Определение № 42799 от 29.11.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42799 гр. София, 29.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110116080 по описа за 2023 година на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът докладва делото, както следва:

Предявени са от „..................“ АД срещу В. П. Ф. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за заплащане на сумата от 1 417,93 лева, представляваща непогасена главница по рамков договор от 24.07.2017 г. за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити и на сумата от 787,88 лева, представляваща стойност на договорни лихви за периода от 31.03.2020 г. до 28.02.2023 г.

Ищцовото дружество твърди, че между него и ответника В. П. Ф. е сключен рамков договор от 24.07.2017 г. за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, по силата на който на ответника е отпуснат потребителски кредит под формата на револвиращ такъв с лимит от 1 500 лева. За усвояване на кредита на Ф. е предоставена платежна карта Transcard Classic. Посочва се, че съгласно клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 1 от договора кредитополучателят заплаща задълженията си в срок до 15-то число на всеки месец, следващ месеца, през който са усвоени суми по кредита. В случай на срочно изпълнение и на основание чл. 33, ал. 1 от приложимите към правоотношението Общи условия ответникът ползва безлихвен период по кредита от датата на първата транзакция до крайния му срок на действие. Поддържа се, че при допусната забава в изпълнението и считано от деня, следващ падежа формираното салдо по кредита се олихвява с лихва в размер на 18,5 % на годишна основа – арг. чл. 9, ал. 1 от договора. В исковата молба се излага, че в този случай редовното обслужване на кредита от страна на кредитополучателя е обусловено от заплащане в срок на минималната погасителна вноска, представляваща сбор от непогасено превишение над лимита на предоставения кредит, дължимите лихви, такси и комисионни и 3 % от дължимата за конкретния месец главница, който размер е посочен в месечно извлечение.

Последното се изпраща на клиента на посочен от него електронен адрес. Твърди се, че на основание клаузата на чл. 9, ал. 3 от рамковия договор и с оглед приета ценова листа в сила от 01.01.2023 г. лихвеният процент по кредита е увеличен на 18 %, за което В. Ф. е уведомен посредством месечните извлечения. „..................“ АД поддържа, че считано от този момент се променя и минималната погасителна вноска по кредита, като последната включва 1 % вместо първоначалните 3 % от дължимата за конкретния месец главница. Излага се, че договорът между страните е сключен за срок 12 месеца с предвидена възможност за продължаване на действието му със същия срок и неограничен брой пъти, поради липсата на отправено от клиента изрично уведомление в писмена форма, че желае действието на договора да бъде прекратено- арг. чл. 20, ал. 2 от договора. Ищцовото дружество излага, че в 1 периода след 24.07.2017 г. ответникът В. Ф. е извършвал платежни операции с предоставената му карта, като е усвоявал суми в рамките на предоставения кредитен лимит, като не е изпълнил задължението си към ищеца в размер на сумата от 1 417,93 лева, представляваща усвоена и непогасена главница. Последният дължи и договорна лихва в размер на сумата от 787,88 лева, начислена за периода от 31.03.2020 г. до 28.02.2023 г.

Твърди се, че поради допуснато от ответната страна неизпълнение, изразяващо се в неплащане на минималните погасителни вноски по кредита в продължение на 4 месеца и на основание клаузата на чл. 37, ал. 5 от Общите условия, „..................“ АД е обявило всички вземания за предсрочно изискуеми. Счита, че с връчване на поканата за това от 15.03.2023 г. на длъжника като приложение към процесната искова молба, следва да се приеме, че предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя Ф.. Наред с това се излага, че дори и това право на кредитора да не е надлежно упражнено преди образуване на процеса, то това може да бъде осъществено чрез инкорпориране на изявлението му в исковата молба или в отделен документ, приложен към нея. С тези съображения ищецът отправя искане за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.

Препис от исковата молба и от приложенията към нея са връчени на ответника В. П. Ф. на 21.08.2023 г., като в указания му и законовоустановен едномесечен срок по делото не е постъпил писмен отговор.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, както следва:

В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване:1). наличието на твърдяното валидно облигационно правоотношение между дружествотокредитор и ответника, предаването на платежната карта на кредитополучателя, наличието на извършени усвоявания на суми от кредитополучателя в рамките на предоставения кредитен лимит, уговорения падеж на погасителните вноски; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с възнаградителна лихва;

3). установяване на вземанията си по размер; 4). установяване изискуемостта на вземанията, в т.ч. наличието на предпоставките, обуславящи правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем – наличие на твърдяната форма на договорно неизпълнение, обявяване на предсрочната изискуемост и уведомяване за това на кредитополучателя.

При доказване на горните факти в тежест на ответника е да установи, че е погасил претендираните суми в случай, че твърди това, за което обстоятелство същият не сочи доказателства.

По доказателствените искания:

Представените от ищеца писмени материали съдът намира за относими към предмета на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Следва да бъде отложено произнасяне по искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-икономическа експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба, предвид начина на заявяването му (в случай на оспорване на размера на сумите от ответника) – от една страна и липсата на изразено становище от ответника по реда и в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК към настоящия момент – от друга.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

2

ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.02.2024 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от ищеца писмени материали.

ОТЛАГА за първото по делото открито съдебно заседание произнасянето си по искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-икономическа експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба.

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.

КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните, че:

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3