Определение № 721 от 01.12.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 721 гр. Кюстендил, 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20251500500461 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от К. П. К., ЕГН: **********, с адрес в гр. Перник, ул. „Презвитер Козма" №8, чрез процесуалния си представител адв. ИВ.М.ЦВ., член на АК-Благоевград против решение №783, постановено на 30.06.2025г. по гражданско дело №20241520102349 по описа за 2024г. на Районен съд - Кюстендил, в частта, имаща характер на определение, с която съдът е прекратил производството по отношение на искането на ищеца да бъде отменен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 71, том II, рег. №3294, дело №253 от 2024г. на нотариус Н.МЛ., рег. №566 в регистъра на НК на Република България, вписан в имотния регистър с вх. №1909 от 18.06.2024г., акт №38, том VIII, дело №1174 от 2024г.

Жалбоподателят аргументира виждане за неправилност на обжалваното определение, като постановено при неправилна преценка на доказателствата, при осъществено от съда нарушение на материалния и процесуални закон, както и поради неговата необоснованост. Посочва, че Районен съд Кюстендил е сезиран с установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК с искане съдът да признае за установено по отношение на С. К. М. и Р. Е. Р., че К. П. К. е собственик на съответната идеална част по наследство и давностно 1 владение от недвижим имот, подробно описан в ИМ, както и с искане да бъдат отменени Нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и давностно владение №81, том II, peг. №1631, дело №275/2024г. на нотариус Евгени Павлов с peг. №188 в регистъра на Нотариалната камара на Република България, актът вписан в имотния регистър с вх.№1753 от 05.06.2024г., акт №111, том VII, дело №1083 от 05.06.2024г. и последващият нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №71, том II, peг. №3294, дело №253 от 2024г. на нотариус Н.МЛ., peг. №566 в регистъра на НК на Република България, вписан в имотния регистър с вх. №1909 от 18.06.2024г., акт №38, том VIII, дело №1174 от 2024г. Твърди, че като последица от уважаване на предявения положителен установителен иск за собственост съдът дължи и произнасяне по искането с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК. Счита, че последното не представлява самостоятелен иск, а законна последица от уважаването на иск, при който са установени права, които се засягат с нотариалното удостоверяване (така в ТР № 178/1986 г., ОСГК на ВС).

Застъпва виждане, че на отмяна подлежат не само констативните нотариални актове, а всеки нотариален акт, който неоснователно легитимира ответната страна като собственик на имота, като с отмяната се цели отпадане на неговото легитимационно действие за правото на собственост, а не отмяната на сключената с нотариалния акт сделка, която остава действаща между страните. В този смисъл цитира съдебна практика - Решение № 45/03.02.2009 г. по гр.д.№ 6169/2007 г. на BKC-I г.о., Решение № 16/23.03.2009 г. по т.д.№ 442/2008 г. на BKC-I т.о., Решение № 46/12.03.2010 г. по гр.д.№ 725/2009 г. на ВКС-ІІг.о.). несъборазявайки се със съдебната практика, според жалбоподателя, районният съд неправилно и незаконосъобразно бил приел, че нотариалният акт, обективиращ сделката за покупко-продажба на процесният недвижим имот, не подлежи на отмяна или изменение по реда на чл.537, ал.2 от ГПК, както и че на отмяна по този ред подлежат само констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, за което е налице противоречива съдебна практика. По изложените съображения поддържа искане за отмяна на решението в обжалваната част и връщане далото на районния съд за произнасяне по искането за отмяна на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №71, том II, peг. №3294, дело №253 от 2024г. на нотариус Н.МЛ., peг. №566 в регистъра на НК на Република България, вписан в имотния регистър с вх.

2

№1909 от 18.06.2024г., акт №38, том VIII, дело №1174 от 2024г. Претендира присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция.В жалбата също така са изложени твърдения свързани с предмета на предявения установителен иск, относно наследствените връзки обусловили претенцията за собственост на основание наследствено правоприемство, невъзможността ответницата да е придобила на основание давностно владение правата на ищеца в имота, признати с решението.В частната жалба се съдържа и искане за определяне и заплащане на разноски.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна – С. К. М., чрез пълномощника адв. М.М.ХР.. Изразява се становище за недопустимост на жалбата, произтичаща от липсата на законови изисквания за допустимост на обжалването на определението на основание чл.274, ал.1 т.1 и 2 ГПК.Евентуално се застъпва виждане на неоснователност на жалбата. Изложено е, че районният съд правилно е приел недопустимост на искането за отмяна на нотариален акт, обективиращ разпоредителна сделка, като се е позовал на задължителната практика на ВКС, а именно ТР №3 от 29.12.2012г. по тълк.д№3/2012г. ОСГК по тълк. дело №3/2012 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно последното на отмяна по реда на чл.537 ал.2 от ГПК подлежат само констативните нотариални актове, с които се установява право на собственост върху недвижим имот, не и тези, удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.Посочени са и мотивите за това решение основаващи се на обстоятелството, че нотариалният акт с който е удостоверена сделка е форма за действителност която следва да бъде запазена с оглед осъществяване правата на участниците в сделката , ако със съдебното решение е установено, че продавачът не притежава право на собственост и договора не е произвел правен ефект.По изложените съображения моли за отхвърляне на подадената частна жалба и потвърждаване на решението в обжалваната част , имащо характер на определение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 т.З от ЗА за оказана безплатна правна защита от адв.М.М.ХР. от АК Перник, като бъде определено в размери съобразно предвиденото в Наредба №1/09.07.2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в чл.7, ал.1 т.7 вр. с чл.-11 от Наредбата.С отговора са представени списък на разноски, в койточл.7, ал.1 т.7 вр. с чл.11 от Наредба №1 за дължимо се възнаграждение не по - малко от 3

400.00 лв, пълномощно и Договор за правна защита и съдействие с предмет изготвяне на писмен отговор на частна жалба срещу решение 2349/2024г. , правна защита и процесуално представителство.

