Решение № 146 от 07.11.2024, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Девин, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20245410100239 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен иск, на основание чл.55 ЗЗД от Ф. С. Т., с ЕГН **********, от с. З., общ. Д., обл. Смолян, ул. С.

№ *, чрез пълномощник адв. И. Н., със съдебен адрес гр. С., ул. И. Д. № *, ет.

*, ап. * против „В. К.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С.. ж. к. Л. *, бул. Д. Н. № **, АТЦ „С. ц.“, ет. *, офис ***, представлявано от С. П. П., в качеството си на правоприемник на „В. К.” ООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. Л. *, бул.

Д. Н. № **, АТЦ „С. ц.“, ет. *, офис ***, на основание чл.23, във връзка с чл.22 ЗПК, във връзка с чл.55, ал.1, предл. I от ЗЗД да заплати на Ф. С. Т., с ЕГН **********, от с. З., общ. Д., обл. Смолян, ул. С. № *, сумата в размер на 1 198.00 лева, които са заплатени без основание по Договор

№5861*/14.10.2022г., съставляваща възнаградителна лихва в размер на 347.40 лева; неустойка в размер на 709.20 лева, такса за експресно разглеждане в размер на 141.40 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба – 06.06.2024г. до окончателното й изплащане и направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

С протоколно определение № 225/14.10.2024г. е допуснато изменение на предявения частичен иск в размер на 25.00 лева от сумата в размер на 1 596.00 лева, представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит, като увеличава претендираната сума на 1 198.00 лева, която сума е пълния и окончателен размер на претендираната сума, който включва неоснователно заплатените възнаградителна лихва в размер на 347.40 лева, начислена неустойка в размер на 709.20 лева, както и начислена такса за експресно разглеждане в размер на 141.40 лева, съгласно установените суми, 1 които ищцата е изплатила на ответното дружество, въз основана на изготвеното заключение на допуснатата ССчЕ.

В исковата молба ищцата поддържа твърдения, че на 14.10.2022г. е сключила Договор № 5861* за потребителски кредит с „В. К.“ АД, по който на основание чл.1, ал.3 от договора за извършена от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем е начислил такса в размер

1 063.92 лева. Сумата по отпуснатия заем, съгласно чл.2, ал.1 от договора е в размер на 1 500.00 лева, при погасителна вноска 242.61 лева, в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Срокът на заема е дванадесет месеца с дванадесет броя вноски, при фиксиран годишен лихвен процент 40.32 % и годишен процент на разходите в размер на 49.17 %, а общата сума, която следва да върне Ф. С. Т. е в размер на 2 911.32 лева.

Съгласно чл.4, ал.1 и ал.2 от договора, дължи неустойка в размер на 709.20 лева при неизпълнение на задължението да предостави на заемодателя в 3-дневен срок от усвояване на сумата едно от следните обезпечения на задълженията му по договора - поръчител-физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да е навършило 21-годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, или банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.

В чл.4, ал.2 от договора е посочено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 709.20 лева, която се разсрочва и заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 309.71 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 3620.52 лева.

Ищцата е погасила изцяло сумата по сключения договор в общ размер на 3 096.00 лева, извършвайки следните плащания: 1) На 04.11.2022 г. 214.00 лева; 2) На 09.12.2022 г. - 214.00 лева; 3) На 06.01.2023 г. - 214.00 лева;

4) На 08.02.2023 г. - 214.00 лева; 5) На 04.10.2023 г. - 270.00 лева; 6) На 14.12.2023 г. - 270.00 лева и 7) На 31.12.2023 г. - 1 700.00 лева.

