Решение № 1560 от 14.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1560 гр. София, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100504989 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 3072/21.02.2024 г., постановено по гр. д. № 31192/23 г. по описа на СРС, 174 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. Ц. В. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно обвинение по б. з. № 3244/16 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 35823/16 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 131, ал.

1, т. 4, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, въз основа на който обвинителен акт е образувано НОХД № 11515/17 г. по описа на СРС, 16 състав, приключило с оправдателна присъда по ВНОХД № 5517/22 г. на 12 – ти въззивен състав, ведно със законната лихва от 20.03.2023 г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за сумата над 10 000 лв. до пълния предявен размер. С решението Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. Ц. В. на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата в размер на 10 лв., представляваща разноски за производството, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, 1 ал. 1 ЗАдв. на адв. Е. М. К. сумата в размер на 1000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие.

Подадена е въззивна жалба от Прокуратурата на РБ срещу решение № 3072/21.02.2024 г., постановено по гр. д. № 31192/23 г. по описа на СРС, 174 състав, в частта, в която предявеният иск е уважен. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че от събраните гласни доказателства се установява, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване. Поддържа, че от показанията на разпитаните свидетели не се установява ищецът да е претърпял други вреди от воденото наказателно производство срещу него, освен нормалните житейски вреди.

Твърди, че съдът неправилно е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, въпреки че същите са заинтересовани от изхода на спора, доколкото единият от тях е син на ищеца, а другият – съпруга на ищеца. Поддържа, че размерът на присъденото обезщетение е сериозно завишен и не съответства на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД. Твърди, че при определяне на размера на обезщетението съдът не е взел предвид данните, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели, а именно – отражението на обвинението върху здравословното състояние и личния живот на ищеца. Поддържа, че съдът не е взел в предвид в достатъчна степен и това, че досъдебното производство е приключило в разумен срок – ищецът е бил привлечен като обвиняем на 01.11.2016 г., а на 27.06.2017 г. са били предявени материалите от разследването и е внесен обвинителния акт в съда, както и че по отношение на ищеца е била определена най – леката мярка за неотклонение „подписка“, която в най – ниска степен е нарушила ежедневния му ритъм на живот. Поддържа, че съдът не е взел предвид и обстоятелството, че оправдателната присъда сама по себе си дава морално обезщетение и компенсира до известна степен претърпените страдания, както и след внасяне на обвинителния акт съдът се явява ръководно – решаващия орган и от действията му, както и от процесуалното поведение на останалите участници в съдебната фаза, зависи продължителността й. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо това да 2 постанови друго, с което да отхвърли иска, а при условията на евентуалност се иска да бъде намален размера на присъденото обезщетение.

Въззиваемата страна – М. Ц. В. не е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание процесуалният му представител оспорва въззивната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.

Ищецът М. Ц. В. твърди, че на 01.11.2016 г. е бил привлечен като обвиняем по б. з. № 3244/16 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 35823/16 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Посочва, че е бил обвинен в това, че е причинил средна телена повреда на А.Б.Й. на 31.10.2016 г., като за посоченото престъпление е било предвидено лишаване от свобода от 2 до 10 години. Твърди, че му е била взета мярка за неотклонение „подписка“. Поддържа, че в съда е бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал.

1 НК и е било образувано НОХД № 11515/17 г. по описа на СРС, 16 състав.

Посочва, че на 09.05.2022 г. с присъда, постановена по НОХД № 11515/17 г. по описа на СРС, 16 състав, е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК и е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. чл.

