Решение № 116 от 16.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Пловдив, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20245001000584 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №74 от 20.08.2024 г.,постановено по т.д.№109/2023 г. по описа на Окръжен съд-Х.,е отхвърлен предявения от „Б.-М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - *** /предишен адрес - ***/ против „Б.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление - *** /предишен адрес ***/, иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 137 216.91 лева - неустойка по чл.20, ал.2 от договор № ** от ** год., сключен между „Б.М.“ ЕООД - възложител и „Б.“ ЕООД - изпълнител.

Със същото решение е осъден ищецът “Б.-М.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на ответника „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 14 100 /четиринадесет хиляди и сто/лева - деловодни разноски - възнаграждение за адвокат.

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство-“Б.-М.” ЕООД с ЕИК ***,чрез пълномощника му адв. К. А.,с която решението се обжалва изцяло и се поддържа,че то е неправилно,поради допуснати особено съществени нарушения на съдопроизводствените правила,очевидна необоснованост и превратно прилагане на материалния закон.Изложен е аргумента,че в нарушение на материалния закон и при особено съществено процесуално 1 нарушение-проверка,която няма право да извършва служебно,т.е. по свой почин,съдът е приел нищожност,поради липса на основание,на договор №**/** г.Твърди се в тази насока,че ответникът “Б.”ЕООД не е направил възражение за нищожност на договора и съдът няма правомощия служебно да следи за липсата на основание,тъй като основанието се предполага съгласно чл.26,ал.2 от ЗЗД и съдът е длъжен да зачете съществуването му,ако презумпцията не е оборена.Посочено е,че така е прието и в мотивите на задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №1/2020 от 27.04.2022 г. по тълк.д.№1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и затова жалбоподателят намира за крайно неподходящо позоваването на съда за осъществения служебен контрол за нищожност на договора именно на посоченото тълкувателно решение.

Жалбоподателят счита още за необоснован и неследващ от възприетата нищожност на договора извода на първоинстанционния съд за липса на материална правна легитимация на ищеца,който е страна по материалното правоотношение,обективирано в договора.За необоснован счита и извода на ОС-Х.,че ищецът като кредитор не е предоставил дължимото съдействие на ответника-като длъжник,за изпълнението на договора.Подробни аргументи в тази насока излага в жалбата си.Освен това поддържа необоснованост и на извода на първоинстанционния съд,че ищецът не е доказал отказа от страна на ответното дружество да изпълни в цялост договора.Коментира в тази връзка събрани по делото доказателства,считайки,че те установяват сочения отказ на ответника за пълно изпълнение на договора.Позовава се и на елиминиране и необсъждане на събрани по делото доказателства,както и на пропуск на съда в обсъждането на наличните по делото доказателства в тяхната цялост.Оспорва като необоснован и мотива на съда,че възложените на “Б.”ЕООД от “Б.

М.”ЕООД строително монтажни работи не били доказани,както и че за претендираната неустойка нямало нито претенция от страна на собственика на строежа и възложител-дирекция “М.” на МВР,нито от страна на “Б.М.”ЕООД бил съставен и изпратен на ответника протокол за неустойка.

В обобщение,въз основа на изложените в жалбата аргументи,дружеството-жалбоподател моли да бъде отменено като неправилно обжалваното решение на ОС-Х. и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 137 216,91 лв.,представляваща неустойка за неизпълнената част от договора за строителство №**/** г.Моли да му се присъдят и разноските,направени пред първата инстанция и пред настоящата въззивна инстанция.

Въззиваемият “Б.”ЕООД-гр.Х.,с ЕИК *** е подал чрез управителя си М.В. писмен отговор на въззивната жалба,с който е оспорил същата като неоснователна и е изразил становище,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,постановено при пълнота на доказателствата,всяко от които тълкувано правилно поединично и в съвкупност с останалите доказателства.Подробните си аргументи за обосноваване на това становище въззиваемият излага в отговора си и моли въз основа на тях да бъде потвърдено атакуваното решение на ОС-Х..

С протоколно определение от 05.02.2025 г. въззивният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя,заявено във въззивната жалба,за 2 допускане на СТЕ в отговор на задачата,поставена в жалбата.Други доказателствени искания не са заявени от страните пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение и при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо и че с него съдът се е произнесъл по иска,с който е сезиран,а също така счита за допустим и самият разгледан с решението иск.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

С обжалваното решение ОС-Х. се е произнесъл по предявения от “Б.М.”ЕООД-гр.С. с ЕИК *** против “Б.”ЕООД-гр.Х. с ЕИК *** осъдителен иск с правна квалификация по чл.92,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 137 216,91 лв. /без ДДС/,представляваща неустойка по чл.20,ал.2 от сключения между страните договор за строителство №*/* г.,претендирана в размер на 100 % от стойността на отказаните за изпълнение и неизпълнени от ответника СМР по договора.

