Решение № 272 от 22.12.2020, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Перник , 22.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА

Членове:

РЕНИ П. КОВАЧКА

МАРИНЕЛА К. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско дело № 20201700500512 по описа за 2020 година

С Решение № 1102/ 10.08.2020год., постановено по гр. дело № 0 0216/2020год., Пернишкия районен съд е признал за установено ,че В. Д. В. от *** дължи на „ Водоснабдяване и канализация „ ООД гр.П. сума в размер на 129.22лева ,представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в *** за периода от 16.08.2016год. до 16.03.2018год. и 34.41лева-лихва, представляваща обезщетение за забава за периода, считано от 08.02.2017год. до 09.10.2019год. , ведно със законната лихва върху размера на главинцата , считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението,за което и издадена заповед за изпълнение по ч. гр.дело № 5887 по осписа на ПРС за 2020год.като е отхвърлил иска за сумата от 129.22 лева до предявения размер от 180.29лева - главница за периода от 10.07.2009 год. до 16.08.2016 год. и за разликата от 31.41 лева до предявения размер от 36.09 лева –обезщетение за забава като неоснователен.

Със същото решение съдът е осъдил В. В. да заплати на „ Водоснабдяване и канализация „ ООД гр.П. разноски в исковото производство в размер на 204.15 лева и разноски в заповедното производство в размер на 55.68 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът- В. В. , която го обжалва чрез назначения му от съда особен представител адв.К. , в частта му, в която искът 1 по чл.422 от ГПК е уважен. По изложените в жалбата оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение жалбоподателят моли същото да бъде отменено и постановено ново за отхвърляне на иска , ведно с произтичащите от това последици.

Въззиваемото дружество - „ Водоснабдяване и канализация „ ООД гр.П. не е депозирало писмен отговор., в който е изложило доводи за неоснователност на въззивната жалба. В писмено становище по делото въззиваемият е изложил доводи за неоснователност на въззивната жалба и е направил искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно ,с присъждане на разноски за въззивното производство.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо . Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:

Пред районния съд е предявен и разгледан установителен иск по чл.422 от ГПК след проведено заповедно производство. Поискано е да бъде признато за установено по отношение на В. В. ,че дължи на „ Водоснабдяване и канализация „ ООД сумата от 180.29 лева , представляваща стойността на доставена,ползвана, но незаплатена вода в ап. **, находящо се в *** за периода от 10.07.2009год. до 16.03.2018год. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 36.09лева за периода от 08.02.2017год. до 09.10.2019год.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване на за изпълнение -15.10.2019год. до окончателното й изплащане,за които суми е издадена Заповед за изпълнение № ***год. по ч.гр.д.№ 05887/2019год. по описа на ПРС.

Ищецът твърди ,че ответникът е негов абонат и че като такъв е страна по възникнало между тях облигационно правоотношение във връзка с доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на адрес: *** ,по което правоотношение е неизправна страна и дължи заплащане на доставената и потребена от него питейна вода.

Ответникът ,чрез назначен от съда особен представител, е оспорил иска по основание и размер. Изложил е доводи ,че е не е потребител на предоставяната от ищеца услуга,че е нарушен начина на отчитане и изчисление на доставената и потребена питейна вода,както и че ищецът е неизправна страна по възникналото правоотношение с ответника .Направил е възражение за погасяване на претендираните суми по давност.

Районният съд е приел че между страните и за периода от 26.11.2015год. до 16.03.2018год. е съществувало облигационно правоотношение във връзка с предоставяне на ВиК услуги до процесния имот ,по което ответникът е неизправна страна,но е отхвърлил иска за периода от 26.11.2015год. до 18.07.2016год. като погасен по давност.

Предвид естеството на така предявения иск, в тежест на ищеца, в случая на „ 2

Водоснабдяване и канализация „ ООД гр.П. е да докаже съществуването на вземането на твърдяното основание и в претендирания размер. Ищецът следва да установи всички положителни факти и обстоятелства, от които черпи права, а именно наличието на твърдяното договорно отношение с ответника, както и размера на дължимите суми.

Ответникът от своя страна носи тежестта на доказване на правоизключващите или правопогасяващите вземането на ищеца възражения. Горното е съобразено от районния съд при разпределяне на доказателствената тежест, който, позовавайки се на относимите за това материални норми, е достигнал до правилен и законосъобразен извод относно наличието на облигационно отношение между страните във връзка с доставени „ Ви К „ услуги в апартамент № **, находящ се на ул.“ ***“ в *** .

За наличието и валидността на съществуващото между страните облигационно правоотношение във връзка с предоставени В и К услуги първоинстанционния съд е изложил мотиви, които въззивната инстанция напълно споделя и към които препраща на основание чл.272 от ГПК със следното пояснение във връзка с оплакванията във въззивната жалба.

