Решение № 2087 от 27.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2087 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20231100106175 по описа за 2023 година

Делото е образувано по предявени от Т. К. Х. и В. И. М. срещу ЗК „Лев инс“ АД обективно съединени искове за осъждането му да им заплати съответно сумите от 220 000 лева и 40 000 лева обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на К. И. П. при ПТП на 22.11.2022 г., ведно със законните лихви върху главниците от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Ищците твърдят, че на 22.11.2022 г. около 06:45 ч. в гр. София, на път — пътната връзка, свързваща АМ „Тракия“ с ул. „Околовръстен път“ в посока с.

Казичене и в района на изхода от пътната връзка с ул. „Околовръстен път“ на сух участък от пътя са били нарушени правилата за движение по пътищата при управлението на МПС марка „Рено“, модел „Трафик“ с peг. № ********, собственост на „НАЙКОМ 67“ ЕООД и управляван от Н. Н. Л., като при движение по АМ „Хемус“ и приближавайки пътната връзка от АМ „Тракия“ с ул. „Околовръстен път“ с превишена скорост и бягайки от полицейски патрули, които го преследват, губи контрол върху автомобила и предизвиква ПТП, като удря спрелият на определеното за спиране островче от пътното платно л.а. марка „Рено“, модел „Мастер“ с peг. № ********, собственост на СДВР, при което намиращият се в него служител на специализирани полицейски сили при СДВР К. И. П. е пострадал.

1

К. П. получил черепно-мозъчна травма, която поставила живота му в опасност. Пострадалият бил настанен в УМБАЛ „Св. Анна“ - гр. София и по спешност му била извършена животоспасяваща операция. В продължение на 30 дни П. бил в състояние на дълбока кома, като на 22.12.2022 г. починал.

Изключителна вина за настъпване на произшествието имал водачът на л.а. „Рено“, модел „Трафик“ Н. Л..

Ищцата Т. Х. била майка на К. П.. Загубата на сина си Х. преживявала изключително тежко. Страдала, че е лишена от неговата помощ, любов и подкрепа.

К. П. бил служител на специализираните сили от системата на МВР, многократно отличаван за изрядно изпълнение на служебните задължения.

Грижил се за майка си, която била вдовица и разчитала на него за осигуряване на финансова и морална подкрепа. От своя страна той също търсел съветите на своята майка и между тях била изградена изслючително силна връзка.

Х. все още страдала от посттравматичен стрес – нарушения на съня, главоболие и тревожност. Преди трагичното събитие била жизнена и контактна и редовно се срещала с приятели. Стресът отключил захарен диабет, тип 2.

В. М. била сестра на К. П. и страдала от загубата на по-малкия си брат.

Приживе между тях съществувала силна емоционална връзка. П. се грижил и за децата на М., като ги подпомагал финансово и бил морална опора за цялото й семейство.

За управлявания от виновния водач автомобил имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество.

Ищците предявили пред ЗК „Лев инс“ АД претенции за определяне и заплащане на застрахователни обезщетения за търпените от тях неимуществени вреди, но дружеството отказало да уважи претенциите.

Моли съда да осъди ответника да заплати на Т. Х. сумата от 220 000 лева, а на В. М. – 40 000 лева, ведно със законните лихви от 22.11.2022 г. до окончателното изплащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва механизма на произшествието и вината на водача на л.а. „Рено“, модел 2

„Трафик“ с рег. № ********. Пострадалият П. спрял л.а. „Рено“, модел „Мастер“ с рег. № ******** между активна дясна и аварийна пътни ленти, без светлинно обозначение и е представлявал непредвидимо препятствие за водача на л.а. „Рено“, модел „Трафик“ Н. Л.. Евентуално, възразява за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия.

Оспорва и описаните в исковата молба неимуществени вреди на ищците и счита размерите на претендираните обезщетения за прекомерни.

Третото лице помагач на страната на ответника – Н. Н. Л., не изразява становище по предявените от ищците искове.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са субективно активно и обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Предпоставка за допустимостта на исковете е предявяване на претенции пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищците са предявили претенциите си пред ответното дружество на 21.02.2023 г.

Предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основават на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на л.а. „Рено“, модел „Трафик“ с ДК № ******** и ЗК „Лев инс“ АД. Наличието на валидно застрахователно правоотношение за водачите на л.а. „Рено Трафик“ и ответника към 22.11.2021 г. е отделено като безспорно обстоятелство с определение от 11.10.2023 г.

Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.

С влязла в сила на 12.06.2025 г. присъда № 29/05.03.2024 г. по НОХД № 7217/2023 г. по описа на СГС, НО, 6 състав, Н. Н. Л. е признат за виновен в това, че на 22.11.2022 г., около 06.45 ч., в гр. София, на пътна връзка, свързваща АМ „Тракия“ с ул. „Околовръстен път“, с посока на движение с.

