Решение № 2527 от 08.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2527 гр. София, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20251110207396 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. М. Н., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №42-0012823/01.04.2025 г., издадено от ГЛ Н. - Началник отдел „Автомобилна администрация” – София (ООАА) при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” (ИААА), с което на основание чл. 177, ал. 3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на въззивника е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, вр.чл.6, ал.1, т.6, б.“В“ от Наредба №11 на МРРБ.

В депозирана въззивна жалба са изложени твърдения за неправилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като се сочи, че нарушението на правилото за поведение, въведено с чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, може да бъде изпълнено само ако моторното превозно средство (МПС) е с размери, които не са съобразени със законовите изисквания, но в тези параметри не попада и неговата маса. Обсъждат се допуснати съществени процесуални нарушения, обосновани с несъобразяване на императива на нормите на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които изискват от съдържанието на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателното постановление (НП) да се изведе описание на деянието и обстоятелствата, при които то е извършено. В конкретика се претендира липсващо пояснение на начина на измерване на масата на МПС и дали са иззети като доказателства по делото документите, послужили за определянето й. Алтернативно се излагат съображения относно наличието на предпоставки за подвеждане на фактите под хипотезата на чл.28 от ЗАНН, въвеждаща маловажен случай на административно нарушение. Формулирана е молба атакуваният санкционен акт да бъде отменен изцяло като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. В допълнение към жалбата, по реда на чл.322 от НПК, подадено преди даване ход на делото в съдебното заседание, доводите относно незаконосъобразността на издадения 1 санкционен акт са преповторени.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе отношение по фактите и приложимия закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА, макар и само по част от аргументите, изложени в нея.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 14.11.2024 г., около 11:40:16 часа, по ул.“Челопешко шосе“, Н. М. Н. управлявал моторно превозно средство с четири оси, с две управляеми оси, марка/модел „МАН ТГС”, с рег. №ХХХХ, попадащо в категория N3, като се придвижвал в посока към гр. София. Той извършвал обществен превоз на товари - от с. Рудина, общ. Кърджали, бил натоварил фракция, която следвало да достави до получател „Булгарком“ООД в гр. София. Когато достигнал до участък от пътя, на около 200 метра преди бул.“Ботевградско шосе“, превозното му средство било спряно за проверка от служители при Областен отдел „Автомобилна администрация“ - София – свидетелите И. В. М. и М. Ц. Я. – и двамата на длъжност „инспектор“ в ООАА при ИААА. Те изискали документи на водача. Той представил личната си карта, свидетелството за регистрация част I на МПС, пътен лист №680848/14.11.2024 г., експедиционна бележка №33611027723/14.11.2024 г. и товарителница с №0376497/14.11.2024 г.

В хода на контролната дейност, след запознаване с представените книжа, проверяващите установили, че автомобилът бил с тегло от 16,440 т, а тежестта на превозвания товар била 27,300 т, като общата маса възлизала на 43740 кг. С оглед характеристиките на превозното средство обаче, допустимото му максимално натоварване, регламентирано изрично в разпоредбата на чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, било 32 тона.

Констатирайки тези параметри свид. М. преценил, че е извършено административно нарушение и затова съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 03659/14.11.2024 г. за това, че на същата дата, в посоченото време и на отразеното място, е управлявал горепосоченото ППС, като не е съобразил правилата, ограничаващи допустимата максимална маса на придвижващите се по пътищата, отворени за обществено ползване моторни превозни средства. Било отразено, че е нарушена разпоредбата на чл.6, ал.1, т.6, б.”В” от Наредба №11/03.07.2011 г. на МРРБ. Актът бил съставен в присъствието на очевидеца М. Я. и на нарушителя. Бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Била изготвена и разписка от същата дата за връчване на препис от АУАН. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили възражения в писмена форма.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление №42-0012823/01.04.2024 г. от ГЛ Н. – Началник на Областен отдел “Автомобилна администрация“ - София при Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация”, с което на основание чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл.6, ал.1, т.6, б.“В“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на 2 извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата).

Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: показанията на разпитаните пред съда свидетели М. и Я., както и в приобщените по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: товарителница №0376497/14.11.2024 г., пътен лист №680848/14.11.2024 г., експедиционна бележка №33611027723/14.11.2024 г., длъжностна характеристика за длъжността „инспектор“ при ООАА - София, Заповеди №РД – 08-107/29.02.2024 г. на министъра на транспорта и №543/15.05.2024 г. на изпълнителния директор на ИААА, писмен отговор от ООАА – София, вх.№206582/12.06.2025 г., с приложения – копие на АУАН, решение на СРС и справка – извлечение от информационния масив на ИААА – регистър АНД, пълномощно за процесуално представителство на адв. И..

Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетелите М. и Я., като ги намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви относно реда за съставяне на АУАН. При проведения непосредствен разпит двамата споделиха повода за проверката на жалбоподателя и констатираното в нейния ход. Подчертаха, че са установили категорично превишение на част от допустимите физически параметри на максималното натоварване на моторното превозно средство, управлявано от водача Н., в частност неговата маса.

Посочиха, че изводите си са формирали, след като се запознали с представените им от водача документи, сред които и експедиционната бележка, указваща теглото на превозваната фракция и на автомобила. Потвърдиха, че са ги сравнили със стойността, вписана в регистрационния талон за ППС, както и с другите му характеристики, а именно – товарен автомобил с четири оси, с две управляеми и са достигнали до извод, че той следва да бъде съобразен със стойностите по чл.6, ал.1, т.6, б.“В“ от Наредба №11 на МРРБ. Не навеждат противни изводи и копията надокументи, представени в хода на проверката от самия водач, от които недвусмислено се извеждат отразените в АУАН величини. Показанията на контролните органи са логични и последователни. Липсата на дребни детайли от обстановката, в която е реализирано и съответно установено нарушението, следва да се отдаде на естеството на изпълняваните от двамата служебни задължения, свързани с ежедневното констатиране на множество идентични нарушения. Поради това те не са от естество да възпрепятстват доказателствения процес. В тази връзка е принципно вярно, че АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила, но при все това е необходимо да се подчертае, че в случая показанията на свидетелите следва да се кредитират, тъй като те не са единственият източник на релевантна информация за фактите, включени в предмета на доказване. За този съдебен състав няма спор, че жалбоподателят е управлявал ППС, превозващо фракция, с която общото му тегло е надхвърляло указаните в императивната норма на чл.6 от Наредба №11 на МРРБ лимити.

Съдът кредитира и писмените доказателства – товарителница, пътен лист и експедиционна бележка, от които установява видът на извършвания превоз, количествените харакетристики на товара и натоварването в килограми на превозното средство, като сбор от стойностите на масата на автомобила и това на транспортираната с него фракция. Така обсъдени, документите и тяхната удостоверителна сила не бяха оспорени и от жалбоподателя, който именно ги е представил на контролните органи. Те, съчетани със свидетелските показания на проверяващите служители на ООАА – София, създават убедителна основа за изводи относно безспорна установеност на общата маса на натоварване на превозното средство и несъобразяването й с установените от закона ограничения.

От приобщените по делото заповеди на министъра на транспорта и изпълнителния директор на ИААА се извежда компетентността на актосъставителя и наказващия орган да упражняват правомощия с оглед императивните норми на ЗАНН и съобразно своята длъжност в административнонаказателното производство.

3

Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, като анализът на всички доказателствени материали доведе до еднозначни изводи у съдебния състав.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери издаденото въз основа него наказателно постановление. Съдът след извършена служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно материалната и териториалната компетентност на длъжностните лица, които са съставили, респ. издали двата документа.

На следващо място, съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. В описанието на нарушението в административните актове се откриват всички релевантни към отговорността на въззивника факти. Ясно установима е и волята на санкциониращия орган относно конкретния негов вид, като той съответства на възприетата и приложена правна квалификация. В констативно – съобразителната част на НП са обсъдени всички факти, касаещи вида на моторното превозно средство, неговите технически параметри и свързаното с тях максимално натоварване, констатираното действително такова съобразно представените от водача документи, свързани с реализирания от него обществен превоз на товари и стойността на допуснатото превишение на допустимите по закон параметри.