Решение № 18 от 06.02.2020, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е №18 гр.Враца,06.02.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд търговско отделение в публичното заседание на 31.01.2020г. в състав:

Председател:Радослава

Симеонова в присъствието на: прокурора секретар Миглена Костадинова като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова търговско дело N122 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:

С искова молба вх.№6928 от 01.08.2019г.А.П.А. ЕГН********** *** чрез пълномощник адв.К.И.Н. е предявил срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София, със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Граф Игнатиев" №2,ет.4 представлявано от Б.М. и С.С.-изп.директори, иск за сумата в размер на 26000лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди ,поради настъпило ПТП на 24.05.2018г., от което ищецът е получил тежки физически травми, изразяващи се в сътресение на мозъка,сътресение на цялото тяло,натъртване на гръдния кош,травма на лява подбедрица.

Сезира съда с искане да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 26000лв. обезщетение за неимуществени вреди за търпените от него болки и страдания .Претендира се заплащане и на законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 24.05.2018 год. до окончателно изплащане на дължимото обезщетение.

При уважаване на иска претендира присъждане на деловодни разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закон за адвокатурата.

Като факти,обосноваващи основателността на исковата му претенция,с предявяване на иска ищецът твърди,че на 24.05.2018г.,около 08:55ч.е пострадал в резултат на ПТП на път II-15 Оряхово-Враца на км.6+850. Бил пътник в лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№ ***, управляван от Д. Х. Г.. Движели се по път II-15 в посока от гр.Враца към с.

Борован, когато в района на разклона за с.Веслец движещият се в насрещната лента за движение лек автомобил „Опел Астра” с peг. № ***, управляван от К.М.Г., предприел маневра завой на ляво, отнел им предимството и ударил автомобила, в който пътувал в предна лява част.

Твърди,че виновна за настъпване на ПТП е водачът на лек автомобил „Опел Астра” К.Г., която с действията си нарушила правилата за движение по пътищата, като предприела маневра завой на ляво, без да пропусне насрещно движещия се лек автомобил „Рено Клио”, в който пътувал ищеца.

Поддържа,че в резултат на ПТП получил тежки травматични увреждания, изразяващи се в сътресение на мозъка, сътресение на цялото тяло, натъртване на гръдния кош, травма на лява подбедрица. Имал световъртеж, гадене, светобоязън, нестабилност при движение. Била установена атипична лицева болка, както и депресивен синдром. Налице са стрелкащи болки в главата и усещане на напрежение в главата.Проведена му е медикаментозна терапия, но все още не е излекуван напълно. Продължава да изпитва болки.

Твърди,че е претърпял неимуществени вреди, търпи ги и сега, ще ги търпи и за в бъдеще. Счита,че следва да бъде обезщетен за неимуществените вреди със сума размер на 26000,00 лв. /двадесет и шест хиляди лева/.

Позовава се на чл. 557, ал.1, т.2, б „а” от КЗ и поддръжа,че ответникът следва да поеме отговорността на виновния водач и да плати застрахователно обезщетение равно на обезщетението, което би заплатил виновния водач и е пасивно легитимиран по иска насочен срещу него.

С горното е обосновал правен интерес от иска,с който е сезирал съда.

В законоустановения и предоставен му за това срок,ответното дружество се е възползвало от правото си на отговор,чрез юрисконсулт Т.М..

Ответникът ,на основание чл.108, ал.1 от ГПК прави възражение за неподсъдност, тъй като Гаранционен фонд, съгласно чл. 518, ал.1 от Кодекса за застраховането, е юридическо лице със седалище и адрес на управление гр. София.Счита,че в процесния случай е неприложима общата норма на чл. 115 от ГПК, тъй като същата касае искове за вреди, произтичащи от непозволено увреждане, а отговорността на Гаранционен фонд не произтича от непозволено увреждане, тя произтича от специалната норма на чл. 558, ал.1 от КЗ.

