Решение № 160 от 19.05.2022, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 635/2021
- Вид
- Решение № 160
- Подписан
- 19.05.2022
- Състав
- Ванухи Бедрос Аракелян, Магдалена Кръстева Недева, Анета Николова Братанова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.121 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.40 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
РЕШЕНИЕ
№ 160 гр. Варна, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ванухи Б. Аракелян
Членове:
Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20213001000635 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „НОВО ФИНАНС“ООД, ЕИК 203806803, със седалище и адрес на управление-гр.Варна,ул.“ИванСтрацимир“№2, представлявано от управителя Б. П. против решение № 260080/22.06.2021г. на Добричкия окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1/2021г. в частта, в която са отхвърлени предявените от дружеството искове срещу АНГ. П. АТ. и Д. Г. АТ. за солидарното им осъждате да заплатят сумите от 26 636,52 лв, представляващи наказателна лихва за забава по Договор за заем № 209 ДЧ/08.08.2018г. за периода от 08.08.2018г.до 27.07.2020г.; сумата от 2 289 ,08лв, представляващи наказателна лихва за забава по Договор за заем №207 ДЧ/07.08.2018г.; сумата 13 800 лв., представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на Договор № 209 ДЧ/08.08.2018г., както и сумата от 1 200 лв., представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на Договор № 207 ДЧ/07.08.2018г., както в частта, в която е отхвърлен изцяло предявения иск срещу Д. Г. АТ. в качеството му на солидарен длъжник по Договор за заем № 207 1
ДЧ/07.08.2018г. и Договор за заем № 209 ДЧ/08.08.2018г. Въззивникът счита, че решението в обжалваните му части е неправилно поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.
Изразява несъгласие с извода на съда, че след като солидарният длъжник не е уведомен надлежно, то искът е частично основателен и доказан само по отношение на ответника АНГ. П. АТ.. Не споделя и извода за нищожност на клаузите за неустойка по чл.2.6, чл.2.7 и чл.2.8 от процесните договори за заем поради противоречие с добрите нрави. Излага подробни аргументи за това. Направено е искане решението в обжалваните части да бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което исковите претенции да бъдат изцяло уважени.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното решение да потвърди като правилно и законосъобразно.
Постъпила е и частна жалба от „НОВО ФИНАНС“ООД, гр.Варна против определение № 260338/12.08.2021г. по същото дело, в частта му за присъдените разноски. Според частния жалбоподател претендираните от процесуалния представител на ответниците размер на адв.хонорар от по 2 577лв за всеки един от тях е несъстоятелен, прекомерен и извън всякаква добросъвестност и морални норми. Излага подробни съображения. Иска от съда обжалваното определение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което направеното от дружеството искане по чл.248 ГПК бъде уважено и присъденото адв.възнаграждение бъде намалено до минимално определения размер за 1 адвокат.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност. Иска се същата да не бъде уважавана, а атакуваното определение за бъде потвърдено.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.415 ал.1 т.3 ГПК.
Предмет на настоящото произнасяне са предявените от „НОВО ФИНАНС“ООД, ЕИК 203806803, гр.Варна искове срещу АНГ. П. АТ. и Д. Г.
АТ. за солидарното им осъждане да заплатят следните суми : 26 636,52 лв.
2 наказателна лихва за забава по Договор за заем № 209 ДЧ/08.08.2018г. за периода от 08.08.2018г.до 27.07.2020г.; 2 289 ,08лв. наказателна лихва за забава по Договор за заем № 207 ДЧ/07.08.2018г.; 13 800 лв. неустойка при предсрочно прекратяване на Договор № 209 ДЧ/08.08.2018г. и 1 200 лв. неустойка при предсрочно прекратяване на Договор № 207 ДЧ/07.08.2018г., както и предявения иск срещу Д. Г. АТ. с ЕГН**********, от гр.Добрич, ж.к.
Иглика № 1, вх.А, ет.1, ап.1, в качеството му на солидарен длъжник по Договор за заем № 207 ДЧ/07.08.2018г. и Договор за заем № 209 ДЧ/08.08.2018г., за заплащане на сумата от 1 656,75 лв. главница по Договор за заем № 207 ДЧ/07.08.2018г.,ведно със законна лихва ,считано от 27.07.2020г. до окончателното изплащане на главницата; сумата от 19 278,54 лв. главница по Договор за заем № 209 ДЧ/08.08.2018г., ведно със законна лихва ,считано от 27.07.2020г. до окончателното изплащане на главницата; сумата от 266,92 лв. за периода от
08.12.2019г.до
27.07.2020г.,представляваща договорна лихва по Договор за заем № 207 ДЧ/07.08.2018г. и сумата от 3 105,99 лв. за периода от 08.12.2019г.до 17.07.2020г., представляваща договорна лихва по Договор за заем №209 ДЧ/08.08.2018г.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключените между тях два договора за заем - Договор за заем № 209 ДЧ/08.08.2018г. за сумата от 23 000лв и Договор за заем № 207 ДЧ/07.08.2018г. за сумата от 2 000лв. Ответницата АНГ. П. АТ. е заемополучател и ипотекарен длъжник, а ответникът Д. Г. АТ. е солидарен и ипотекарен длъжник, като на осн.чл.7.5 и от двата договора е декларирал изричното си съгласие за встъпване в заемното правоотношение като солидарно отговорен съгласно чл.121 ЗЗД.
