Определение № 3540 от 11.12.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3540 гр. София, 11.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20258002901423 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. О. Д. чрез процесуалния му пълномощник – адв. С. П., срещу въззивното решение № 30/04.02.2025г. по в.гр.д. № 256/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което след отмяна на решение № 88/15.03.2023 год. по гр. д. № 395/2022 г. на Окръжен съд - Русе, касаторът е осъден да заплати на Гаранционен фонд /ГФ/, на основание чл. 559, ал. 3 във връзка с ал.1 КЗ, сумата от 33 546,23 лв., представляваща изплатена от ГФ на НББАЗ сума, заплатена на Национално бюро на Германия по щета № 120378/28.06.2017г. и щета № 220102/16.10.2018г., явяваща се обезщетение за вреди, причинени при ПТП, настъпило на 13.01.2017г. в Германия.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд неправилно е възприел, че от протокола за ПТП се установявала причината за настъпването му – движение с несъобразена скорост. Жалбоподателят сочи, че съгласно протокола за ПТП имало пет участника при пътния инцидент, като трима от тях са вписани като нарушители и другите също имат вина за настъпване на ПТП - поради неспазване на дистанция и несъобразяване с метеорологичните условия. Касаторът изтъква, че апелативният съд е направил анализ на акта за прекратяване на административното производство на основание параграф 47 от Закона за административните нарушения на Федерална република Германия, без да е запознат с действителните мотиви на административния орган. Твърди, че решението е обосновано с догадки и косвени предположения относно вината му, като не е отчетена степента му на 1 съпричастност към ПТП. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна и отхвърляне на исковете.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. „Правилно ли е при наличието на представен и приет по делото протокол от пътно-транспортно произшествие с установени петима участници, трима от които са посочени като нарушители, съдебният състав да приема, че е установен по безспорен начин като причинител на произшествието поради несъобразена скорост, а оттам и на настъпилите в пряка причинно-следствена връзка с него вреди на имущество, именно касатора – установен като един от петимата нарушители?“; 2.

„Допустимо ли е съдът да прави косвени заключения относно вината на участник в пътно - транспортно произшествие само въз основа на обстоятелството, че при съставяне на протокола за ПТП същият не е предявил възражения по отношение на вината му за причиняване на инцидента?“; 3. „За да е налице валидно основание за заплащане на застрахователно обезщетение необходимо ли е да е налице причинно- следствена връзка между ПТП и увреждането на пострадалите участници?“; 4. „Допустимо ли е съдът да прави самостоятелен анализ на разпоредбите на чуждо законодателство, без да е отправил официално запитване до държавата, от която произтичат дадени разпоредби, които са подложени на тълкуване?“.

Ответникът по касационната жалба – Гаранционен фонд оспорва касационната жалба чрез процесуалния си пълномощник – юриск. Шишков, по съображения, изложени в писмен отговор от 27.06.2025г. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от уведомление за ПТП, издадено от Полицейски участък Гестахт, Vg/25361/2017, се установява, че на 13.01.2017г. в Германия, на федерален път 5, при управление на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № РР 8109 АР, при заледена пътна настилка при зимни условия, касаторът Д. Д. навлязъл в насрещната лента като поради поднасяне на автомобила, ударил в предната лява част движещия се по нея микробус „Фолксваген“, с рег. № HH BD 575.

След сблъсъка, в лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ се блъснал лек автомобил „Фолксваген Кади“, с рег. № LG BB 514, а в последния в задната му част се блъснал лек автомобил „Хюндай i30“, с рег. № LG FL 81.

Апелативният съд е приел, че за лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.

№ РР 8109 АР към датата и часа на ПТП не е имало сключена валидна 2 задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Въззивният съд е счел, че по искане на Deutsches Buro /Дойчес Бюро Грюне е.

Ф./ по щети, причинени от незастраховано МПС с българска регистрация, е изплатено обезщетение от НББАЗ в общ размер на 33 546,95 лв. ( с документи от 14.06.2017г., 17.08.2017 г., 27.02.2018 г. и 20.09.2018 г.). Приел е, че след доклад за щета за имуществени/неимуществени вреди по регрес сумите са възстановени на НББАЗ на 10.07.2017 г., 11.09.2017 г., 30.03.2018 г. и 31.10.2018 г. от Гаранционния фонд, които суми са за щети по л. т. а.

„Фолксваген Транспортер“, с рег. № HHBD575, собственост на Мартин Кюснер, по л. а. „Хюндай И 30“, с рег. № LGFL81, собственост на Франциска Астрид и по л. а. „Фолксваген Кадди“, с рег. № LGBB514, собственост на А. Б. - Зандман - общо 33 084,66 лв., и за неимуществени вреди, настъпили при същото ПТП, за пострадалата А. Б. - Зандман – в размер на 461,57 лв. Въззивният съд е приел, че за изплатеното обезщетение е отправена регресна покана с изх. № ГФ-РП 789/26.10.2021 г. от Гаранционен фонд до ответника Д. О. Д., получена на 03.11.2021 г. от Гюрсел Д. – негов брат.

