Решение № 2377 от 12.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2377 гр. Варна, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20253110111657 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Г. Т. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес в ***, чрез процесуален представител адв. Р. Д., срещу А.Т.Ф.

АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, искове:

1. С правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл.

22 ЗПК, с който се иска да бъде прогласен за нищожен договор за потребителски кредит № 777588/21.02.2025 г., сключен между А.Т.Ф. АД, ЕИК ***, в качеството му кредитор и Г. Т. Т., ЕГН: **********, в качеството на кредитополучател, поради противоречие на същия с императивни норми на Закона за потребителския кредит;

2. В условията на евентуалност по отношение на горния иск, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, с който се иска да бъде прогласен за нищожен договор за потребителски кредит № 777588/21.02.2025 г., сключен между А.Т.Ф. АД, ЕИК ***, в качеството му кредитор и Г. Т. Т., ЕГН: **********, в качеството на кредитополучател, поради противоречие на същия с добрите нрави;

В исковата молба ищецът - Г. Т. Т. заявява, че е сключил с ответното дружество "А.Т.Е.Г." АД, ЕИК *** договор за потребителски кредит № 777588 от 21.02.2025 година, въз основа на който е получил сумата в размер на 1332.70 лева главница, която към момента е изцяло изплатена. Съгласно чл. 2 от Приложение № 5, което е неразделна част от договора за кредит, кредитополучателят е длъжен всеки месец да предоставя на кредитодателя удостоверение от централния регистър на длъжниците към Камарата на частните съдебни изпълнители, съгласно което да се установи дали срещу 1 кредитополучателя има или няма образувани изпълнителни дела. Съгласно член 4 от Приложение № 5 към договора, в случай че кредитополучателят не осигури и не представи в срок удостоверение от централния регистър на длъжниците, кредитодателят има правото да начисли неустойка в размер на 80.00 лева за всяко отделно неизпълнение.

Ищецът сочи, че двукратно е предоставял такова удостоверение, като издаването му струва 24 лева и ежемесечното плащане на такива суми би оскъпило заема с 240 лева. Счита, че задължението за ежемесечно осигуряване на удостоверения за липсата на изпълнителни дела прехвърля риска за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, излиза извън присъщите функции и цели на неустойката и цели обогатяване на кредитора. Счита, че не е спазено изискването на член 11, алинея 1, точка 10 от 3ПК, тъй като в ГПР не са посочени всички разходи по кредита, посочената неустойка не е включена в ГПР. Не е ясно как е формиран ГПР, който е посочено, че е в размер на 64 %. В член 2 и следващите от Приложение №4 е посочено, че клиентът следва да заплати на кредитодателя такса в размер на 120.00 лева, за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и представената от клиента преддоговорна информация, която се заплаща от клиента на равни вноски заедно с всяка вноска по кредита и е дължима в пълен размер във всички случаи на погасяване на кредита, включително при предсрочно погасяване на кредита. Посоченият разход също не е включен в ГПР. Счита, че процесният договор за кредит е нищожен поради противоречието му със закона – чл. 11, ал. 1, т. 10. Счита, че договорът е нищожен, поради противоречието му с добрите нрави, доколкото е налице нелоялна търговска практика, целяща да обогати кредитора чрез заобикаляне изискванията на ЗПК и получаване на парични средства в патримониума на кредитора като неустойка, вместо платежоспособността на длъжника да бъде преценена по надлежния ред при сключването на договора. Счита, че не дължи никакви суми над вече платената главница по кредита в размер на 1332,70 лева, тъй като при нищожен договор за кредит се дължи само чистата стойност на главницата.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът А.Т.Ф. АД, ЕИК- ***, чрез процесуалния си представител адв. Л. В., е подал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Счита, че процесният договор за кредит не противоречи на законовите разпоредби.

Счита, че ГПР по кредита е определен съгласно закона. Не оспорва, че между него и ищеца е сключен договор за потребителски кредит № 777588/21.02.2025 г. по силата на който на ищеца е предоставен паричен заем в размер на 1332,70 лева.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ишецът Г. Т. Т., чрез процесуалния си представител адв. Р. Д., поддържа исковата си молба.

Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ответникът „А.Т.Е.Г.“ АД, редовно призован, не изпраща представител. Постъпила е молба вх. № 2

44163/03.06.2026 г., подадена от „А.Т.Е.Г.“ АД, чрез процесуален представител адв. Л. В., с която поддържа депозирания отговор на исковата молба и счита предявения иск за неоснователен. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че Г. Т. Т. е сключил с ответното дружество "А.Т.Е.Г." АД, ЕИК ***, договор за потребителски кредит № 777588 от 21.02.2025 година, въз основа на който ищецът е получил сумата в размер на 1332.70 лева.

От договор за потребителски кредит № 777588/21.02.2025 година и приложение към него се установява, че главницата по договора е в размер на 1332,70 лева; със срок на погасяване до 21.12.2025 г. на десет месечни вноски с размер на погасителната вноска 166.02 лева; ГПР 64 %; ГЛП 32,66 % и общо дължима сума в размер на 1660,20 лева.

В член 2 и следващите от Приложение №4, към договор за потребителски кредит № 777588/21.02.2025, е посочено, че клиентът следва да заплати на кредитодателя такса в размер на 120.00 лева, за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и представената от клиента преддоговорна информация, подготовка на договора за кредит и допълнителните приложения към него, оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на клиента, която се заплаща от клиента на равни вноски заедно с всяка вноска по кредита и е дължима в пълен размер във всички случаи на погасяване на кредита, включително при предсрочно погасяване на кредита.

В чл. 2 от Приложение № 5, към договор за потребителски кредит № 777588/21.02.2025 е посочено, че кредитополучателят е длъжен всеки месец да предоставя на кредитодателя удостоверение от централния регистър на длъжниците към Камарата на частните съдебни изпълнители, съгласно което да се установи дали срещу кредитополучателя има или няма образувани изпълнителни дела. Кредитополучателят е длъжен регулярно на всяко 15 число на месеца по време на срока на кредита да предоставя ново такова удостоверение. Съгласно член 4 от Приложение № 5 към договора, в случай че кредитополучателят не осигури и не представи в срок удостоверение от централния регистър на длъжниците в срок, кредитодателят има правото да начисли неустойка в размер на 80.00 лева за всяко отделно неизпълнение.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, н ищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

В ЗПК са уредени изискванията към договора за потребителски кредит, включително когато е сключен чрез посредник, както и към рекламата на този 3 вид договор; изискванията към преддоговорната информация и начина на изчисляване на годишния процент на разходите при договора; правото на потребителите на отказ от сключения договор за потребителски кредит, както и на предсрочно погасяване на задълженията; правото на достъп до извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове във връзка с договор за потребителски кредит.

Договорът за потребителски кредит, какъвто е и процесният договор, сключен с ответника е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът. Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

В чл. 19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. При плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.

По силата на § 1, т. 1 ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съдът приема, че посочените такса и неустойка са разходи, свързани с предмета на договора за потребителски кредит, и следва да бъдат включени в ГПР.

В договора за кредит не е отразено как е формиран годишният процент на разходите, като не са посочени кои допускания /вид на разхода по смисъла на 4

§1, т.1/ и в какъв процент се включват в него, чийто общ размер да е равен на 64%. Следователно от съдържанието на договора не може да се извлече какво се включва в годишния процент на разходите. С оглед на изложеното, съдът намира, че процесният договор е недействителен /нищожен/, на основание чл.

22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

По отношение на останалите възражения за нищожност, заявени в евентуалност съдът не дължи произнасяне / така в решение № 198/10.08.2015г., четвърто гражданско отделение, гр.д. № 5252 по описа за 2014 година на ВКС/.

По разноските:

С оглед изхода на спора , направеното искане и представените доказателства право на разноски има ищецът, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК .

По делото са представени доказателства за сторени разноскки от ищеца за платена държавна такса в размер на 33,45 евро и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро. Направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, е основателно. С оглед ниската фактическа и правна сложност по делото, решаването на делото само в две открити съдебни заседание, в които са приети само писмени доказателства, съдът счита, че справедливия, обоснован и реален размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е в размер на 175 евро.