Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6400 от 23.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6405/2026
Вид
Решение № 6400
Подписан
23.10.2026
В сила
23.10.2026
Състав
Татяна Димитрова, Дамян Ивайлов Христов, Вергиния Мичева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6400 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Г. като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20261100506405 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Р. С. Г., срещу решение № 5778/26.03.2026г., постановено по гр. д. № 49413/2025 г. на СРС, 159 с-в, в частта с която е признато за установено по отношение на Р. С. Г. че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД сумата от 1244,16 евро, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

София, бул. „******** /западно крило/, ап.4, отчитан под абонатен № 23275, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 27.06.2025 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 233,15 EUR (двеста тридесет и три евро и 15 евроцента), представляваща законна лихва за забава за периода от 15.08.2023 г. до 25.06.2025 г., за които суми е издадена Заповед №21285/21.07.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 38448/2025 г. на СРС, 159 състав.

Във въззивната жалба се твърди, че процесното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон и процесуалния закон, като се излагат следните съображения: СРС погрешно приел за доказани доставката и стойността на топлинната енергия единствено въз основа на счетоводните записвания на ищеца и заключенията на СТЕ и ССчЕ, като изцяло игнорирал направеното от ответницата оспорване. Сочи, че счетоводните книги са частни свидетелстващи документи, изготвени едностранно от ищеца, които нямат задължителна доказателствена сила и съгласно чл. 182 от ГПК и чл. 55 от ТЗ те могат да служат като доказателство само ако са водени редовно и се основават на редовни първични счетоводни документи. Оспорва и самия факт на доставка на топлинна енергия в жилището през процесния период, тъй като ищецът не е представил доказателства, че претендираните суми за доставка и дялово разпределение са основани на отчети от годни уреди за търговско измерване. Поддържа, че по делото не е проведено пълно доказване и не било установено дали абонатната станция, обслужваща сградата, изобщо е работила и е доставяла енергия 1 през процесния период. Счита и че не било установено средство за търговско измерване в абонатната станция да е преминало задължителна техническа проверка, както и дали е било технически изправно. Твърди се, че СТЕ се базирала само на оспорени едностранни документи на ищеца, без тези въпроси да са предмет на експертно изследване. Моли съдът да отмени процесното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли така предявените искове.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба, с който се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение, тъй като решението на първата инстанция е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и константната съдебна практика по този тип дела.

Трето лице помагач не взема становище.

За да постанови така обжалваното решение СРС е приел, че между ответника и ищеца съществува валидно облигационно отношение по повод доставката на топлинна енергия и ищецът е доказал предявените си искове по основание и размер. Прието е, че длъжникът е изпаднал в забава за главницата за топлинна енергия, тъй като Общите условия предвиждали фиксиран 45-дневен срок за плащане. Първата инстанция е приела, че въз основа на назначената по делото СТЕ и ССчЕ се установява, че ищцата е потребила топлинна енергия на стойност 2433,37 лв. за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., а за периода 15.08.2023 г. до 25.06.2025г. дължи лихва за забава в размер от 456 лева.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. От представените по делото доказателства се установява, че ответницата е придобила процесния недвижим имот посредством Нотариален акт за дарение на недвижим имот №128/19.08.1997 г., като по делото липсват данни ответницата да се е разпоредила с него през процесния период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.

Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на 2 общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия. Предвид изложеното съдът намира, че между ищцовото дружество и ответника е възникнало валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 182 ГПК, вр. чл. 55 ТЗ, записванията в счетоводните книги имат доказателствено значение, ако са редовно водени, включително и в полза на лицето, което води книгите, но се преценяват с оглед на всички събрани по делото доказателства.

Съгласно решение № 154 от 24.08.2016 г. по гр. д. № 3848/2015 г., IV г. о., разпоредбата на чл. 153 от ГПК съдът извършва преценка на събраните по делото доказателства, доколкото те се отнасят до спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях.

Тези факти не могат да бъдат въвеждани в предмета на спора от съда, а по силата на чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от ГПК се сочат от страните по делото, като това правило се отнася не само до фактите, но и до правните възражения, които са от значение за спорното право.

Именно след установяването на тези факти и възражения въз основа на обсъждането на събраните по делото доказателства съдът е длъжен да се произнесе с решението си за съществуването на спорното право. Нормите на чл. 182 от ГПК и чл. 55 от ТЗ не въвеждат изключение от правилото за разпределение на доказателствената тежест по отношение на факти, отразени в счетоводството. Съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК при оспорване на вписванията в счетоводните книги тежестта за доказване редовността им съгласно изискванията на ЗСч носи ползващата се от оспорените вписвания страна.

Противно на изложеното във въззивната жалба обаче, ответницата не е оспорила редовното водене на счетоводството от страна на ищцовото дружество и при липсата на поставен въпрос към вещото лице относно редовността на счетоводните записвания на дружеството, същите подлежат на анализ и оценка на общо основание, заедно с останалия доказателствен материал по делото. Предвид горното съдът намира за неоснователно оплакването на въззивницата, че счетоводството на ищцовото дружество не е водено редовно.

На следващо място съдът не намира за основателно и оплакването на въззивницата, че ищцовото дружество не успяло да докаже пълно и главно фактът на доставената топлинна енергия. От назначената по делото СТЕ, а и от представените доказателства от фирмата за дялово разпределение, се установява, че за процесния период дължимите суми за топлинна енергия са били начислявани въз основа на реален отчет, извършен от ФДР, като самите талони за отчет са подписани лично от потребителя, а данните от тях са нанесени коректно в изравнителните сметки. С оглед на горното съдът намира, че ищецът е успял да докаже, че е доставил претендираното количество топлинна енергия.

Не е основателно и оплакването, че липсвали доказателства абонатната станция в сградата изобщо да е работила и да е доставяла енергия през процесния период, доколкото от назначената по делото СТЕ се установява, че процесната сграда се е захранвала от една АС, 3 като енергията е била измервана и отчитана ежемесечно в 0:00 ч. на първо число от месеца чрез преносим терминал от служители на „Топлофикация София“ ЕАД Съдът не намира за основателно и оплакването, че не било установено дали средство за търговско измерване е преминало задължителна проверка и дали е било технически изправно. От назначената по делото СТЕ се установява, че общият топломер е преминал метрологични проверки на всеки две години от акредитирана лаборатория , респ. доставената в сградата топлинна енергия е измервана с технически изправно и метрологично проверено средство за търговско измерване.

Съдът не намира за основателно и оплакването на въззивника, че назначената по делото СТЕ е необоснована, доколкото е работила само въз основа на представени от ищеца документи. Всъщност от съдържанието на самата експертиза е видно,че вещото лице е работило въз основа на представените по делото материали, в това число и документите представени от третото лице помагач- „ Нелбо“ АД и въз основа на които вещото лице е дало пълен, задълбочен и изчерпателен отговор на всички поставени въпроси.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания включително и относно размерите на уважените обектвино съединени главни и акцесорни установителни искове, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции същото следва да се потвърди.

По разноските:

При този изход на спора на въззиваемата страна се дължат разноски в размер на 50 евро- юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.78,ал.8 от ГПК.

Така мотивиран Софийският градски съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖАДАВА изцяло решение № 5778/26.03.2026г., постановено по гр. д. № 49413/2025г. на СРС, 159 с-в в обжалваната част.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл.273 ГПК, Р. С. Г., ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумите от 50 евро, 4 представляваща разноски в производството пред СГС.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Нелбо“ АД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________