Неоснователни са твърденията на особения представител на жалбоподателя, че последният не е бил собственик на процесния апартамент през исковия период, поради което и не дължи заплащане на предоставените му от въззиваемото дружество В и К услуги.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл.14 от тази наредба, отношенията се уреждат с писмен договор,който се предлага от водоснабдителното предприятие. Наредбата касае потребителите , които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. С влизането в сила на Наредба № 4 в параграф 3 е предвидено, че условията и редът, при който съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите се предоставят за експлоатация на оператора се определят с общите условия за получаване на услугите В и К и се конкретизират с договорите за предоставяне на услегите В и К. Оттук следва ,че за заварените потребители,които не са сключили предвидените в чл.3 на Наредба № 9 и в чл.14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика,като ако потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат обективирани в писмен договор. Гореизложеното налага извод,че когато обектът е свързан към водопроводната мрежа преди влизане в сила на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие,то самият факт на ползване е достатъчен да се приеме,че е налице облигационна връзка между страните, уредена с общите условия на доставчика.

Общите условия са представени по делото и същите са одобрени от ДЕКВР с решение № 0У-09/11.08.2014год.,като не се оспорва че същите са публикувани съгласно изискванията на чл.11, ал.7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.

3

Съгласно чл. 2, ал.1 от ОУ за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К Оператор , „потребители“ на В и К услуги са юридическите лица и физическите лицасобственици, ползватели на вещно право на строеж на имоти, за които се представят В и К услуги. От тези разпоредби следва, че е достатъчно да се установи, че ответникът е собственик , ползвател или вещно право на строеж на имота, за който се предоставя В и К услугата , за се направи извод ,че същият имат качеството „ потребител“ на В и К услуги.

От приложеното по делото копие на нотариален акт № **, том- *, рег.№ ***, дело № 374/2015год. се установява ,че жалбоподателят е придобил собствеността върху процесния апартамент чрез сделка покупко-продажба на ***год. като на ***год. е сключил с въззиваемото дружество и договор за преодставяне на водоснабдителни и канализационни услуги. Гореизложеното и съдържащите се по делото данни за открита на името на жалбоподателя партида във въззиваемото дружество мотивират извод, че жалбоподателят е потребител на предоставените през периода от 16.08.2016год. до 16.03.2018год. В и К услуги . Това обстоятелство се потвърждава и от приложените от ищеца заверени ксерокопия на карнетни листове. В тях са отразени показанията на водомер № *** и № *** на обект *** с клиент В. Д. В. ,които водомери са налице данни да са поставени и пломбирани в апартамента на жалбоподателя на ***год. Последното се установява от приложените акт / потвърждение /за първоначално монтиране /поставяне № *** и № ***.Върху карнетните листове фигурира подпис,за който не е установено по надлежния ред ,че не е на потребителя В. В..

Гореизложеното обосновава извод,че между ищцовото дружество и ответника в първоинстанционното производство е налице договорно правоотношение, уредено от разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и общите условия на доставчика, по което правоотношение ответникът длъжи заплащане на преодставените му от ищеца и ползвани от него В и К услуги за периода от 16.08.2016год. до 16.03.2018год.,поради което оплакванията на жалбопадателя за противното се явяват несъстоятелни.

Несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба и относно размера на задължението. Данни за последния се съдържат в цитираните по-горе карнетни листове ,както и от в изготвената и въз основа на тях съдебно икономическа експертиза . От последната се установява ,че отчитането на консумираната от ответника питейна вода през процесния период е извършвано по показания на водомери като стойността на извършените от ищцовото дружество В и К услуги за периода от 10.07.2009год. до 16.03.2018год. е в размер на 229.70лева, от които главница в размер на 180.29лева и лихва в размер на 49.41лева.Установява се също така ,че задължението е осчетоводено надлежно в счетоводството на ищцовото дружество и че не е заплатено от ответника. Последният и не въвежда такива твърдения.

4

Правилно и законосъобразно районния съд се е позовал на данните , съдържащи се в приложените по делото карнетни листове ,респ. на изготвената и въз основа на тях съдебноикономическа експертиза, предвид недоказаното оспорване на подписи на жалбоподателяпотребител върху тях. Следва да се отбележи, че за удостоверителната сила на карнетния лист не е налице изрично условие подписа да е положен от титуляра на партидата, а е възможно това да бъде направено от лице находящо се на адреса ,което се намира там в момента на извършване на отчета. В този смисъл, оспорването на ответника ,че карнетния лист не носи неговия подпис и липсата на такъв опорочава доказателствената му сила , се явява несъстоятелно.

Предвид на гореизложеното съдът намира за доказано по делото ,че ответникът е неизправна страна по договорното правотношение с ищеца,като задължението му възлиза на сумата от 129.22лева , като лихвата върху тази сума за периода от 08.02.2017год. до 09.10.2019год. е в размер на 31.41лева.

Достигайки до същия извод, районния съд е постановил правилно и законосъобразно решение,което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора и направеното в този смисъл искане жалбоподателят следва да заплати на въззиваемото дружество направените разноски във въззивното производство, а именно сумата от 150 лева , заплатена като възнаграждение за особения представител на жалбопоателя , както и 100 лева юрисконсутско възнаграждение.