Възразява, че редът за разглеждане на настоящите искове е по Глава тридесет и втора „Производство по търговски спорове” от ГПК.

По тези възражения,съдът се е произнесъл с определение № 752/2.9.2019г.и е оставил същите без уважение.Определението е влязло в законна сила.

Оспорва изцяло предявения иск за неимуществени вреди по основание и размер.

Признава обстоятелството,че Гаранционен фонд,е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната щета № 19-210148/10.04.2019г.е уведомил ищеца, че следва да представи доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата на чл. 557, ал.1, т. 2, б. „а“, от Кодекса за застраховането.

Твърди,че от исковата молба и от приложенията към нея, не се доказва, че ищецът е пострадал при конкретното ПТП.

Позовава се на Констативен протокол за ПТП, който е официален документ и твърди,че липсват данни лицето А.А. да е пострадал при ПТП.

Поддържа,че ГФ е бил поставен в обективната невъзможност да се произнесе по предявената претенция. С писмо с изх.

№24-01-228/27.06.2019г. ищецът, е бил уведомен, че следва да представи необходимите доказателства, от които да е видно основанието за определяне на обезщетение, които не са представени, а напротив заведена е настоящата искова претенция.

Ищецът е имал възможност да предяви нова претенция, с приложено горецитираното Постановление след което УС на ГФ отново да разгледа претенциите и да вземе решение, но не е го е направил.

Счита,размера на предявената претенция от

26 000 лева за неимуществени вреди, за изключително завишен, тъй като не отговаря на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП - 24.05.2018 г.

Позовава се на Постановление № 4/1968 г. на

Пленума на ВС и създадената при действието на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД.Сочи,че следва да се имат предвид указаните в постановлението общи критерии.

Твърди,че предявените претенции не кореспондират нито с трайната съдебна практика на съдилищата в Р България, нито с принципа на справедливостта, икономическите условия в страната и стандарта на живот.

Счита,че задължителната извънсъдебна административна процедура пред Гаранционен фонд не се изчерпва е бланкетното подаване на молби от пострадалите лица,като се цели бърз отказ от страна на Фонда, поради обективна невъзможност да се произнесе, съответно предявяване на искова молба пред съда.

Оспорва претенцията за лихва, считано от датата на ПТП -24.05.2018г., тъй като за разлика от деликвента и застрахователя, Гаранционен фонд изплаща обезщетение за едно чуждо задължение, при определени в закона случаи и след изпълнението на определена процедура.

В процесния случай Гаранционен фонд

(ГФ,Фонда) е бил сезиран във връзка с процесното събитие и по образуваната щета № 19-210148/10.04.2019г г. УС на ГФ се е произнесъл в нормативно определените срокове по чл.558 ал.1 във вр. чл.497 от Кодекса за застраховането, за което е уведомил ищеца с писмо, приложено към исковата молба, предвид което не дължи лихви за забава.

Твърди,че дължи законна лихва след изтичане на законоустановения тримесечен срок - 23.04.2019г.

Оспорва причинната връзка между събитието и получените травматични увреждания.

Алтернативно, в случай, че съдът намери предявените искове за основателни, въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който е пътувал на предна дясна седалка в л.а. Рено Клио без поставен обезопасителен колан, в нарушение на чл. 137а от ЗДвП.

В законоустановения и предоставен му за това срок,ищецът е подал молба имаща характер на допълнителна такава,с която поддържа доказателствените си искания,счита оспорванията направени от ответника за такива по същество на правния спор и не възразява срещу доказателствените искания на ответника.

Ответникът не е упражнил правото си да подаде отговор на допълнителната искова молба.

