Решение № 492 от 02.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вилислава Янч. Ангелова

Членове:

Виктор Б. Чаушев

Анна Кофинова при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова в присъствието на прокурора Р. Ст. И. като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602821 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 71 от 21.02.2023 г., постановена по НОХД № 37/2022 г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав на основание чл. 304 от НПК съдът е признал Б. Л. В. за невиновен в извършването на престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 5, вр. ал. 1 от НК.

С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото, като е постановил товарен автомобил марка „Ивеко” с рег. № *******, № на рама: ZCFA75A1002286728, ведно с принадлежащите му ключове с дистанционно, свидетелство за регистрация на МПС част 2, контролен талон към ГО, удостоверение за техническа изправност и протоколи за контролни прегледи, всичките намиращи се на съхранение в 09 РУ-СДВР, да се върнат на собственика Г. И.К., а 2 броя мобилни телефони, 1 бр. банкнота с номинал 50 лева, 1 бр. банкнота с номинал 1 долар и 1 бр. банкнота с номинал 2 долара, иззети с протокол за обиск и изземване от 23.08.2021 г., всичките намиращи се на съхранение в 09 РУ-СДВР, да се върнат на Б. Л. В..

Срещу присъдата е постъпил протест от прокурор при СРП. С него се оспорва постановената от СРС присъда, като се излагат твърдения за нейната неправилност. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е оценил и тълкувал формираната по делото доказателствена съвкупност. Поддържа се, че СРС е следвало служебно да назначи експертиза за изследване на мобилния 1 телефон, иззет от подсъдимия. Твърди се, че по отношение на телефона е извършен оглед и са изготвени фотоснимки, като от установените снимки и писмени данни може да се изведе извод за утвърдена системна дейност на превеждане през територията на страната на чужди граждани срещу парично възнаграждение. Сочи се, че изследваната мобилна комуникация има двойствена природа, от една страна – компютърни информационни данни, чието приобщаване се осъществява чрез обиск или претърсване, и от друга – приравнен случай на кореспонденция като е приложим чл. 165 от НПК, респективно се твърди, че разследващият орган не е заобиколил закона, като е извършил обиск вместо изземване на кореспонденция. Излагат се доводи, че в мотивите към присъдата не са изследвани в цялост приобщените доказателства, от които според прокурора може да се направи единствен извод, че подсъдимият е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Ето защо се предлага първоинстанционната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК прецени, че обжалваното решение е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.

С определението за насрочване на делото е допуснато провеждането на въззивно съдебно следствие. В хода на въззивното съдебно следствие са събрани писмени доказателства, прието е заключение по съдебно-техническа експертиза и са проведени разпити на двама свидетели.

В хода на съдебните прения представителят на СГП поддържа подадения протест. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е признал подсъдимия за невиновен в извършването на престъпление по чл. 281 от НК, като е пренебрегнал част от доказателствата по делото. В подкрепа на становището си прокурорът споделя изложените в протеста доводи. Предлага първоинстанционната присъда да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която подс. Б. Л. В. да бъде признат за виновен.

Защитникът на подс. В. – адв. С. М., моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда. Излага подробни аргументи защо счита, че деянието не е осъществено от обективна и субективна страна. Твърди, че не е установено по несъмнен начин: подсъдимият да е управлявал процесното МПС; деянието да е извършено с цел набавяне на имотна облага; самоличността на чуждите граждани; основанието за пребиваването им на територията на страната; подсъдимият да е знаел, че превозва незаконно пребиваващи в страната чужди граждани.

В лична защита подсъдимият Б. Л. В. поддържа заявеното от защитника си. В правото си на последна дума подсъдимият В. моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, 2 както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, като съображенията за това са следните:

Протестът е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

По същество същият е неоснователен по следните съображения.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК събраните на досъдебното производство писмени доказателствени средства. Съобразил е събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателствени средства, писмени доказателства и веществени доказателства, а именно: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите М. С. Й. (л. 39 СП, СРС), Б. О.З. (л. 39 СП, СРС; л. 81 ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), И.Е.К. (л. 39-40 СП, СРС; л. 80 ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), С.Г.С. (л. 51-52 СП, СРС; л. 71-72 ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), А. Л. С. (л. 52-53 СП, СРС; л. 73-76 ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), Р.Р.Р. (л. 53-54 СП, СРС; л. 85-86 ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), Г. И.К. (л. 6465 СП,

СРС); писмените доказателствени средства и писмени доказателства – протокол за обиск и изземване (л. 31-31 ДП), протокол за обиск и изземване (л. 34-36 ДП), протокол за претърсване и изземване (л. 3839 ДП), протокол за оглед на местопроизшествие (л. 41-42 ДП), протокол за оглед на веществено доказателство - товарен автомобил (л. 44-45 ДП), протокол за оглед на веществено доказателство - мобилен телефон (л. 46-70 ДП), справка от КАТ (л. 99 ДП), заповеди за задържане по реда на ЗМВР (л.

130, л. 133 ДП), справка за съдимост (л. 11 СП, СРС); веществени доказателства – 2 бр. мобилни телефони, парични банкноти – 1 бр. с номинал 50 лв., 1 бр. с номинал 1 долар, 1 бр. с номинал 2 долара, товарен автомобил марка „Ивеко“ с рег. № *******, с ключове с дистанционно към него, свидетелство за регистрация на МПС, контролен талон, удостоверение за техническа изправност и протоколи за контролни прегледи.