Казичене, в района на изхода на пътната връзка с ул. „Околовръстен път“, при управление на лек автомобил марка „Рено“, модел „Трафик“, рег. № ********, 3 собственост на „Найком 67“ ЕООД, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози“; чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с превозвания товар, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“; чл. 150 от ЗДвП – „Всяко превозно средство, което участва в движението по пътищата трябва да се управлява от правоспособен водач“, като се движел с превишена скорост около 100 км/ч. и несъобразена с радиуса на завоя, вследствие на което реализирал ПТП, като се ударил в полицейски автомобил „Рено“, „Мастер“, с рег. № ********, собственост на СДВР-МВР, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на К. И. П. полицейски служител в СПС - СДВР, като същия е приет в УМБАЛ „Света Анна“ АД на 22.11.2022 г., след пътно транспортното произшествие с тежка черепно-мозъчна травма, в безпомощно състояние за оперативно лечение и по време на болничното лечение е починал на 22.12.2022 г., като смъртта е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП-то, като причинил и средни телесни на други, посочени в присъдата лица – престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“, пр. 2, пр. 4 и пр. 6 вр. ал. 1, б. „б“ и б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Н. Л. е признат за виновен и в това, че на 22.11.2022 г. около 06.30 часа на АМ „Тракия“ след мотел „Ихтиман“ посока гр. София противозаконно попречил на орган на властта - екипи на ОСПС - СДВР да изпълнят задълженията си - не се подчинил да спре за проверка управлявания от него л.а. „Рено“, модел „Трафик“, рег. № ********, собственост на фирма „Найком“ 67“ ЕООД след подаден светлинен и звуков сигнал и около 06.50 часа, на АМ „Тракия“ в района на хотел „Черна котка“ посока гр. София, противозаконно попречил на орган на властта – младши инспектор В.С.С., мл. автоконтрольор в група 03 в “ПП“ СДВР, да изпълни задълженията си - не се подчинил да спре за проверка след подаден ясен и видим сигнал със стоп палка, образец МВР, управляваният от него лек автомобил „Рено“, модел „Трафик“ с рег. № ********, собственост на фирма „Найком“ 67“ ЕООД и продължил движението си в аварийната лента в посока град София – престъпление по чл.

270, ал. 1, пр. 1 от НК.

Наказание му е наложено и за това, че за периода от около 00:00 ч. на 4

22.11.2022 г. на неустановено място до около 06:55 ч. в гр. София, на пътна връзка, свързваща АМ „Тракия“ с ул. „Околовръстен път“ с посока на движение с. Казичене, с цел да набави за себе си имотна облага - сумата от около 4 500 евро на човек, противозаконно е подпомогнал десет граждани на Сирия и двама от Йемен да преминат и пребивават в страната в нарушение на закона - чл. 30, ал. 1, т. 6 от ЗУБ, като деянието е извършено чрез използване на МПС – л.а. марка „Рено“, модел „Трафик“ с ДК № ********, собственост на фирма „Найком“ 67“ ЕООД, като едно от лицата не е ненавършило 16годишна възраст и деянието е извършено по отношение на повече от едно лице – престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 от НК.

Съгласно нормата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за граждански съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Съгласно чл. 300 от ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието във връзка с това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на присъдата, и деянието, предмет на доказване в исковия процес. Гражданският съд следва да изясни кое е изпълнителното деяние, кой е съставомерният резултат, кога и къде е настъпил той, за да се определят обективните предели на задължителната за него сила на присъдата. „Съставът на престъплението“ е съвкупност от признаци, индивидуализиращи вида посегателство. Основният обективен признак е изпълнителното деяние – външно обективирани фактически действия, изразени като съзнателен волеви акт, проявен във външно действие или бездействие при определени условия на време, място и обстановка.

Нормите, определящи съставите на чл. 343 НК, са бланкетни. Основание за привличане под наказателна отговорност и осъждане на водачи на МПС за престъпления по транспорта е налице при доказано виновно нарушение на конкретни правила за движение (в ЗДвП и ППЗДвП), които стоят в причинна връзка с пътно-транспортното произшествие и последиците от него.

В случая Н. Н. Л. е признат за виновен в извършване на престъпление по транспорта, в нарушение на правилата по чл. 5, ал. 3, чл. 20, ал. 2, изр. 1 и чл.

150 от ЗДвП – като неправоспособен водач и след употреба на високорискови 5 наркотични вещества е управлявал МПС със скорост, несъобразена с атмосферните условия, превозвания товар и конкретните условия на видимост. В причинна връзка с така извършените нарушения е настъпило ПТП, при което на К. И. П. е причинена тежка черепно-мозъчна травма, последвана от смъртта му на 22.12.2022 г.

Функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента Н. Л., признат за виновен с влязла в сила присъда, е отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, който дължи да заплати обезщетение за претърпените от увредените лица неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането.

Т. К. Х. е майка на К. И. П. и е сред най-близките родственици на пострадалия при ПТП на 22.11.2022 г., починал на 22.12.2022 г.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П. П. се установява, че съпругът й и неговата майка са били основани на обич и привързаност. Поддържали непрекъснато връзка и се виждали 2-3 пъти месечно, като Т. им гостувала в гр. София или К. и семейството му ходили при нея в гр. Червен бряг.