размер главница от датата на депозиране на исковата молба - 29.04.2021 г. до нейното окончателно 1 плащане, като за разликата над уважения размер до общо претендирания такъв от 70 145,48 лв., ведно със законната лихва, искът е отхвърлен.
Със същото решение е осъдено „Цинтамани-България“ ООД да заплати на „Милеум“ ЕООД сумата от 5 813,78 лв., представляваща мораторна лихва, формирана като сбор от стойността на дължимата лихва за забава върху стойността по Фактура № 48 от 14.10.2019 г. за периода от 14.10.2019 г. до 29.04.2021 г. – 2522,73 лв.; тази върху сумата общо от 45 415,90 лв. - сбор от стойността на възнаграждението от 33 963,90 лв. и стойностите по Фактури №№ 61 от 29.03.2020 г., 64 от 30.04.2020 г. и 70 от 22.07.2020 г. за периода от 13.08.2020 г. - датата, следваща отправената от ищеца до ответника покана за изпълнение на задължението до 29.04.2021 г. 3 280,04 лв., както и тази върху признатата сума по Фактура № 77 от 15.04.2021 г. – 2832,48 лв. за периода от 15.04.2021 г. до 29.04.2021 г. – 11,01 лв., като за разликата над общо уважения размер до претендирания такъв общо от 6670,88 лв. и за периодите от 29.03.2020 г., от 31.03.2020 г., от 30.04.2020 г., от 04.06.2020 г., съответно от 23.07.2020 г. до 13.08.2020 г. искът е отхвърлен.
Със същото решение са отхвърлени исковите претенции на „Милеум“ ЕООД за осъждане на „Цинтамани-България“ ООД да му заплати сумата от 9 624,37 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на неизпълнение от страна на ответника на поети от него задължения по възникнали между тях облигационни правоотношения по договори за продажба и договор за изработка.
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от „Милеум“
ЕООД, чрез процесуалния му представител – адв. П. Ш., срещу постановеното решение, в частта, с която исковете са отхвърлени, като решението се квалифицира като неправилно и се въвежда искане за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени в пълнота.
В жалбата се застъпва позиция за безспорност на възникналите между страните облигационни отношения, по повод доставка и монтаж на съоръжения, технологично обзавеждане, изпълнение на СМР, ремонтни дейности. Сочи се за доказано реалното изпълнение на възложените 2 дейности, както и приемането им от управителя на дружеството – ответник.
Във връзка с отхвърляне на претенцията по Фактура № 77 от 15.04.2021 г. по отношение на всички позиции, с изключение на първа и втора, се подчертава, че съдът от първа инстанция е игнорирал признанието на ответника в официален свидетелстващ документ – нотариална покана, че устройствата, изброени във фактурата, са монтирани и доставени на обекта.
Оспорва се отхвърлянето на акцесорната претенция за мораторната лихва върху отхвърлената част от главницата.
Във връзка с уваженото възражение за прихващане на ответната страна, са въведени оплаквания, че съдът се е произнесъл по непредявено възражение, вземайки предвид обстоятелства, които не са били въведени от ответника.
Развиват се съображения, че вследствие на неплащане от страна на ответника – възложител на задълженията по фактурите, въззивникът – ищец е натрупал задължения към държавата, обективирани в представеното удостоверение от НАП. Тези задължения се сочат като пряка и непосредствена последица от неизпълнението на ответника и основание за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Цинтамани-България“ ООД, чрез процесуалния му представител адв. М.
С., в който същата се оспорва и се моли за оставянето й без уважение.
Изразява се становище, че показанията на свидетеля Д. Н. влизат в противоречие със заключенията на изпълнените по делото експертизи.
Поддържа се, че правилен е изводът на съда за липса на връзка между сумата, дължима от въззивника – ищец към фиска, и твърдяното неизпълнение на ответника.
Постъпила е въззивна жалба и от „Цинтамани-България“ ООД , срещу постановеното решение, в частта, с която исковете са уважени, като се сочи, че решението е неправилно и се моли за отмяната му, в обжалваните части, и отхвърляне изцяло на предявените претенции.
Въззивникът – ответник релевира доводи, че при разглеждане на 3 делото са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът е допуснал експертиза по въпроси, за изясняването на които вече е имало ангажирани експертни заключения – в производства по обезпечение на доказателства, без да изложи съображения какво налага изводите на вещите лица да бъдат ревизирани.
В жалбата се излагат съждения, че изводите на съда за дължимите плащания за неразплатени дейности са направени без да се държи сметка дали извършените на обекта СМР не са включени във фактурите, които вече са платени и повторно се претендират с процесните фактури.
