Решение № 1814 от 22.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1814 гр. Варна , 21.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД –**** III СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова

Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20203100503513 по описа за 2020 година

Производството е по повод на въззивна жалба от „Крам Комерс БГ” ООД, със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от управителя ****, чрез адв. **** срещу решение № 260603/19.10.2020г. постановено по гр.дело № 72/2020г. по описа на ВРС, с което е признато за незаконно уволнението на П. К. Н., допусната е промяна в основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в трудовата книжка на **** и „Крам Комерс БГ“ООД, гр.Варна е осъдено да заплати на **** разноски в размер на 610лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК. Жалбоподателят счита решението за неправилно, необосновано и постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Твърди, че съдът неоснователно е постановил отмяна на извършеното от работодателя уволнение, тъй като ищцата е оспорила по съдебен ред само заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на базата на наложено с предходна заповед дисциплинарно наказание.

Заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, не е била оспорена в предвидения в чл.358, ал.1,т.2 КТ двумесечен срок. Същата е връчена на ищцата на 29.11.2019г. и е влязла в сила, поради което и оспорването на последващата заповед №240/03.12.2019г. е без правен интерес, тъй като тя само констатира извършеното вече прекратяване на правоотношението. Оспорва се като неправилен и противоречащ на представените по делото доказателства и извода на съда, че работодателят не е заплатил в срок обезщетението за временна неработоспособност.

Въззивникът моли обжалваното решение да се обезсили като недопустимо, в условие на евентуалност същото да се отмени като неправилно и незаконосъобразно и се отхвърлят 1 предявените искове. Претендира присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата страна П. К. Н. не е депозирала писмен отговор на жалбата. В съдебно заседание, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, тъй като към момента на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение, същото е било вече прекратено на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ с едностранно писмено изявление от нейна страна. Моли за присъждане на разноски.

ВОС прецени следното:

Предявен е иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ от П. К. Н. срещу „Крам Комерс БГ” ООД за признаване за незаконно и отменено уволнението й, извършено със заповед №240/03.12.2019г., на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ-налагане на дисциплинарно наказание - уволнение.

Ищцата излага в исковата си молба, че е работила в ответното дружество на длъжност „продавач-консултант“ в обект-„Магазин за хранителни стоки Тракия“ Варна до 03.10.2019г., когато едностранно е прекратила трудовото си правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ-поради неплащане на трудовото възнаграждение з м. 08.2019г. За прекратяването на трудовото правоотношение на 03.10.2019г. е отправила изрично уведомление до работодателя чрез „Телепоща“ на ДП „Български пощи“, което е получено от представител на дружеството. На 21.11.2019г. получила покана от управителя на дружеството –работодател за даване на обяснения за неявяването й на работа в периода 05.10.2019г. – 19.11.2019г., а на 09.12.2019г. получила заповед №95/26.11.2019г., с която й се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ за неявяване на работа в периода 05.10.19.11.2019г., на основание чл.190,т.1,т.2 КТ. В последствие получила и заповед №240/03.12.2019г., с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ Твърди, че Заповед № №240/03.12.2019г . е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения.

Твърди се, че действията на работодателя извършени след депозиране на изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327, ал.1,т.2 КТ не са могли да породят правно действие, тъй като към момента на издаване на заповедта трудово правоотношение не е съществувало. Излага също, че не е извършила соченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина, тъй като след прекратяването на правоотношението на 03.10.2019г. не е налице възможност ищцата да е извършила дисциплинарно нарушение. При издаването на заповедта е нарушена разпоредбата на чл.8, ал.1 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, включително и за добросъвестност при упражняване на субективното право на работодателя да налага дисциплинарно наказание и прекратява трудовото правоотношение чрез уволнение. Отправено е искане съдът да отмени като незаконно уволнението, извършено със заповед № 240/03.12.2019г. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание ищецът, чрез 2 процесуалния си представител, поддържа предявения иск.

Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва иска, като недопустим, поради липса на правен интерес, тъй като с атакуваната заповед № 240/03.12.2019г. е прекратено трудовото правоотношение, а не е наложено дисциплинарното наказание – уволнение. Заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание – уволнение не е обжалвана и е влязла в сила. Не се оспорват твърдените от ищцата факти относно подаването на уведомление до ответното дружество за едностранно прекратяване на правоотношението и получаване на същото. Излага, че ищцата не е изпълнила задължението си да даде обяснения за неявяването си на работа, поради което работодателят е упражнил законосъобразно правото си да наложи дисциплинарно наказание. Посочва, че ищцата е подала уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, но не поради неплащане на трудово възнаграждение, а на дължимо обезщетение за временна неработоспособност. Оспорва обстоятелството, че трудовото правоотношение е било прекратено без предизвестие от страна на работника, тъй като не са били налице, посочените от ищцата основания. Твърди, че са начислени и изплатени в законния срок дължимото обезщетение, ведно с трудовото възнаграждение за м. 08.2019г., като за посочения в заповедта период, ищцата не се е явила на работа, въпреки отправеното уведомление от страна на ответника.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесиите отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява , че между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищцата е заемал длъжност – „продавач-консултант” в предприятието на ответника в обект- магазин за хранителни стоки с договорено трудово възнаграждение в размер на 420лв. и допълнително възнаграждение в размер на 0,6% за всяка година трудов стаж. Правоотношението е било със срок за изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя.

