Решение № 4567 от 18.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4567 гр. София, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета М. Антонова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100515067 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № ІІ-55-20142730 от 21.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 40 890/2020 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 55 състав е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.149 ЗЕ и на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Т. М. Л., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* сумата 2 881,73 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода:

01.05.2017 г. – 30.04.2019 г. за топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр. София, ул.”*******, вх.“*******, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.01.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата 52,01 лева – цена на услугата за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.01.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата 164,00 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода: 15.01.2018 г. – 03.01.2020 г., както и сумата 8,17 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода:

01.07.2017 г. – 03.01.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1 350/2020 г. по описа на СРС, 55 състав.

Със същия съдебен акт на основание чл.78, ал.1 ГПК Т. М. Л. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 317,35 лева – разноски, от които 112,12 лева разноски по ч.гр.д.№ 1 350/2020 г. по описа на СРС, 55 състав и 205,23 лева – разноски за първоинстанционното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца: „МХ Е.“ ООД.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответницата Т. М. Л., гр.София с бланкетна жалба. В подадената от тях жалба е заявено искане изискуемата сума от „Топлофикация София“ ЕАД да бъде опростена на основание факта, че повече от година и половина е безработна и няма доходи. Не претендира присъждането на разноски по делото.

Ответникът по жалбата – „Топлофикация София“ ЕАД в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба. С молба от 06.04.2023 г. е заявил искане съда да 1 отхвърли въззивната жалба, като му се присъдят разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „МХ Е.“ ООД не е взело становище по жалбата.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото дока-зателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирани страни в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

В подадената искова молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София твърди, че ответницата Т. М. Л. е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1, т.2а ДР /отм./ на ЗЕ и чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр.София, ул.”*******, вх.“*******, аб.№ 236030, както и че за доставената й топлинна енергия при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от 2008 г., 2014 г. и 2016 г. му дължат сумата в общ размер на 3 105,91 лева, представляваща сбор от сумите: 2 881,73 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия, доставена за периода: м.05.2017 г. – м.04.2019 г., 164,00 лева – лихва за забава върху тази главницата за времето: 15.01.2018 г. – 03.01.2020 г.; 52,01 лева – главница за дялово разпределение за времето: м.05.2017 г. – м.04.2019 г. и 8,17 лева – лихва за забава върху тази главницата за периода: 01.07.2017 г. – 03.01.2020 г. Поддържа се и че във връзка с подадено на 14.01.2020 г. заявление, за посочените суми по ч.гр.д.№ 1 350/2020 г. по описа на СРС, ГО, 55 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, заедно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до окончателното им изплащане, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответницата е депозирала възражение. Заявено е искане съдът да постанови решение, с което да установи съществуването на вземанията на ищеца, за които е постановена заповедта за изпълнение, както и да му се присъдят сторените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата Т. М. Л., гр.София не е депозирала писмен отговор и не е изразила становище по предявените срещу нея искове.

Със заявление вх.№ 3001916/14.01.2020 г. „Топлофикация София“ ЕАД е заявила пред СРС искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Т. М. Л. , ЕГН ********** за процесните суми относно топлоснабден имот – апартамент, находящ се в гр.София, ул.”*******, вх.“*******, аб.№ 236030. На 14.02.2020 г. на „Топлофикация София“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу посоченото лице за сумите: 2 881,73 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода: 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.01.2020 г. до изплащане на вземането; сумата 52,01 лева – представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода: 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.01.2020 г. до изплащане на вземането; сумата 164,00 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода:

15.01.2018 г. – 03.01.2020 г. и 8,17 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода: 01.07.2017 г. – 03.01.2020 г., като на заявителя са присъдени и направените в заповедното производство разноски в общ размер от 112,12 лева, от които:

62,12 лева – държавна такса и 50,00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

На 23.07.2020 г. е депозирано възражение по чл.414 ГПК от длъжника Т. М. Л. , с което същата е оспорили дължимостта на вземанията по заповедта, като във възраженията не са релевирани конкретни възражения.

На 28.08.2020 г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил пред СРС искове за установяване съществуването на вземанията му по издадената заповед.

Съдът е сезиран с положителни установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспорените от длъжницата Т. М. Л. главни и акцесорни вземания, за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото възражение по чл.414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на ищеца от предявяване на установителния иск по чл. 422 ГПК /в т.см. и решение № 246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по гр.д.

№ 801/11 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или погасяват това спорно право.

2

За да постанови атакуваното решение първоинстанционният съд е приел с оглед разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, че за исковия период между главните страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение при общи условия с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот – в качеството на ответницата Т. Л. на носител на правото на собственост върху този имот по силата на нот.акт за покупко-продажба № 111, том І, рег.№ 889, дело № 64/25.03.2014 г. по описа на нотариус Х.В., подадено заявление-декларация за откриване на партида от страна на същата на 16.04.2014 г. и сключено между тези страни споразумение от 22.02.2018 г. за разсрочване на задължения за периода: 01.05.2017 г. – 31.01.2018 г.

Доставеното количество топлинна енергия, извършването на услугата дялово разпределение и техните стойности за процесните периоди не са оспорени в първоинстанционното производство, като не са представени и доказателства за погасяване на задълженията в определените в общите условия срокове.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в цитираното ТР на ОСГТК на ВКС.

При липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба относно пороците на обжалваното решение въззивният съд не е задължен да излага доводи за неговата правилност, освен в случаите, когато констатира нарушение по приложението на императивна материалноправна норма. В този случай въззивният съд служебно дължи произнасяне по отношение на приложението на тази разпоредба, тъй като тя е установена в публичен интерес, а не само в интерес на страните по делото /в т.см. и т.1 на ТР № 2013/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 764/19.01.2011 г. по гр.д.№ 1645/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 247/28.10. 2013 г. по гр.д.№ 3769/20 13 г. на ВКС, І ГО, решение № 246/23.10.2013 г. по гр.д.№ 3418/ 2013 г. на ВКС, І ГО, решение № 408/27.06.2013 г. по гр.д.

№ 1314/2013 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 48/12.06.2017 г. по т.д.№ 408/2015 г. на ВКС, II ТО и др./ . По въпроса за правилността на решението жалбоподателят трябва да изложи доводи в жалбата, които да се разгледат от въззивната инстанция. Неизлагането на такива не прави жалбата нередовна, а я прави бланкетна.

Депозираната въззивна жалба от Т. Л. не съдържа конкретни възражения и не сочи пороци на първоинстанционното решение относно неговата правилност. Поради това и не следва да се извърши служебна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт.

Районният съд не е допуснал нарушение и на императивна материалноправна норма, което да създава задължение за настоящата инстанция да се произнесе по отношение на нея.

Поради изложеното решението на първоинстанционният съд трябва да бъде потвърдено.

Неоснователно е наведеното в жалба искане процесните суми да бъдат опростени от въззивната инстанция. Такава правна възможност не е предвидена от законодателя като правомощие на съда.

При приетия изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК за въззивната инстанция.

Разноски по чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК за настоящото производство не следва да се присъждат и на въззиваемата страна-ищец, която е заявила искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в молбата й от 06.04.2023 г. Във въззивното производство от упълномощения от тази страна процесуален представител – юрисконсулт не са извършени реално никакви процесуални действия, извън депозираната бланкетна молба, с която единствено е заявено общо, немотивирано оспорване на жалбата.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІ-55-20142730 от 21.06.2021 г., постановено по гр.д.

№ 40 890/2020 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 55 състав.

3

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца: „МХ Е.“ ООД, ЕИК *******.

ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1, пр.1 Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4