Решение № 48 от 23.01.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Видин, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20251320100685 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД от В. А. М. от гр.

В. против „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК **********, за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит от 09.10.2024 г.

Твърди се в исковата молба, че на 09.10.2024 г. В. А. М. е сключила Договор за потребителски кредит, по силата на който „Вива Кредит" АД й е предоставило в заем сумата от 650,00 лв. при фиксиран ГЛП от 49.98 % и ГПР от 40,32 %. Следвало да внесе общо дължима сума от 1755,78 лв. за погасяване на кредита, като освен главница и лихва се е включвала и такса за експресно разглеждане в размер на 359,84 лв. и неустойка за непредставено обезпечение в размер на 599,56 лв., съгласно т. 4.3 от част III от договора.

Ищцата твърди, че договорът за кредит е изцяло нищожен.

Обосновава се нищожност на клаузата за неустойка и на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане.

Иска се от съда да постанови решение, с което да прогласи договора за кредит за нищожен.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме договора за валиден, се иска да прогласи за нищожни клаузите на т. 4.3 от част III от договора, с които е предвидена неустойка при липса на обезпечение, както и 1 заплащане на такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем, и клаузите по т. 1 и 2 от част III, с които са уговорени ГЛП от 40,32 % и ГПР в размер на 49,98 %, поради противоречие със ЗПК, към които се прилага ЗЗП.

Иска се от съда да признае за установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи претендираните от ответното дружество суми в размер на 1105,78 лв., на основание нищожност на Договор за кредит от 09.10.2024 г., а в условията на евентуалност на основание нищожност на отделни клаузи от договора.

Претендира се присъждане на направените по производството разноски.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 и чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК.

Ответникът оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни и развива съображения в тази насока. Излага подробни аргументи, че оспорваните клаузи са валидни и отговарят на законовите изисквания, като в тази връзка сочи още, че претендираните с клаузите неустойка и такса за разглеждане на документи не следва да се включват в размера на ГПР.

Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.

Иска се от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпила насрещна искова молба от „Вива Кредит" АД, с която е предявен насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79 вр. с чл. 240 ЗЗД за осъждането на В. А. М. да заплати на дружеството сумата в размер на 532,00 лева, представляваща част от главница в размер на 566,31 лв. по Договор за паричен заем № 6085106/09.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Твърди се, че заемополучателят е заплатила обща сума в размер на 118,00 лева, от които 83,69 лв. – главница и 34,34 лв. – договорна лихва, като дължи на заемодателя главница в размер на 566,31 лв.

Претендират се направените по производството разноски.

2

Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на насрещния иск, който се оспорва като неоснователен и недоказан.

Претендират се направените по производството разноски.

Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца по насрещния иск адвокатско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства, приета е съдебно – счетоводна експертиза.

Съдът, след като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна:

От представения и приет по делото Договор за паричен заем Standar d 14 plus № 6085106-09.10.2024 се установява, че на 09.10.2024 г. между ищцата В.

А. М. като заемател и ответното дружество „Вива кредит“ АД като заемодател е бил сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит под формата на паричен заем в размер на 650,00 лева, който следвало да се върне на 26 вноски.

Размерът на ГПР е 49,98 %, а на ГЛП 40,32 %. Посочено е, че общата сума за плащане е в размер на 1156,22 лева с включена такса експресно разглеждане. В чл.1, ал.3 от договора е уговорено, че ищецът дължи сумата в размер на 359,84 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем. С включването на тази сума месечната вноска е в размер на 44,47 лева. В чл. 5 е уговорено, че заемателят се задължава в 3дневен срок от усвояването на сумата по кредита да представи едно от следните обезпечения – поръчител или банкова гаранция. Посочено е, че при неизпълнение, ответникът дължи неустойка в размер на 239,72 лева, като в този случай дължимата месечна вноска е в размер на 53,69 лева, а общо дължимата заемна сума е в размер на 1395,94 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Между ищцата и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК, спрямо който са приложими 3 разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Следователно ищцата се ползва и от регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона за защита на потребителите - арг. чл.24 ЗПК, във вр. чл.143 - 148 ЗЗП.

При сключване на договора за кредит е допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на договора съгласно чл.22 ЗПК. Според съдържащото се в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК законово определение на понятието „обща сума, дължима от потребителя“ същата представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В процесния договор кредиторът е посочил единствено абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР, без да е разписана ясна методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49,98 %/.

По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Целта на чл.11, т.10 ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за 4 да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. На следващо място, в случай че към посочения ГПР в размер на 49,98 % се прибави и процентното съотношение на дължимата неустойка от 239,72 лева и такса експресно разглеждане в размер на 359,84 лева, ГПР ще надхвърля максимално допустимия размер съгласно чл.19, ал.4 ЗПК. Поради това, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение на съществен елемент на договора, което води до недействителност не само на тази клауза, но и до недействителност на целия договор, съобразно чл.22 ЗПК.

На следващо място съдът приема, че вземането по чл. 5, ал.2 от договора няма характеристиките на неустойка, тъй като неговата действителна цел не е да обезпечи представянето на обезпечение от страна на потребителя, нито да обезщети евентуалните вреди от необезпечаването на кредита. Макар да е уговорена като санкция, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, тази неустойка е предвидена да се кумулира към дължимото текущо възнаграждение (договорна лихва), както и към законната лихва, дължима при просрочие. По този начин неустойката се отклонява от основните си функции - обезпечителна и обезщетителна и предоставя сигурна печалба за кредитора. Освен това заплащането й представлява допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, поради което представлява неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП.

С договореното задължение кредитополучателят да предостави в тридневен срок след сключването на договора обезпечение, кредитодателят на практика се освобождава от задължението си да извърши предварителна оценка на риска, като отпуска кредит без да извърши такава, но вменява в тежест на кредитополучателя в кратки срокове и при трудно изпълними условия да обезпечи кредита. Неизпълнението на това изискване е обвързано с неустойка, която е значителна по размер, като по този начин увеличава дължимата погасителна вноска. Чрез кумулиране на неустойката към задълженията по договора на практика се стига до различни стойности както на ГПР, така и на лихвата.

На следващо място, неустойката обезпечава изпълнението и служи като 5 обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват по размер. С разяснението по т. 3 от ТРОСТК № 1/09 г., със задължителна сила за съдилищата е прието, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, обезпечени с неустойката, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.

Освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно установеното в хода на процеса като настъпили юридически факти, както и да извърши преценка за основателност на възражението в съответствие със задължителна тълкувателна практика на ВКС.

В случая така наречената неустойка би трябвало да обезпечи изпълнението и евентуално да обезщети вредите от неизпълнението на едно свързано с кредита акцесорно непарично задължение на потребителя - да обезпечи кредита с банкова гаранция или поръчителство. От непредставянето на обезпечение обаче не произтича вреда за кредитора, ако кредитът се обслужва редовно. Неблагоприятните последици за кредитора са свързани с евентуални затруднения при събирането на просрочено необезпечено вземане, а те могат да настъпят едва след падежа на задължението. Но дори и след това за кредитора е налице интерес от представяне на обезпечението, тъй като ще получи банкова гаранция или поръчител, т. е. втори солидарен длъжник, от който да претендира плащане. В контекста на горното съждение е нелогично и неоправдано поставянето на кратък 3-дневен срок от сключването на договора, в който потребителят да представи обезпечението, след което това негово задължение да се замества от неустойка с компенсаторен характер, сякаш кредиторът е изгубил интерес от реалното изпълнение. Освен това се оказва, че ако потребителят не представи обезпечението или го представи, но след срока, той би дължал неустойката дори при редовно обслужван кредит.