Решение № 778 от 06.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 778 гр. София, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20251000500935 по описа за 2025 година

Производството по гр. дело 935/2025 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивнa жалбa на ЗК „Лев инс“ АД и А.

С. Н. чрез адв. Й. Д. срещу решение № 146 от 31.10.2023 г. по гр.д. 143/2023 г. на ОС Видин, с което ЗК „Лев инс“ АД е осъдено да заплати по 200 000 лева на М. Ц. П., М.

Ц. М. и М. В. М. обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на Ц. М., техен съпруг, баща и син, настъпила при ПТП от 07.06.2022 г. между локомотив „Шкода", с рег. № ****, с прикачени пътнически вагони, изпълняващ редовен ЖП маршрут по линията Видин-София и т.а. „Ивеко АД 410Т45", с рег. № ********, управляван от Г. П. Г., ведно със законната лихва, считано от датата на изтичане на тримесечния срок - 23.11.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението. С решението е отхвърлен искът на А. С. Н., сестра на загиналия, за обезщетение за неимуществени вреди във връзка със същото събитие в размер на 60 000 лева.

Ищцата А. Н. обжалва решението с отхвърлителната част. Въззивната жалба е подадена от всички ищци чрез адв. Д., но тъй като доводите в нея са единствено за отхвърления иск, съдът намира, че тъй като грешката, допусната от адвоката, се е отразила на деловодното отразяване на страните в процеса, тя следва да бъде коригирана. Ищците М. Ц. П., М. Ц. М. и М. В. М. следва да се отбележат в списъка за призоваване като ответници по въззивната жалба, а не като жалбоподатели-ищци.

Въззивната жалба на ответника е в частта над 75 000 лева за М. П., над 120 000 лева за М. М. и над 150 000 лева за М. М.. Оплакванията са за неправилно приложен принцип на справедливо обезщетение.

1

Подаден е отговор на въззивната жалба от ищците, в който се твърди нейната неоснователност.

Във въззивната жалба на А. Н. се твърди, че решението е неправилно, тъй като и нейните вреди следва да се обезщетят. Постъпил е отговор от ответника по иска, в който същата се оспорва и се претендират разноски.

Няма доказателствени искания и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск с правно основание чл. 432 КЗ, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Пред въззивния съд не е спорно, че са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: противоправно поведение, вина, причинени травми, причинната връзка между деянието на делинквента и травмите на починалия, както и между травмите и настъпилата смърт поради необжалваната част от решението за майката, дъщерята и съпругата на починалия. Не е спорно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и водача на МПС, предизвикал сблъсъка с локомотива.

Спорно пред въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за неимуществени вреди на майката, дъщерята и съпругата на загиналия машинист, както и дали сестра му има право на обезщетение за вреди от смъртта му и в какъв размер е то.

По повод въззивната жалба на ищцата А. Н. съдът излага следните съображения.

Предвид разширяването на кръга от лица, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък с ТР 1/2016 на ОСГТНК на ВКС по т.д. 1/2016 г. от значение са мотивите на ВКС за разширяване на кръга от лица. Най-близките на починалия по смисъла на Постановление на Пленума на ВС № 4/61 г. и Постановление на Пленума на ВС № 5/69 г. се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му.

Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. От гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън найблизкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.

Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови 2 братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само найблизките на починалия.

От посочените разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение.

Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна , т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд.

Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини

(заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина (решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 92 от 17.11.2020 г. по т.д. 1275/2019 II т. о. ).

От свидетелските показания, изслушани пред ОС Видин, се установява, че А. Н. и починалият й брат са били в близки отношения, често с а си гостували взаимно и се чували по телефона. А., след като се омъжила, е отишла да живее със съпруга си, има две дъщери и две внучета. Всеки от тях е имал отделно семейство, живеели са на 3 различни места и независимо че са били близки, отношенията им не се отличават с изключителност, каквато се изисква според разбирането на съдебната практика за присъждане на обезщетение.

Без съмнение, видно от заключението на съдебнопсихологическа експертиза, изготвено от в.л.В. В. Д., емоционалното и психическото състояние на ищцата А. Н. са нестабилни след смъртта на брат й. Отчетени с а силно изразени емоционални последици от липсата на брат й. Според психолога А. се чувства безпомощна, няма интерес от социални контакти, освен за разговори за състоялото се ПТП и липсата, която усеща. Налице са чувство за безпомощност, безсилие, ненужност, непълноценност, липса на желание за живот.

За да бъде присъдено обезщетение на сестрата, двата фактора следва да са налице – както отношения приживе, които да са различни от общоприетите в българското общество, така и свръхреакция на останалия жив близък.

Въззивният съд споделя изводите на ОС Видин, че не са налице житейски обстоятелства, налагащи извода за наличие на особена емоционална и духовна близост като напр.малка разлика във възрастта, продължително съвместно живеене, заедно отглеждане на децата, фактическо изпълняване на родителски функции от по-голямото дете по отношение на по-малкото поради ранен развод на родителите или загуба на родител и пр.

По изложените съображения въззивната жалба на А. Н. е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено в тази част.

По справедливия размер на обезщетението на останалите ищци въззивният съд излага следните мотиви. Безспорно е, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. С т. II от Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени задължителни указания по приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт. Като примерни критерии, релевантни за размера на обезщетението в случай на причинена смърт, са посочени възрастта на увредения, действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение, и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. С т. III на Постановление № 4/1961 г. Пленумът на ВС е приел, че обезщетение за неимуществени вреди възмездява най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, като предмет на установяване са действителните им лични отношения.

Предпоставката за присъждане на обезщетение - създадена трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща морални болки и страдания и установяването й в процеса, е закрепена и в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.