Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7583 от 24.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1862/2026
Вид
Решение № 7583
Подписан
24.04.2026
Състав
ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.123 · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7583 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110101862 по описа за 2026 година

Предявени са за разглеждане отрицателни установителни искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх.№ 25810/28.01.2026 г. от Е. Д. М. против „Електрохолд Продажби“ ЕАД, EИК 175133827, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата от общо 484,59 лв.

(247,77 €), представляваща главница и сумата от общо 148,05 лв. (75,70 €), представляваща лихва за забава, начислени по фактури, издадени през периода 2012 г.

– 2018 г., по партида с клиентски № 210027082545 и абонатен № 9212712141, поради погасяването им по давност.

В исковата молба ищцата твърди, че от 2012 г. е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент №2, ет.1 с идентификатор ***, находящ се в сграда с административен адрес. ************* Сградата е въведена в експлоатация на 30.03.2012 г. Сочи, че имотът е снабден с електрическа енергия чрез договорно правоотношение с ответното дружество „Електрохолд Продажби“ АД, по партида с клиентски номер 210027082545 и абонатен № 9212712141, като титуляр е ЖСК „Западен парк“. Поддържа, че от придобиването на имота до датата на подаване на исковата молба, същият не е използван или преотстъпван под наем или друга форма, като при едно от посещенията в имота установила, че подаването на електроенергия е прекъснато, а измервателният уред е демонтиран през 2018 г. заради неплатени сметки. Пир извършените проверки ищцата установила, че ответникът е издавал 1 фактури за начислени суми по партидата, без реална консумация на електрическа енергия в периода 2012 г. – 2018 г., които към дата 11.11.2025 г. според ответника са главница в общ размер на 484,59 лв. (247,77 €) и лихви за непогасени в срок суми на обща стойност 148,05 лв. (75,70 €). Поддържа, че за нито едно от тези задължения ответникът не е уведомявал нито нея, нито титуляра на партидата по реда на Закона за енергетиката и Общите условия на ответника, не са изпращани покани за заплащане на тези сметки, а партидата е закрита служебно без уведомление. Ищцата поддържа, че ответникът отказва възстановяване на електрозахранването, като поставя условие за заплащане на посочените задължения, но същата смята сумите за недължими, тъй като за всички тях е изтекъл 3-годишният давностен срок, приложим към периодични плащания съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищцата моли за уважаване на иска и присъждане на направените по производството разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът сочи, че неплатените задължения за доставена ел.енергия по договорна сметка с кл.№ 210027082545 са в размер на 247,45 евро – главица за периода от 27.07.2012 г. до 12.12.2018 г., както и сумата от 84,64 лева – обезщетение за забава. Сочи се, че едва през 2025 г. ищцата е представила на дружеството документ за собственост на недвижимия имот и е открита нова договорна сметка. За процесния исков период партидата се е водила на друго лице, поради неизпълнение от страна на ищцата на задължението й да уведоми дружеството за промяната на собствеността. Поддържа се, че електрозахранването на посочения в исковата молба обект е преустановено на 08.07.2013 г. по реда на действащата тогава разпоредба на чл.123 ЗЕ, искане за възстановяване на захранването не е постъпвало и на 29.11.2018 г. електромерът е демонтиран от мрежата с оглед изисквания за безопасност. Поддържа се, че между страните е налице облигационна връзка по договор при общи условия за доставка на електрическа енергия, поради което ищцата е била длъжна да заплати процесните суми, начислени за мрежова услуга за достъп до електроразпределителната мрежа в посочения обект на доставка, включително лихва за забава. Изразява се становище за неоснователност на възражението на ищцата за настъпила погасителна давност, тъй като падежът за плащане на задълженията е настъпил на 20.02.2026 г., след като на дружеството е станало известно, че ищцата е собственик на имота и е извършена процедурата по счетоводна отразяване на задълженията й. Поддържа се, че ищцата умишлено е премълчала обстоятелствата във връзка със смяна собствеността на имота, именно с оглед неплащане на разходите за ел.енергия и невъзможността дружеството да открие лицето, срещу което да заведе иск. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като 2 взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот на член-кооператор в *************, том I, рег.№ 6315, дело № 96/2012 г. по описа на Валентина Механджийска, нотариус с район на действие СРС, от който се установява, че ищцата се легитимира като собственик на 1/3 ид.ч. от недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор ***, който съгласно инвестиционен проект представлява апартамент № 2, находящ се във вх.Б, на първи надпартерен етаж или втори пореден надземен етаж в сграда с административен адрес.

*************

Видно от приложения по делото констативен протокол № 0221749/09.10.2025 г. е, че служители на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД са извършили проверка на СТИ за процесния недвижим имот и са го демонтирали в присъствието на един свидетел, посочен и подписал се в протокола.