Не е спорно също, че от 03.10.2019г. ищцата не се е явявала на работа. От представените по делото доказателства, се установява, а и не се спори между страните, че на 03.10.2019 г. ищцата по делото е изпратила чрез „Телепоща“ писмено изявление отправено до работодателя, трудовият му договор да се счита прекратен на осн. чл. 327, ал.

1, т. 2 КТ, поради неизплащане в срок на дължимо обезщетение за временна неработоспособност за м. 08.2019г..

С покана, изпратена от ответното дружество на 19.11.2019г., получена от ищцата на 20.11.2019г. същата е поканена в тридневен срок да даде писмени обяснения, във връзка с установено дисциплинарно нарушение – неявяване на работа за периода 05.10.2019г.19.11.2019г.

3

Със заповед № 95/ 26.11.2019 г. на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, на осн. чл. 190, ал. 1, т. 2, чл.188 КТ. Като причина е посочено неявяване на работа в периода 05.10.2019г. – 26.11.2019г. Заповедта е връчена на 27.11.2019г.

Със заповед № №240/03.12.2019г. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата с ответното дружество на основание чл.190, ал.1,т.2 КТ – дисциплинарно уволнение за неявяване на работа в два последователни дни..

Представени са уведомителни писма с изх.№ 20/04.10.2019г. и изх.№ 21/07.10.2019г., изпратени по „Телепоща“, адресирани до ищцата, с които същата е уведомена от работодателя, че е обжалвал представения болничен лист от 08.2019г., както и, че обезщетението за временна неработоспособност е изплатено и следва да се яви на работа. С писмото, ищцата е уведомено ,че ще бъдат предприети действия по търсене на дисциплинарна отговорност.

От заключението на проведената ССЕ се установява, че в счетоводството на дружеството-работодател са представени два болнични листа от страна на ****- от 10.09.2019г. за периода от 29.08.-11.09.2019г. и 01.10.2019г. за периода 12.09.-01.10.2019г.

Обезщетението за временна неработоспособност на ищцата в месец август 2019г. за два дни за сметка на работодателя е в размер на 38,30лв., ведно с начисленото трудово възнаграждение за 19 р. дни, в нетен размер за получаване 435,92лв. Обезщетението е изплатено, като във ведомостта е наличен подпис на ищцата. Третия ден болничен е нанесен във ведомостта за м. 09.2019г. за сметка на работодателя в размер на 20,63лв. и нетна сума за изплащане – 16,52лв. Това обезщетение е изплатено на 17.10.2019г. с банков превод на ****.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, следва да се установи, незаконосъобразност на издадената заповед за дисциплинарно уволнение на формално или материално правно основание или незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание.

Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника за недопустимост на предявения иск. С атакуваната заповед е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, като в заповедта като основание е посочено наложено дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение, поради което и безспорно за ищцата е налице правен интерес от оспорване законността на уволнението, на основание - наложеното дисциплинарно наказание с първата заповед.

4

В настоящия случай безспорно се установи, че изявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарното уволнение на ищцата е достигнало до нея с връчването на заповеди № 95//26.11.2019г. и № 240/03.12.2019г. на 09.12.2019г., като преди него на 03.10.2019г. ищцата е направила изявление пред работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от същата дата, на осн. чл. 327, т. 2 КТ. Това изявление е основано на законоворегламентираното субективно преобразуващо право на работника да предизвика едностранно, независимо от волята на работодателя, изменение на съществуващото правоотношение в посока към прекратяването му. Именно защото това право е субективно и преобразуващо и може да бъде упражнено едностранно от работника, то и не са необходими каквито и да било действия на работодателя, както и не е необходимо неговото съгласие или мнение във връзка с това, поради което и с достигането на изявлението до последния то е произвело целеното действие и трудовото правоотношение е било прекратено. Въпросът дали преобразуващото право е съществувало, т.е. дали са били налице предвидените в закона предпоставки за възникването му и дали е било надлежно упражнено може да бъде предмет на преценка и установяване при евентуално предявяване от работодателя по съдебен ред на притезания, възникнали като негова последица, но не и в настоящото производство.

От друга страна следва да се отбележи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че всички действия на ответното дружество по ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата са след датата на , на която то е било уведомено за прекратяването на правоотношението от страна на ищцата. В случая от ангажираните по делото доказателства се установява, че работодателят не е изпълнил задължението си за заплащане на обезщетението за временна неработоспособност, като част от това обезщетение – за третия ден от болничния е изплатен 14 дни след уведомлението от страна на ищцата за прекратяване на правоотношението. Същото е било дължимо към момента на отправяне на изявлението за прекратяване на правоотношението. С оглед на изложеното и въз основа на представените по делото доказателства, съдът намира, че са били налице основанията по чл.327, ал1, т.2 КТ, за прекратяване на правоотношението с едностранно волеизявление от страна на ищцата.