Определение № 116 от 13.03.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 89/2026
- Вид
- Определение № 116
- Подписан
- 13.03.2026
- В сила
- 13.03.2026
- Състав
- Анета Николова Братанова, Ванухи Бедрос Аракелян, Дарина Стоянова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл. 102з ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 293, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.294 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 294, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38а, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 89, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 116 гр. ******, 13.03.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ******, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анета Н. Братанова
Членове:
Ванухи Б. Аракелян
Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20263001000089 по описа за 2026 година
Производството е с правно основание чл.258 вр.чл.294 ГПК и е образувано след отмяна на въззивно решение № 307/25.11.2024 г., постановено по т.д. № 207/2022 г. по описа на Варненския апелативен съд по въззивна жалба на И. С. А., ЕГН **********, от гр. ******, чрез адв. Д., против решение № 260160/13.10.2021г. постановено по т.д. № 35/2020г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която съдът е осъдил И. С. А. да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД следните суми: 128 012,03 швейцарски франка - главница по договор за потребителски кредит HL 41643 от 13.08.2008г. и допълнително споразумения към него, за периода от 10.01.2015 г. до 06.01.2020 г., претендирана като част от общо дължима главница от 161 949,71 швейцарски франка, както и 787,34 лв. /равняващи се на 402,56 евро/ - разноски за нотариални такси, ведно със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на иска – 09.01.2020 г., до окончателното им изплащане, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, както и е извършил разпределение на разноски по делото.
По реда на чл. 294, ал.1 ГПК в отменителното решение № 63/23.02.2026г. постановено по т.д. № 418/2025г. на първо т.о., ВКС, са дадени задължителни указания на съда във връзка с прилагането и тълкуването на закона /правни въпроси от решението, т.1 до 3/.
Указанията на ВКС са свързани с информиране на потребителя за всички факти, имащи отношение към дълга, преди да пристъпи към преценка дали може да се запази действието на договора или трябва да се присъди съответната част от чистата стойност на кредита. От приетото във въззивното производство заключение на счетоводната експертиза се установява каква е 1 стойността на извършените плащания от потребителя в лева (35 496,49 лв.), която подлежи на приспадане от чистата стойност на кредита, възлизаща според заключението на 176 024,70 лв. Липсват обаче данни дали при предоставяне на кредита от договорения му размер е удържана такса за управление в размер от 1,5 %, платима съгласно чл. 3, ал. 5, т. 1 от договора при първото усвояване по кредита. Наред с това във въззивното производство потребителят не е бил предварително уведомен от съда за конкретните размери на задълженията, които би дължал в настоящия процес при недействителност на договора, и на тези, които биха следвали от запазването му. Делото е върнато на въззивната инстанция на основание чл.
293, ал. 3 ГПК, която след изясняване на обстоятелствата относно действително получената сума по кредита и погасената такава уведоми кредитополучателя за конкретните последици от ползването на потребителската защита, както е разяснено в т. 3 от отговора на правния въпрос.
С оглед стеснените предели на въззивната проверка при повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да приеме за установени релевантните за спора факти, които съставът на ВКС е приел за установени при разглеждането на делото в касационната инстанция /Решение № 298 от 5.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 677/2024 г., IV г. о., ГК/. Същевременно в решение № 344 от 1.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1451/2010 г., I г. о. е разяснено, че при повторното разглеждане на делото от въззивния съд той се произнася по спора по делото само в рамките, очертани от касационното решение. Новото разглеждане на спора е с различен обем от първоначалното въззивно разглеждане, с оглед на констатираната неправилност от касационната инстанция. Новият състав на въззивната инстанция не би могъл наново да се произнася по въпросите, по които се е произнесъл вече касационният съд, тъй като тази възможност е вече преклудирана.
С оглед дадените от ВКС указания и задължението на съда да посочи на потребителя по обективен и изчерпателен начин какви биха били последиците за него, ако договорът бъде обявен за недействителен и ако не бъде ползвана потребителската защита, съдът намира, че следва да назначи допълнителна ССЕ по указания неизяснен въпрос относно удръжката на такса за управление на кредита.
Относно искането за спиране на производството до произнасяне на Съда на Европейския съюз по преюдициално дело C-609/25 съдът ще се произнесе след изпълнение и приемане на допълнителна ССЕ, информиране на ищеца относно последиците при недействителност на договора и изразено становище от негова страна ще се ползва ли от договорната недействителност.
2
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на И. С. А., ЕГН **********, от гр. ******, чрез адв. Д., против решение № 260160/13.10.2021г. постановено по т.д. № 35/2020г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която съдът е осъдил И. С. А. да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД следните суми: 128 012,03 швейцарски франка - главница по договор за потребителски кредит HL 41643 от 13.08.2008г. и допълнително споразумения към него, за периода от 10.01.2015г. до 06.01.2020г., претендирана като част от общо дължима главница от 161 949,71 швейцарски франка, както и 787,34 лв. /равняващи се на 402,56 евро/ - разноски за нотариални такси, ведно със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на иска – 09.01.2020г., до окончателното им изплащане, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, както и е извършил разпределение на разноски по делото.
ДОПУСКА ДОПЪЛНИТЕЛНА ССчЕ, която да даде отговор на следния въпрос: При предоставяне на кредита от договорения му размер удържана ли е такса за управление в размер от 1,5 %, платима съгласно чл.
3, ал. 5, т. 1 от договора при първото усвояване по кредита; в какъв размер е същата .
НАЗНАЧАВА за вещо лице П.С.
ОПРЕДЕЛЯ първоначално възнаграждение на вещото лице в размер на 150 евро, вносими от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД в 5-дневен срок.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
НАСРОЧВА делото в о.с.з. на 22.04.2026 год. – 14.00 часа.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът:
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените разноски( вкл. и за касационна инстанция) ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано
УКАЗВА на страните, че достъп до електронното дело на въззивната инстанция (с присъединени сканирани копия на всички сезиращи документи) се предоставя само на регистрирани потребители в ЕПЕП, като използването на портала за извършване на процесуални действия на страните, сезиращи съда с техни искания и молби, представлява заявен изрично избор на ЕПЕП като избран начин на връчване (чл. 38а, ал. 3 ГПК) и конклудентното съгласие 3 на ползвателите за използване на този електронен канал се зачита до оттеглянето му с нарочно искане.
УКАЗВА на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, представлявано в производството по делото от адв. М., че на осн. чл. 50, ал. 5 ГПК, в седмодневен срок от връчване на съобщението, ведно с препис от настоящото определение, следва ДА ПОСОЧИ електронен адрес за връчване при условията на чл. 38, ал. 2 ГПК, чрез който да се извършва предписаното от закона задължително връчване на адресирани до страната съобщения и съдебни книжа по електронен път, като ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указаното в срок, съдът ще наложи глоба на страната за неизпълнение на разпореждането на съда, на основание чл. 89, т.2 ГПК, както и може да възложи на задължената по чл. 38, ал. 2 ГПК страна допълнително разноски за изготвянето на служебни преписи по реда на чл. 102з ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4