Апелативен съд – Велико Търново е посочил, че от писмо № 515.42568.8 на Областна служба на полицията Шлезвиг - Холщайн се установява, че Д. е обвинен за това, че като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № РР 8109 АР е извършил следното нарушение: предвид особената ситуация на пътя, се движел с несъобразена скорост, вследствие на което е настъпило ПТП – нарушение на § 3, ал. 1, § 1, чл. 2, § 49 от Правилника за движение по пътищата (StVO); § 24 от Закона за движение по пътищата (StVG); 8.1 от Каталога за налагане на глоби (BKat); §3, ал. 3 от Наредбата за Каталога за налагане на глоби (BKatV); § 19 от Закона за административните нарушения (OWiG).

Въззивният съд е приел, че съгласно писмо

№

515.425680.8/07.04.2017 г. от Окръг Херцогство Лауенбург, Областна управа, Служба Движение, производството за административно нарушение, образувано срещу ответника за деянието на 13.01.2017г., се прекратява на основание § 47 от 3акона за административните нарушения.

Въззивният съд е приел, че са налице всички предпоставки по разпоредбата на чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ, съгласно която Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят: възникване на застрахователно събитие – ПТП на територията на държава членка, причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България; липса на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“; изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка; възстановяване на изплатените суми от Гаранционен фонд (ГФ).

Апелативният съд е приел, че е налице и деликтна отговорност на виновния водач. Отчел е, че съгласно чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото 3 право към извъндоговорни задължения („Рим II"), приложимо е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. Съдът е възприел, че произшествието е настъпило на територията на Германия, приложимо е немското право, като се е позовал и на разпоредбата на чл. 105 КМЧП, съгласно която задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили. Въззивният съд е приел, че институтът на непозволеното увреждане е регламентиран в Немския граждански кодекс (НГК) / § 823 до § 853/, като разпоредбата на параграф 823, ал. 1 НГК гласи, че който умишлено или по непредпазливост увреди живота, тялото, здравето, свободата, собствеността или други права на друго лице, е длъжен да обезщети това лице за причинените му вреди. Въззивният съд е приел, че от представения протокол за пътния инцидент - официален документ, с неопровергано по делото съдържание, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и ползващ се с материална доказателствена сила, се установява, че причинител на произшествието поради несъобразена скорост (нарушение на § 3 от Правилника за движение по пътищата (StVO)), а оттам и на настъпилите в пряка причинно - следствена връзка с него вреди, е ответникът Д. Д..

Съдът е счел за неоснователно наведеното от ответника възражение, че производството за административно нарушение срещу него е прекратено на основание § 47 от 3акона за административните нарушения поради липса на негово виновно поведение. Апелативен съд – Велико Търново е приел, че § 47 от 3акона за административните нарушения (OWiG) формулира принцип за възможна преценка за целесъобразност, приложим към производствата по налагане на глоби/имуществени санкции за всички техни етапи и форми, като за понятието „съобразена със задълженията преценка по целесъобразност“ липсва легална дефиниция. Въззивният съд е посочил, че от гледна точка на върховенството на закона това решение може да се тълкува на база критериите за прекратяване на наказателно производство /§ 153 и следващи от Наказателно-процесуалния кодекс/, предвиждащ следното: „Ако предметът на производството е престъпление, прокуратурата може със съгласието на съда, който е образувал главното производство, да се откаже от наказателно преследване, ако вината на дееца се счита за малка и няма обществен интерес в прокуратурата“. Въззивният съд е отчел, че определящи за приемане на решение за прекратяване са наличието или липсата на обществен интерес за търсене на административно-наказателна отговорност и това дали нарушението е маловажно, като критерии са: маловажни щети, недостатъчен контрол/надзор, ниска отговорност, значителна тежест за самия извършител вследствие на административното нарушение, неоправдано висок разход на административен капацитет за доказване на нарушението, нарушители или нарушения в чужбина, несъразмерност на нарушението спрямо други, свързани със случая санкции и др. Съдът е приел, че никое от основанията не кореспондира с липсата на виновно поведение от ответника, както и че дори и да е прекратено административното производство, това не изключва 4 гражданската му деликтна отговорност.

Апелативен съд – Велико Търново е приел, че съгласно чл. 517, ал. 3 КЗ, Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) възстановява пълния размер на платеното обезщетение на компенсационния орган в държава членка и встъпва в правата на увреденото лице спрямо Гаранционния фонд в случаите на незастраховано моторно превозно средство, която норма е в изпълнение на чл. 10 от Директива 2009/103/ЕО относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства. Приел е, че от представените документи безспорно се установяват плащанията в общ размер от 33 547,98 лева и е налице основание за регрес за тази сума.