По делото е приложено заявление от 07.10.2025 г. от ищцата до „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД за установяване на абонатен номер за процесния недвижим имот.

По делото е приложено становище от 30.10.2025 г. за условията и начина на присъединяване на клиенти към електрическата мрежа, изготвено от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД до собствениците на процесния недвижим имот, сред които и ищцата в настоящото производство.

По делото е приложено електронно писмо, изпратено на 11.11.2025 г. от представител на ответното дружество до ищцата, от което се установява, че същата е уведомена, че за започване на доставка на електрическа енергия е необходимо да бъдат заплатени задължения за имота, начислени след датата на придобиване на имота /01.06.2012 г./ в размер на 484,59 лева /247,77 евро/ - главница и 148,05 лева /75,70 евро/ - непогасени в срок суми.

По делото е приложено писмо от 26.01.2026 г. от ответника до ищцата, с което последната е уведомена, че процесния недвижим имот е регистриран на името на ищцата и съсобственици с кл.№ 310295983931, като за възстановяване на доставката на ел.енергия следва да бъдат заплатени дължимите суми. За да бъде регистриран имотът само на името на ищцата, е необходимо останалите съсобственици да представят писмено съгласие. Аналогично е и писмо от ответника до ищцата от 20.03.2026 г.

По делото са приложени становище от Изпълнителния директор на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и от представител на „Електрохолд Продажби“ ЕАД във връзка с жалба на ищцата до Комисията за енергийно водно регулиране /КЕВР/.

По делото е приложена разпечатка от интернет страницата на ответното 3 дружество относно издадени фактури за кл.№ 210027082545 през периода от 27.07.2012 г. до 30.11.2018 г., както и справка за издадени фактури и начислени суми за периода от 16.08.2012 г. до 30.01.2026 г.

По делото са приложени още Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, одобрени с решение на КЕВР на 10.03.2023 г. и Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, одобрени от ДКЕВР през 2007 г. и допълнени с решение от 26.04.2010 г.

Други относими и допустими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

По така предявения иск единствената предпоставка, която следва да бъде доказана от ищеца е правният му интерес. Настоящият съд приема, че от изложените в исковата молба факти и обстоятелства и представените писмени доказателства – за ищцата е налице правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск, но само по отношение на 1/3 част от процесните суми.

Това е така, тъй като о т приложения поделото нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот на член-кооператор в *************, том I, рег.№ 6315, дело № 96/2012 г. по описа на Валентина Механджийска, нотариус с район на действие СРС, се установява, че ищцата се легитимира като собственик само на 1/3 ид.ч. от недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор ***, който съгласно инвестиционен проект представлява апартамент № 2, находящ се във вх.Б, на първи надпартерен етаж или втори пореден надземен етаж в сграда с административен адрес. ************* Видно още от нотариалния акт е, че собственици на имота са и други две – трети за спора лица К.Д.М. и Р.С. М..

Видно още от приложената по делото кореспонденция между ищцата и дружеството е, че от страна на последното се твърди, че неплатените задължения за главница и лихви се „дължими от г-жа Е. М. и съсобственици“, както и че „обектът е регистриран на името на Е. М. и съсобственици“.

С оглед предходното, настоящият съд приема, че поради липса на правен интерес, производството по делото следва да бъде частично прекратено като недопустимо по отношение на предявения отрицателен установителен иск за сумата над 161,53 лева /82,59 евро/ до пълния предявен размер от общо 484,59 лв. (247,77 €), представляваща главница, както и предявения отрицателен установителен иск за сумата над 49,35 лева /25,23 евро/ до пълния предявен размер от общо 148,05 лв. (75,70 €), представляващ лихва, които следва да бъдат оставени без разглеждане.

По същество на спора, наведените от ищцата доводи за недължимост на процесната сума са единствено по отношение на настъпила погасителна давност.

Настоящият съдебен състав намира, че дължимата електроенергия представлява 4 периодични вземания по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.

Следователно и вземанията на ответното дружество към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.

Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който процесните вземания се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД, а именно с изтичане на месеца, за който се отнасят, поради което и последното задължение за незаплатена електроенергия е станало изискуемо на 12.12.2018 г., а давността за него е изтекла през м.февруари 2022 г., тъй като давност не е текла - за времето от 13.03.2020 г. /началото на обявеното извънредно положение в страната/ до 20.05.2020 г. /изтичане на срока от обнародване в ДВ/.

В конкретния случай, въпреки разпределената от съда доказателствена тежест в доклада по делото, ответникът не твърди и не ангажира доказателства за настъпили обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността, от което следва, че начислените задължения за заплащане на електроенергия за периода 2012 г. – 2018 г.

/съгласно уточнителна молба с вх.№ 25810/28.01.2026 г./ са погасени по давност.

Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.