130, ал. 1 НК, като е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. Твърди, че с присъда от 20.03.2023 г. по ВНОХД № 5517/22 г. по описа на СГС, 12 – ти въззивен състав, е бил признат за невинен да е извършил престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 130, ал. 1 НК, като присъдата е влязла в сила на 20.03.2023 г. Поддържа, че в продължение на 6 години и 5 месеца е бил обвиняем и подсъдим, като през целия период е бил силно притеснен, че ще получи ефективна присъда, изпаднал е в депресия, затворил се в себе си, не контактувал с никого. Твърди, че е получил психическо разстройство, били засегнати честта, достойнството му и доброто му име. Посочва, че близките започнали да го отбягват, напуснал работа, влошило се здравословното му 3 състояние. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно обвинение, ведно със законната лихва, считано от 20.03.2023 г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът – Прокуратурата на Република България оспорва ищецът да е претърпял твърдяните неимуществени вреди. Оспорва като завишен и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени от първоинстанционния съд с доклада следните обстоятелства: че на 01.11.2016 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по б. з. № 3244/16 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 35823/16 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК; че в съда е бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК и е образувано НОХД № 11515/17 г. по описа на СРС, 16 състав; че на 09.05.2022 г. с присъда по НОХД № 11515/17 г. по описа на СРС, 16 състав, ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК и е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 130, ал. 1 НК, като е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв.; че с присъда от 20.03.2023 г. по ВНОХД № 5517/22 г. на СГС, 12 въззивен състав, ищецът е признат за невинен в това да е извършил престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 130, ал. 1 НК, като присъдата е влязла в сила на 20.03.2023 г.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Н.П.В.

/съпруга/ и П.М.В. /син/.

От показанията на св. В.а се установява, че заради делата ищецът е станал нервен, затворен и не искал да излиза от вкъщи. Освен това не искал да контактува с никого и да ходи на работа. Посочва, че преди това излизали и ходили на почивка, а сега ищецът не искал да излиза навън и да разговаря с хора изобщо. Заявява, че съпругът й прие лекарства за нерви, изписани му от невролог, а от 2016 г., откогато е случаят, е получил затъмнение на лявото 4 полукълбо. Разказва, че след като бил освободен от бълнувал и тя не могла да го събуди.

06- то РПУ ищецът

От показанията на св. В. се установява, че след като взел ищеца от ареста, същият изглеждал „ужасно“, отдръпнал се, чувствал се зле, странял от близките си и се затворил в себе си. Посочва, че ищецът продължава да е в това емоционално състояние. Заявява, че след този случай ищецът спрял да ходи на работа, да контактува с хора, да ходи на почивка със съпругата си и на гости при роднините си. Срамувал се, че е обвиняем.

Показанията на разпитаните свидетели следва да се кредитират като достоверни, въпреки че св. В.а е съпруга, а св. В. - син на ищеца, тъй като същите са последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондират на останалите доказателства по делото.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваната част. При постановяване на решението първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми /т. 1 от ТР № 1/13 г. по тълк. дело №

1/13 г. на ОСГТК на ВКС/.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението в обжалваната част, настоящият съдебен състав намира следното:

Във въззивното производство не са спорни между страните следните обстоятелства: че на 01.11.2016 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по б. з. № 3244/16 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 35823/16 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал.

1 НК; че в съда е бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК и е образувано НОХД № 11515/17 г. по описа на СРС, 16 състав; че на 09.05.2022 г. с присъда по НОХД № 11515/17 г. по описа на СРС, 16 състав, ищецът е бил оправдан по повдигнатото му 5 обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК и е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т.

4, вр. чл. 130, ал. 1 НК, като е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв.; че с присъда от 20.03.2023 г. по ВНОХД № 5517/22 г. на СГС, 12 въззивен състав, ищецът е признат за невинен в това да е извършил престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 130, ал. 1 НК, като присъдата е влязла в сила на 20.03.2023 г.

Настоящият съдебен състав намира, че от съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства се установява по безспорен начин, че ищецът е претърпял неимуществени вреди /стрес и психическо напрежение/, които са в пряка причинно – следствена връзка с незаконното обвинение, поради което същите подлежат на обезщетяване от ответника.

Спорният въпрос във въззивното производство е свързан с определянето на размера на обезщетението за претендираните неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.