Разпореждане № 169 от 08.02.2023, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 169 гр. Перник, 08.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20231700500094 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод депозирана въззивна жалба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, представлявано от Р.И.М.-Т чрез адв. П. В. В. със съдебен адрес: *** срещу решение № 119 от 07.10.2022 г., постановено по гр.д. № 3/2022 г. на Районен съд гр. Радомир. С решението си Районен съд гр. Радомир е отхвърлил обективно съединените искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1от ГПК и чл. 86, предявени от ищеца - „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД срещу Д. И. Г., с които се иска да се признае за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищцовото дружество сумата от 4 500 лева, /частично от 12 654.42 лева/ представляваща главница по Договор за потребителски кредит по кредитни програми № РК 07060275 от 25.10.2007 г. и Анекс от 28.10.2008 г., сумата от 500 лева /частично от 3518.07 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.10.2007 г. до 25.02.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 09.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, е депозирана въззивна жалба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375, с която обжалва първоинстанционното решението, като намира същото за неправилно и недопустимо, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита за неправилни изводите до които е стигнал районния и въз основа на които е постановил своя акт. Твърди, че при сключване на договор за кредит, срокът за погасяването на цялото задължение е предварително определен, като при настъпване на изискуемостта на последната вноска – 25.02.2017 година, настъпва изискуемостта и на цялото задължение, от когато започва да тече общата пет годишна, а не три годишна погасителна давност, съгласно чл. 114, ал. 1от ЗЗД. Въз основа на тези доводи се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 4 500 лева, /частично от 12 654.42 лева/ представляваща главница по Договор за потребителски кредит по кредитни програми № РК 07060275 от 25.10.2007 г. и Анекс от 28.10.2008 г., сумата от 500 лева /частично от 3518.07 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.10.2007 г. до 25.02.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 09.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Прави се искане 1 за присъждане на сторените по делото разноски в хода на заповедното, исковото и въззивното производство. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Д. И. Г. чрез адв. П.Й. е подала отговор на жалбата, в който излага съображения за нейната неоснователност. Счита постановеното решение за правилно, обосновано и законосъобразно, постановено и съобразено със събраните доказателства по делото. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С въззивната жалба и отговора на жалбата страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора по същата не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.

УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 23.02.2023 година от 11,00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане, а на жалбоподателя - и препис от отговора на въззиваемия.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

2