В хода на допуснатото въззивно съдебно следствие пред настоящата инстанция е проведен повторен разпит на свидетеля М. С. Й. (л. 118-120 СП, СГС), като са приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показанията му, дадени в досъдебното производство на л. 87-88. Разпитан е свидетелят Л. В. В. (л. 124-125 СП, СГС). Прочетено е заключение по назначена и изготвена в хода на въззивното производсво съдебно-техническа експертиза (л. 52-67, л. 121 СП, СГС). Приобщени са писмени доказателства – справка от Дирекция „Миграция“-МВР (л. 23, л. 100 СП, СГС), справки и писма от СДВР (л. 26, л. 34-35 СП, СГС), справка от 3

Дирекция „Национална система 112“-МВР с приложено веществено доказателство към нея 1 бр. оптичен носител (л. 39, л. 46-47 СП, СГС), писмо от ОПП-СДВР (л. 91-93 СП, СГС), писмо от Държавна агенция за бежанците (л. 98 СП, СГС), справки от НБДН (л. 106-111 СП, СГС), справка от ГДНПМВР (л. 112 СП, СГС), справка от ГДИН-МП (л. 114 СП, СГС).

Въззивният съд формира изводите си по фактите както въз основа на събраните в хода на съдебното следствие пред първия съд гласни и писмени доказателствени средства и веществени доказателства, така и въз основа на събраните в хода на въззивното съдебно следствие гласни и писмени доказателствени средства, способ за доказване и веществено доказателство, като прецени, че същите са достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

След самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност по делото въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка, която по съществото си е идентична с изведената от първостепенния съд:

Подс. Б. Л. В. с ЕГН **********, е роден на ******* г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, неженен, с адрес в гр. София, ул. „*******.

Товарен автомобил марка „Ивеко” с рег. № ******* и рама № ZCFA75A1002286728 бил собственост на св. Г. К., на чието име автомобилът бил регистриран в КАТ. По данни на св. К. автомобилът бил прехвърлен на негово име през 2017 – 2018 г. в гр. Петрич, като за прехвърлянето бил получил сумата от 200 лева на ръка от св. Л. В.. След прехвърлянето на автомобила св. К. повече не го бил виждал, нито го бил управлявал, тъй като нямал шофьорска книжка.

На 23.08.2021 г. около 14 :30 – 15:00 ч. в гр. София подс. Б. В. (син на св.

Л. В.) управлявал горепосочения товарен автомобил марка „Ивеко” с рег. № ******* с рама № ZCFA75A1002286728, движейки се по бул. „Ломско шосе”, с посока на движение от ул. „Бели Дунав” към ул. „Академична”. В каросерията на камиона се намирали множество чужди граждани – 66 на брой.

По същото време свидетелите С.С. и А. С. – полицейски служители от отдел „Пътна полиция“ (ОПП) при СДВР, изпълнявали служебните си задължения в горепосочения район. От дежурната част на ОПП - СДВР те получили информация по радиостанцията за товарен автомобил – бял на цвят, който се движи по ул. „202“ към надлез Надежда, и за който имало съмнение, че превозвал незаконно бежанци. Свидетелите С. и С. незабавно се насочили със служебния автомобил от ул. „Обелско шосе“ към бул. „Ломско шосе“, където забелязали именно бял товарен автомобил да завива в пряката (ул.

„Академична“), непосредствено преди магазин „Лидъл“ на бул. „Ломско шосе“. Полицейските служители последвали товарния автомобил и също влезли със служебния автомобил в посочената пряка, така че товарният автомобил вече се движел срещу тях по ул. „Академична“. Св. С. слязъл от патрулния автомобил и подал ясен сигнал на водача на товарния автомобил с 4 полицейска стоп палка - образец МВР. Въпреки че възприел подадения му ясен сигнал от униформения полицейски служител, водачът на товарния автомобил не се подчинил, а увеличил скоростта си на движение, като подминал св. С. и патрулния автомобил, насочвайки се към бул. „Ломско шосе“. Св. С. се качил обратно в патрулния автомобил и заедно с колегата си св. С. последвали товарния автомобил.

След около 50 метра преследване товарният автомобил рязко спрял, водачът му слязъл от кабината и тръгнал да тича пеша през полето, в посока към село Мрамор. Свидетелите С. и С. незабавно подали сигнал по радиостанцията и дали описание на водача и дрехите, с които бил облечен.

След това двамата отишли до спрелия товарен автомобил и през цепки в товарния отсег видели, че същият бил пълен с хора, които говорили на чужд език. Задната врата на товарния автомобил била заварена, а ролетната щора отстрани била заключена.

Междувременно свидетелите И.К. и Б. З., полицейски служители от ОСПСОВОР-СДВР, приели информацията, подадена им по радиостанцията от оперативната дежурна част на СДВР и тъй като били в непосредствена близост, предприели преследване на избягалия водач, за когото им било препредадено описание на дрехите и външността. При извършване на обход в близост до черен път в полето, на около 100 метра от спрения товарен автомобил, свидетелите К. и З. забелязали лице с подобно описание да тича през полето и да се качва в бял бус марка Ситроен, модел Джъмпер с рег. № *******. Свидетелите К. и З. отишли до буса и разпоредели на неговия водач и на забелязаното да бяга лице да останат на място. По предоставените им документи за самоличност свидетелите К. и З. установили самоличността на подс. Б. В. като лицето, което бягало към белия бус, както и самоличността на водача на буса – св. Л. В. – баща на подсъдимия. След това полицейските служители задържали подс. В. и го отвели обратно при горепосочения товарен автомобил, където ги чакали свидетелите С. и С., както и свидетелите Р.Р. и М.

Разпечатката съдържа 35 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dc42bce0-4d20-4310-8006-c7180afefe7a