Съдът, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 ГПК, намира:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Производството пред РС – Кюстендил е образувано по искова молба от К.

П. К., ЕГН **********, с адрес в гр. Перник, ул. „Презвитер Козма“ №8, чрез адв. ИВ.ЦВ., със съдебен адрес в гр. С., ж.к. „Гоце Делчев“ бл.22, вх.А, офис 19, срещу С. К. М., ЕГН **********, с адрес в гр.Перник, ул. „Твърди ливади“ бл.15, ет.2, ап.14 и Р. Е. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. Кюстендил, ул.

„Медковец“ №52, с която са предявени субективно съединени положителни установителни искове за собственост по чл.124 от ГПК, с които се иска съда да признае за установено по отношение на ответниците С. М. и Р. Р., че ищецът К. П. К. е собственик на ¼ ид.ч. от поземлен имот IV-426 в кв.16 по плана на село Коняво, общ. Кюстендил, утвърден със Заповед №688 от 06.04.1968г., с адм. адрес на имота в с.Коняво, общ.Кюстендил, ул. „Иван Вазов“ №6, с площ от 822 кв.метра,с неуредени регулачни сметки, ведно с всички построени в имота паянтова жилищна сграда и приращения и подобрения, със съответните правни последици от този факт.В исковата молба се съдържа и искане по чл. 537, ал.2 от ГПК като правна последица от уважаване на предявените положителни установителни искове за отмяна на нотариален акт № 81, том II, рег. № 1631, нот. дело 275/2024 г. на нотариус Евгени Павлов, рег. № 188 на НК, вписан в Служба по вписване при КРС с вх.рег № 1753/05.06.2024 г. като акт № 111, том VII, дело 1083/24 г. за ¼ ид.част от имота, както и отмяна на нотариалния акт, в който е обективирана разпоредителната сделка между ответниците - нотариален акт за покупко[1]продажба на недвижим имот № 71, том 2, рег. №3294, дело №253 от 2024г. на нотариус Н.МЛ., рег. №566 в регистъра на НК на Република България, вписан в имотния регистър с вх.№1909 от 18.06.2024г., акт №38, том 8, дело №1174 от 2024г.

4

С обжалваното решение съдът е приел за установено по отношение на С.

К. М., ЕГН **********, с адрес в гр.Перник, ул. „Твърди ливади“ бл.15, ет.2, ап.14 и Р. Е. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. Кюстендил, ул. „Медковец“ №52, че К. П. К., ЕГН **********, с адрес в гр. Перник, ул. „Презвитер Козма“ №8 е собственик на 1/12 ид. ч. от имот, представляващ урегулиран поземлен имот (УПИ) IV-426 в кв.16 по плана на село Коняво, община Кюстендил, одобрен със Заповед №688 от 06.04.1968 година, с административен адрес на имота в с.Коняво, общ. Кюстендил, ул. „Иван Вазов“ №6, с площ от 822 кв.метра, от които 7 кв.метра с неуредени регулачни сметки, ведно със съответната част от построената в имота паянтова жилищна сграда и всички приращения и подобрения в поземления имот, със съседи – улица, УПИ III-425, УПИ VIII-427, УПИ VII-428, УПИ XII-429, УПИ V-429, като е отхвърлил иска за горницата над 1/12 ид. част до предявения размер от 1/4 ид. част. Отменил е, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и давностно владение №81, том II, рег. №1631, дело №275/2024г. на нотариус Евгени Павлов с рег. №188 в регистъра на Нотариалната камара на Република България, актът вписан в имотния регистър с вх.№1753 от 05.06.2024г., акт №111, том VII, дело №1083 от 05.06.2024г. за 1/12 ид.ч. от процесния имот. Прекратил е производството по отношение на искането на ищеца да бъде отменен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 71, том II, рег. №3294, дело №253 от 2024г. на нотариус Н.МЛ., рег. №566 в регистъра на НК на Република България, вписан в имотния регистър с вх. №1909 от 18.06.2024г., акт №38, том VIII, дело №1174 от 2024г.

За да постанови прекратяване на производството съдът е приел, че нотариалният акт, обективиращ прехвърлителна сделка с процесния имот, не подлежи на отмяна или изменение по реда на чл.537, ал.2 от ГПК (ТР №3/2012г. ОСГК на ВКС). Изложил е, че на отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК подлежат само констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези, които удостоверяват сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Лицата, които претендират в исков процес самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползват със защита срещу легитимиращото действие на нотариалния акт, който я обективира, чрез вписването на исковата молба, както и на постановеното в исковото 5 производство съдебно решение (така Решение № 82 от 04.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6798/2013 г., II г. о., ГК ). Поради това искането за отмяна на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 71, том II, рег.

№3294, дело №253 от 2024г. на нотариус Н.МЛ., рег. №566 в регистъра на НК на Република България, вписан в имотния регистър с вх.№1909 от 18.06.2024г., акт №38, том VIII, дело №1174 от 2024г, е прието от районният съд за недопустимо, поради което и производството в тази му част е прекратено.

С оглед на така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното:

Отмяната на нотариален акт /или друг вид охранителен акт/ на основание чл.537 ал.2 от ГПК винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на ищеца по предявения от него иск за спорното материално право.Според задължителните разяснения в ТР №178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. №150/85г., ОСГК на ВКС предмет на предявения иск е засегнатото право на собственост на ищеца, а не нотариалният акт.