Безспорно е още, че с Изявление за прекратяване на договор за заем и покана за доброволно изпълнение с изх.№ 69/27.07.2020г., връчена лично срещу разписка на длъжника на същата дата – 27.07.2020г., заемодателят е обявил предсрочна изискуемост на договорите поради неплащане на дължимите вноски и в сроковете, определени в чл.2.2, б.Ж. Няма спор и че преди подаване на исковата молба ответникът Д.А. не е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
3
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.
№2216/2020г. по описа на ДРС. С Разпореждане от 04.09.2020г. районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като е указал на заявителя да предяви осъдителен иск срещу длъжниците.
По отношение на претенцията срещу ответника Д.А.:
Съгласно заключението на ССчЕ погасяването на задълженията по двата договора е прекратено на 04.02.2020г. Остатъчната главница след приспадане на заплатената част от нея по Договор за заем № 207-ДЧ07.08.2018г. е в размер на 1 656,75лв, а по Договор за заем № 209-ДЧ08.08.2018г. – в размер на 19 278,54лв. С това доказан по делото се явява обективният факт на неплащане на кредита, в резултат на което съгласно чл.2.7 от договорите възниква и правото на заемодателя да прекрати същите, като иска предсрочно погасяване на остатъка от заемната сума.
За да настъпи предсрочната изискуемост на кредита обаче, към обективния факт на просрочие в погашенията следва да бъде налице и субективният елемент – обявяване на кредита за предсрочно изискуем и достигане на това волеизявление на кредитора до длъжника. В процесния случай уведомяването на длъжника Д.А. се счита за осъществено в момента на получаване на обективираното в исковата молба изявление на кредитора, т.е. – с получаването от него на препис от исковата молба. От този момент именно ответникът Д.А. дължи претендираните в резултат на обявената предсрочна изискуемост на двата договора неплатени главници и възнаградителни лихви в качеството си на солидарен длъжник. Ето защо в тази си част, в която се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковата претенция по отношение на главниците и възнаградителните лихви до момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем спрямо ответника Д.А. да бъдат уважени, се явява основателна.
По отношение на наказателните лихви:
В отговора на исковата молба и на осн.чл.40 от ЗКНИП вр.чл.146 от ЗЗП е релевирано възражение за нищожност на клаузата на чл.2.6 от Договор за заем № 207-ДЧ-07.08.2018г. и от Договор за заем № 209-ДЧ-08.08.2018г. поради неравноправния й характер съобразно чл.143 т.5 от ЗЗП. По това 4 възражение съдът съобрази следното :
Съгласно чл.2.6 и чл.2.8 от двата договора за заем, при забава в погасяването на дължимата вноска, заемодателят начислява наказателен лихвен процент в размер на 5 % месечно върху остатъчната заемна сума.
Претендираната наказателна лихва е начислена от заемодателя от датата на настъпване на забавата - 08.01.2020г. до датата на прекратяване на договора – 27.07.2020г. Лихвата за забава е начислена не само върху просрочената главница, а върху цялата остатъчна главница независимо, че същата не е падежирана. При това положение по Договор за заем № 207-ДЧ-07.08.2018г. наказателната лихва е в размер на 1 443,17лв при отпуснат кредит от 2 000лв и по Договор за заем № 209-ДЧ-08.08.2018г. – 16 708,26лв при отпуснат кредит от 23 000лв., т.е. – повече от 50 % от размера на основното задължение. Фактът, че клаузите за наказателната лихва са включени в самите договори за заем сам по себе си не ги прави индивидуално уговорени.
Настоящият състав споделя практиката на ВКС, обективирана в решение № 98 от 25. 07. 2017 г. по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 51 от 04. 04. 2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 77 от 22. 04. 2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о. и решение № 231 от 6. 03. 2018 г. по т. д. № 875/2017 г., I т. о., реш.
60058/04.11.21г. по т.д. № 2702/19г., първо т.о., съгласно която индивидуално уговорена клауза по смисъла на чл. 146 ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не е била изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел. Не са индивидуално уговорени клаузите по чл. 146, ал. 2 ЗЗП , особено общите условия на договора, които подлежат на преценка относно неравноправния им характер по чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Доказването на обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена е в тежест на доставчика на услугата – съответната банка. Подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него.
В процесния случай, макар и включени в инидивидуалните договори за заем, изготвени предварително от заемодателя, клаузите за наказателната 5 лихва са оспорени като неравноправни, а ищецът твърди, че на 01.08.2018г., т.е. 14 дни преди сключването на договорите, на длъжниците е била предоставена преддоговорна персонализирана информация в индивидуална конкретика спрямо индивидуалните им договори, т.е. – били са подписани предварителни договори, възпроизвеждащи основните клаузи на окончателните, както и стандартни европейски формуляри, в които длъжниците декларират, че са запознати с „Общите условия“ към договора и са уведомени подробно за всички негови клаузи, разбират значението им, съгласяват се с тях и са дават съгласие договорът да бъде сключен при посочените условия. Анализирайки всички тези твърдения и доказателства съдът отчита усилието на заемодателя да отблъсне евентуално бъдещо противопоставимо му възражение за неравноправност на коментираната договорна клауза. В същото време обаче следва да бъдат съобразени и редица други обстоятелства, като изключително високия размер на наказателната лихва, която междувпрочем не е единствената санкция за забава и неизпълнение на задължението за погасяване на вноските, надхвърлящ 50 % от размера на заемната сума, водещ до явно неравновесие в правата и задълженията на страните, позицията на длъжниците на икономически послабата страна в правоотношението и ограничената им възможност да повлияят на така установения процент на наказателната лихва, съдът намира, че клаузите на чл.2.6 и 2.8 от договорите действително са неравноправни.