Основните твърдения на ищеца във връзка с предявения иск са следните:

Твърди се,че на 17.10.2019 г. Между ищеца като възложител “Б.М.”ЕООД и ответника “Б.”ЕООД като изпълнител е бил сключен договор № **, съгласно който ответникът е приел да изпълни строителство на обект „Изпълнение на първи и втори етап от обект „Разширение на СДВ** - гр.Л.“, съгласно техническа спецификация на възложителя - Дирекция „М.“ на МВР по обществена поръчка с предмет „Избор на изпълнител за изпълнение на първи и втори етап от обект „Разширение на СДВ** - гр.Л.“ и съгласно ценово 3 предложение на изпълнителя по обществената поръчка - „Б.-М.“ ЕООД. В чл.1,ал.2 от договора страните уговорили,че в обхвата на договора са включени първи и стори етап от обект “Разширение на СДВ**гр.Л.”,включващи описаните в исковата молба дейности.Съгласно чл.2,ал.1 и ал.2 от договора,срокът за изпълнение на строителството бил до 56 дни от подписването но протокола за открИ.е на строителна площадка и определяне на строителната линия, сторено на 21.10.2019 год. Договорено било още, че срокът спира да тече за времето, за което по законоустановения ред е съставен акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството.

На 05.12.2019 год. строителството на обекта било спряно. Впоследствие, на 11.08.2020 год., работата на обекта била възобновена. Така, срокът на изпълнение на договора изтекъл на 23.08.2020 год. Изпълнената от ответника работа била приета от ищеца на 12.05.2020 год., а на 09.07.2020 год. от ответника била издадена фактура № 2585 за сума от 327 236.65 лева, без ДДС.Ищецът твърди,че ответникът не е изпълнил в цялост възложената му с договора работа, възлизаща на стойност от 464 473.30 лева, без ДДС, за което неизпълнение, определено като разлика между договорено и фактурирано като изпълнено, възлизаща на 137 216.91 лева, ответникът отказал да изпълни възложените му с договора, СМР, напускайки строителната площадка.

Съгласно чл.20, ал.2 от договора, в случай, че изпълнителят откаже да извърши дейност по договора, дължи неустойка в размер на 100 % от стойността на тази дейност,както се твърди в исковата молба. С покана, връчена на ответника на 15.03.2023 год., ищецът поканил изпълнителя да заплати дължимата договорна неустойка, което до предявяване на исковата молба не било сторено. С оглед на това,ищецът е поискал ответникът да бъде осъден да му заплати исковата сума в размер на 137 216,91 лева, представляваща договорна неустойка по чл.20,ал.2 от процесния договор.

Ответникът е оспорил иска изцяло с подадения писмен отговор на исковата молба.Заявил е възражението,че възложените му от ищеца СМР са били изпълнени изцяло,както и това,че при приемането им от страна на възложителя не са били направени възражения за неточно изпълнение за количество и качество. Заявил е още,че извършените от него СМР са били обект на текущо възлагане от страна на ищеца, по силата на постигнати помежду им устни договорки, позовавайки се на рамковия характер на сключения помежду им писмен договор. Оспорил е твърдението на ищеца,че е отказал да извърши възложени му с договора СМР. Заявил е и възражения за прекомерност на неустойката и за погасяването й по давност, последното обосновано с твърдения за това, че СМР, приети с последния по време изготвен акт от 12.05.2020 год., са били изпълнени преди тази дата.

От ищеца не е подадена в срок допълнителна искова молба.

С обжалваното решение №74 от 20.08.2024 г.,постановено по т.д.

№109/2023 г. по описа на Окръжен съд-Х.,предявеният иск по чл.92,ал.1 от ЗЗД е приет за неоснователен и е отхвърлен като такъв изцяло.Този резултат е аргументиран с мотиви за недоказан отказ от страна на ответника да изпълни дейност по договора,възложена му от ищеца,както и неустановено изпълнение от страна на ищеца на вмененото му от чл.22,ал.1 от процесния договор задължение за изготвяне на протокол за дължимия размер на 4 неустойката,съответно и връчването на такъв протокол на ответника.Прието е още от първоинстанционния съд,че макар от ответника като подизпълнител да не са изпълнени дейности по договора,то причината за това е поведението на ищеца,от страна на който не са били предоставени проекти,необходими за изпълнение на работата,а е прието е това,че е невъзможно установяването на точните параметри на сключения между страните договор относно вид и количество на възложените на ответника СМР,в частност кои от СМР по основния договор са били възложени на ответника и кои от тях са изпълнени,съответно кои-не са.Съдът е счел за недоказано и обстоятелството,че твърдените като неизпълнени от ответника СМР са били изпълнени от друг изпълнител,както и че е било възможно изпълнението им и при липса на одобрени проекти.Прието е в тази връзка,че след разрешението за възстановяване работите на обекта - м.август 2020 год., когато са били изготвени и одобрени новите - коригирани проекти, ответникът е поискал да продължи работата си по договора, но поради липса на оказано от страна на ищеца съдействие, това не се е случило,като неоказването на съдействие от ищеца прави самия него неизправна страна по договора и е основание изпълнителят да се откаже от договора и да отпадне отговорността на длъжника съгласно чл.81,ал.1 от ЗЗД и чл.96,ал.1 от ЗЗД.

Разпечатката съдържа 31 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dc47fe1a-0b36-4b74-839f-9c5046905c77