Ищцата оспорва сключеният с ответника договор за паричен заем с основания за нищожност, поради нарушения на императивните изисквания по чл.22 ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречието му с императивните норми на Закон за предоставяне на финансови услуги от 2 разстояние (ЗПФУР) - чл.8 и сл. и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Нарушение на чл.147а ЗЗП на ищцата не са били предоставени, подписани от кредитодателя Общи условия към договора за потребителски кредит, същата не се е съгласила с тях, не ги е подписала, респ. последните не я обвързват. Не е бил предоставен и погасителен план към процесния договор. Нарушени били чл. 11, ал.1, т.10, във връзка с чл.22 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите (ГПР) e разписан, без посочване на основните данни, които са послужили за неговото изчисляване, а липсата на ясно разписана методика на посочения в договора ГПР 49.17 % е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19, ал.1, във връзка с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент (ГЛП) 40.32 %, без да е разписана методика и съотношение към ГПР. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи, в това число такса за допълнителна услуга „експресно разглеждане“, възнаградителна лихва и неустойка, водят до различен размер на ГПР от посочения, тъй като действителният размер е 106.40%, надвишаващ максималния праг, предвиден в императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК.

В чл.1, ал.3 от договора е посочено, че за извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, Заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1 063.92 лева, която е в противоречие с императивното ограничение на чл.10а, ал.2 ЗПК - заемателят не следва да заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Клаузата е неравноправна и нищожна, във вреда на потребителя по смисъла на чл.143, ал.1, т.3 ЗЗП - не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. Навежда доводи за нищожност и на клаузата на чл.4, ал.2 от договора, тъй като задължението е изначално неизпълнимо от потребителя в толкова кратък срок от 3 дни, а тези уговорки са основание за пълна нищожност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл.26, ал.2, предл. първо ЗЗД, поради невъзможен предмет, както и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради противоречие е добрите нрави, тъй като сключването на договора е било поставено в зависимост от изпълнението от страна на потребителя на тези клаузи.

Според императивната разпоредба на чл. 19. ал. 4 ЗПК. ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. В този смисъл е и Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС „Търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се 3 окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета. Налице е разлика между посочената в процесния договор за потребителски кредит сума, подлежаща на връщане и тази, която е реално върната на ответното дружество, което обуславя правен интерес от предявения осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл.23, във връзка с чл.22 ЗПК, във връзка с чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за осъждането му да върне на ищцата сумата 1 198.00 лева, която е пълния и окончателен размер включващ неоснователно заплатени: 1) 347.40 лева възнаградителна лихва; 2) 709.20 лева начислена неустойка; и 3 ) 141.40 лева, начислена такса за експресно разглеждане, които ищцата е изплатила на ответното дружество, установени от вещото лице по ССчЕ.

В представен писмен отговор в срока по чл.131 ГПК ответника оспорва иска за нищожност на договор за потребителски кредит № 5861*/14.10.2022 г. Нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Тези допускания са изчерпателно изброени в чл.19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета и в Приложение № 1 към чл. 19, ал.2 ЗПК. Към процесния договор е приложимо единствено базово допускане по т. 3, буква „а" на Приложение N 1, а именно че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора. В процесния договор са посочени фиксиран годишен лихвен процент, ГПР и общия размер на всички плащания по договора (главница, възнаградителна лихва с включена такса експресно разглеждане на документи). Несъмнено от договора е и, че единственият компонент, който определя ГПР е възнаградителната лихва, като са посочени и допусканията, при които този ГПР се изчислява. Тоест, ГПР се формира от възнаградителната лихва, уговорена като фиксиран лихвен процент в договора. Обстоятелството дали неустойката и таксата за експресно разглеждане следва да се включат в ГПР е въпрос относим към действителността на тези клаузи, а не на целия договор. Услугата по експресно разглеждане на документи е за допълнителна услуга, която клиентът доброволно е избрал дали да се възползва от нея, то поради стойността на същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора (чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК).

Неустойката е предвидена, за да дисциплинира длъжника при изпълнение на поетите от него договорни задължения.

Оспорва претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА - за предоставена безвъзмездна правна помощ на материално затруднено лице, тъй като при кандидатстване за кредита ищцата 4 е декларирала, че работи и получава месечен доход в размер на 2 500.00 лева, както и е получил средства от други кредити, които също представляват доход.

В съдебно заседание, ищцата чрез адв. И. Н. в писмено становище, поддържа предявените искове по съображенията, подробно изложени в исковата молба. Моли съда да присъди сторените разноски, включително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за безплатно процесуално представителство, за които представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Ответникът, чрез адв. А. Н. в писмено становище оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Прави възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да бъде намалено до минимума, съгласно Наредба №1/09.07.2004г. издадена от Висш адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.