Решение № 47 от 29.06.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. ЛЕВСКИ, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава К. Н. при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-И.А като разгледа докладваното от Десислава К. Н. Административно наказателно дело № 20264410200095 по описа за 2026 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. Н. П. от гр.Белене, против Наказателно постановление №26-0241-000014/03.04.2026г. на Началник Група в ОД на МВР-Плевен, РУ Белене, с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 255,65 евро /500,01 лв./ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че към датата на управление на МПС не й е бил известен фактът, че същото е било със служебно прекратена регистрация.

Навежда довод, че поради това деянието не е извършено виновно по смисъла на чл.6 ЗАНН. Посочва, че и собственикът на автомобила – дъщеря на жалбоподателя, не е знаела за служебно прекратената регистрация на автомобила. Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно – поради липса на субективния елемент вина.

Ответникът по жалбата изразява писмено становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

1

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят не се явява.

Представлява се от пълномощник адв.М.С. - ПлАК, който поддържа жалбата.

Навежда доводи за липса на нарушение от обективна и субективна страна.

Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата Началник Група в ОД на МВР-Плевен, РУ Левски, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебното заседание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимирано лице, предвид на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Лек автомобил *** с рег. табели №*** е собственост на В.Т.Г..

Считано от 04.11.2025г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка Гражданска отговорност, след изпратено уведомление от ГФ до МВР.

На 29.11.2025г., около 10,55 часа, процесният лек автомобил бил управляван от жалбоподателя М. Н. П. в с.Бяла вода, по ул.“Васил Левски“ до дом №27. По същото време свидетелите С. Е. Н. и М. И. Д. – полицейски служители при РУ - Белене, изпълнявали служебните си задължения по контрол движението по пътищата, като спрели автомобила за проверка. В хода на реализираната проверка, при направена справка било установено, че за автомобила няма сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и че е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Свидетелят С. Е. Н. съставил на водача М. Н. П. АУАН сер.GA №3785067/29.11.2025г. за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Снети били и иззети регистрационните табели на автомобила и СРМПС.

В Районна прокуратура - Плевен били изпратени материали и 2 образувана преписка №1653/2026г. по описа на същата прокуратура, с оглед наличие на данни за извършено престъпление по чл.345 НК.

Административно-наказателното производство било прекратени с мотивирана резолюция от 03.04.2026г. на Началник Група в ОД на МВР-Плевен, РУ Белене.

С Постановление от 23.03.2026г. наблюдаващият прокурор постановил отказ за образуване на досъдебно производство и изпращане на материалите по преписката на Началник РУ Белене, за преценка относно реализиране на административно-наказателна отговорност.

На 03.04.2026г. Началник Група в ОД на МВР-Плевен, РУ Белене издал обжалваното Наказателно постановление №26-0241-000014/03.04.2026г., с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 255,65 евро /500,01 лв./ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП – за това, че на 29.11.2025г., около 10,55 часа, управлява в с.Бяла вода, по ул.“Васил Левски“ до дом №27, лек автомобил *** с рег. табели №***, собственост на В.Т.Г., без да е регистриран по надлежния ред – със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 ЗДвП, считано от 04.11.2025г.

Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както следва: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите С. Е. Н. и М. И. Д.; писмени доказателства – АУАН сер.GA №3785067/29.11.2025г., мотивирана резолюция №25-0241-М000025/03.04.2026г. на Началник Група в ОД на МВР-Плевен, РУ Белене, Постановление на прокурор при РП-Плевен от 23.03.2026г. за отказ да се образува досъдебно производство по преписка №1653/2026г. на РП Плевен, Наказателно постановление №26-0241-000014/03.04.2026г., справка за регистрация на МПС, справка за нарушител/водач.

Съдът даде вяра на показанията на свидетелите, като последователни, безпротиворечиви – вътрешно и помежду си, взаимнодопълващи се, в съответствие с приетите писмени доказателства, както и дадени от лица без възможна заинтересованост от изхода на делото.

Даде се вяра и на писмените доказателства, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред.

3

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното наказателно постановление е съставено в предписаната от закона писмена форма от компетентно лице и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Същото е издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, въз основа на отказ на прокурор за образуване на наказателно производство.

При извършената служебна проверка не се установиха допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да са нарушили правото на защита на санкционираното лице.

Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив и последователен и от него по несъмнен начин се установява извършено от жалбоподателя нарушение на чл.140 ЗДвП от обективна страна – М. Н. П. е управлявала моторно превозно средство, което към датата на деянието 29.11.2025г. не е било регистрирано по надлежния ред – било е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, считано от 04.11.2025г.

Съдът намира за основателен наведения от жалбоподателя довод, че нарушението е недоказано от субективна страна. От събраните доказателства не може да бъде направен извод, че водачът на процесното МПС е имал съзнанието, че управлява такова с прекратена регистрация.

Безспорно установено е, че жалбоподателят е водач, който не е собственик на лекия автомобил.

Съгласно чл.143, ал.10 ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането.

Независимо от настъпилата законодателна промяна в чл.143, ал.10 от ЗДвП - изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., с която вече е отпаднало предвиденото преди това в същата норма задължение да се уведомява собственикът на МПС за служебно прекратената регистрация от служители на ОДМВР, то в чл.18б, ал.2, вр. ал.1, т.8 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, все 4 още съществува изискването при прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.10 ЗДвП да се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра.

В процесния случай по делото не са представени доказателства за това собственикът на лекия автомобил да е бил уведомен за служебно прекратената регистрация, респективно да е довел това до знанието на лицето, на което е предоставил автомобила за управление. Не се установяват факти за други обективни данни, от които да бъде направен извод, че М. Н. П. е съзнавала, че управлява нерегистрирано МПС. Съгласно предвиденото в чл.143 от ЗДвП в хипотезата на служебно прекратяване на регистрация на МПС по ал.10 не се предвижда сваляне на рег. табели. От отразеното в съставения АУАН, както и от свидетелските показания се изяснява, че по време на управлението му автомобилът е бил с поставени регистрационни табели, които са били свалени и иззети едва със съставянето на АУАН.

В тежест на административно-наказващия орган е да докаже всички съставомерни факти от обективна и субективна страна на вмененото нарушение. В процесния случай не се доказва санкционираното лице да е съзнавало, че управлява автомобил с прекратена регистрация. Липсва интелектуалният момент на вината по смисъла на чл.11 от НК, респективно умисъл у жалбоподателя за извършване на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП.

Липсата на субективна страна от състава на посоченото административно нарушение води до извод за несъставомерност на осъщественото от жалбоподателя деяние. Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Поради изложените доводи обжалваното наказателното постановление, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, като Областна дирекция на МВР – Плевен бъде осъдена да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро, което съдът намира, че не се явява прекомерно с оглед ориентировъчните размери в Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и фактическата и 5 правна сложност на делото.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №26-0241-000014/03.04.2026г. на Началник Група в ОД на МВР-Плевен, РУ Белене, с което на М. Н. П., ЕГН:**********, адрес: ***, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 255,65 евро /500,01 лв./ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН Областна дирекция на МВР – Плевен да заплати на М. Н. П., ЕГН:**********, адрес: ***, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 6