Поддържа се, че решаващият съд не е обсъдил доказателства, имащи значение за правилното разрешаване на спора, относими към точното изпълнение на поетите задължения от изпълнителя – ищец за представяне на документи, удостоверяващи съответствието на доставените стоки. Сочи се, че възражение от възложителя за непредадена документация се съдържа в кореспонденцията между страните, такова изявление има и по делата за обезпечение на доказателствата и по настоящото дело.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Милеум“ ЕООД, в който същата се оспорва и се моли за оставянето й без уважение.
Заявява се, че събраните в предходни производства доказателства не са пречка за назначаването на нови експертизи в настоящото производство за установяване на претенцията на ищеца. Сочи се, че експертизите са приети без изразени възражения от ответната страна. Въззивникът – ищец изтъква, че е оспорил заключенията, депозирани в производствата по обезпечение на доказателства.
Релевират се доводи, че възлаганията, по претендираните за плащане в производството фактури, са направени на базата на подписани договори и анекси между страните или по устно възлагане, а приемо – предавателните протоколи свидетелстват за това, че е налице реално изпълнение по договорите и приемане на извършеното от страна на ответника без възражения. Изтъква се, че по отношение на реалното изпълнение на договорените дейности са ангажирани свидетелски показания, експертизи, представени са множество писмени доказателства. Разпитаният по делото свидетел е посочил в детайли какво е извършвано реално на обекта, като без 4 основание се възразява, че същият няма професионална квалификация и образование; въззивникът - ответник не е ангажирал доказателства за оборване на твърденията на свидетеля. Първоинстанционният съд се е произнесъл мотивирано по всички възражения на въззивника - ответник и няма процесуални пропуски в тази насока.
Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Пренесен за разглеждане пред настоящата инстанция е спорът по предявени пред първоинстанционния съд от „Милеум“ ЕООД кумулативно съединени искове, с правно основание чл.288 ТЗ, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и по чл.82 ЗЗД.
При твърдения за сключен между страните договор за изработка и доставка на оборудване на спа център в гр. Свети Влас, община Несебър, област Бургас, ***, при който възлагането на конкретните дейности е ставало поетапно и устно от възложителя „Цинтамани-България“ ООД, „Милеум“ ЕООД е претендирал неизпълнение отчасти на задължението на първото дружество да заплати стойността на доставените вещи и извършени услуги, като е индивидуализирал вземането си съгласно Фактури №№ 48 от 14.10.2019 г., 61 от 29.03.2020 г., 63 от 31.03.2020 г., 64 от 30.04.2020 г., 65 от 30.04.2020 г., 66 от 4.06.2020 г., 70 от 22.07.2020 г. и 77 от 15.04.2021 г.
В отговора си, дружеството въззивник - ответник е потвърдило съществуването на правоотношение между страните, покриващо фактическия състав на договор за изработка, за дейности в спа център по устно възлагане, потвърдило е, че е получило изпълнение по отношение част от оборудването, както и подписването на приложените към исковата молба писмени 5 доказателства, но заявява, че престираното от въззивника не е в твърдените от него обеми, нито с изискуемото качество, поради което е отказал да заплати исковата сума. Сочи се, че макар да е подписал двустранни приемо – предавателни протоколи за доставки без видими дефекти след монтажа, впоследствие са се проявили дефекти, при експлоатацията на отделни съоръжения. От оспорванията на конкретните фактури в отговора на исковата молба, става ясно, че въззивникът – ответник е оспорил липсата на конкретика на видовете дейности, които са извършени, както и относно количества, единични цени и място на монтажа на технологичното обзавеждане.
Договорът за изработка – чл.258 - чл.263 ЗЗД, е двустранен, възмезден, каузален и неформален договор, с който възложителят възлага на изпълнителя да изработи и достави на свой риск, със свои материали и труд – в общия случай, определен трудов резултат. Срещу това възложителят дължи заплащането на възнаграждение за изработеното, фактическият състав по възникване правото на което включва, ведно с доказаната договорна обвързаност, още и изпълнение на възложената работа, както и приемането й от възложителя. Последователната съдебна практика, формирана по въпроса, е утвърдила разбирането за приемането като едновременно фактическо и правно действие, съдържащо освен получаване фактическата власт върху предмета на изработката, още и признанието – изрично или с конклудентни действия, от възложителя, че той отговаря на възложеното. Доколкото при приемането на работата следва да се очаква от възложителя да я прегледа и направи всички забележки по неправилното изпълнение, с изключение на тези за скрити недостатъци, които следва да се направят незабавно след откриването им, то липсата на такива своевременно направени възражения е въздигната от закона като необорима презумпция за нейното одобрение.
Разпечатката съдържа 39 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dc496226-6ab7-4707-a87a-ea0fd7d73b17