По делото с определение № 867/2.10.2019г.,съдът е допуснал привличане и конституирал на основание чл.219 ал.1 ГПК К.М.Г. ЕГН**********,с адрес: ***,като трето лице-помагач в процеса на страната на ответника ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства,от които произтичат претендираните права,датата на застрахователния договор и формулирания петитум,дават основание на съда да приеме по правната квалификация на исковете,с които е сезиран,че са предявени обективно кумулативно съединени искове: 1/.Иск за заплащане на застрахователно обезщетение с правно основание чл.558,ал.5 КЗ/в сила от 01.01.2016 г./във вр. с чл.557 ал.1,т.2 буква"б" КЗ вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.497 КЗ.

Исковете са допустимо предявени.Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита.

Налице е и процесуална легитимация на страните.Исковете са предявени от надлежна страна против надлежна страна.Ищецът е спазила разпоредбата на чл. чл.558,ал.5 КЗ,като е предявил пред ответника искане да му бъде заплатено обезщетение.

Предвид изложеното и доколкото не се установи липсата на някоя процесуална предпоставка за предявяване на заявените претенции,то същите се явяват допустими.

Страните не спорят относно обстоятелството,че лек автомобил „Опел Астра” с peг. № ***, управляван от К.М.Г. не е бил застрахован.

С исковата молба е представен в заверен препис от влязло в закона сила Решение постановено по реда на чл.78а от НК по н.а.х.д.№69/2019г. по описа на РС-Враца,НО,I-ви състав,с което К.М.Г. е призната за виновна в това,че на 24.05.2018г.,около

08:55ч. на път II-15/Оряхово-Враца/при км.8.538/разклона за с.Веслец/,при управление на собствения си лек автомобил „Опел" модел Астра” с peг. № ***,с посока на движение от гр.Оряхово към гр.Враца,извършвайки маневра завой на ляво за навлизане от път II-15 към пътя за с.Веслец,нарушила чл.37,ал.1 ЗДвП,като не пропуснала насрещно движещият се по път II-15 с посока на движение гр.Враца към гр.Оряхово лек автомобил"Рено",модел "Клио",с рег.№*** , собственост и управляван от Д. Х. ***,в резултат на което се блъснала с предната си дясна част в предната лява част на автомобила,управляван от Г. и по непредпазливост причинила средни телесни повреди на вода на лек автомобил "Рено",модел "Клио" с рег.№***-Д. Г. от гр.Враца,изразяваща се в счупване на тялото на гръдната кост,което ,увреждане му е причинило трайно затруднение на движенията на снагата за срок повече от 1 месец,както и травматичен пневмоторакс вляво,което му е причинило разстройство на здравето,временно опасно за животаупоради което и на основание чл.343,ал.1,б.Б,пр.2,във вр. чл.342,ал.1 НК и е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.,платима в полза на Държавата и е лишена от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено нещо относно изчерпателно изброените в чл.300 от ГПК обстоятелства,при което е задължителна за съда разглеждащ гражданскоправните последици от конкретното деяние относно това дали то е извършено,дали е противоправно и дали дееца е виновен.В съгласие с трайно установената съдебна практика решението по чл.78а от НК се включва в обсега на чл.300 от ГПк,т.е влязлото в сила решение по чл.78а от НК е задлъжително за гражданския съд-т.15 от ТР №6/06.11.2013г. по тълк.дело №6/2012 г. на ОГТК на ВКС-решението по чл.78а от НК,с което наказателния съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание,е приравнено по значение на влязла в сила присъда.

Предвид наличието на влязло в сила съдебно решение, постановено по реда на чл.78а от НК,извършването на твърдяното в исковата молба деяние,неговата противоправност и вината на водача на МПС К.М.Г. са безспорни обстоятелства и не подлежат на доказаване в това производство.

Страните спорят,относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалият, размера и основателността на иска за присъждане на обезщетение,датата от която се дължи лихва върху обезщетението.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,в тежест на ищеца в настоящото производство е да проведе пълно и пряко доказване ,настъпили за него неимуществени-психически страдания, причинно-следствена връзка между деликта и вредите,както и да обоснове размера на претендираното обезщетение.