Решение № 191 от 26.05.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. П., 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20261230100019 по описа за 2026 година

Производството е образувано по молба от адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., ул. “П.“ № 3б, ет. 2, ап. 5, в качеството му на пълномощник на Д.

Г. З., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Я., ул. „П.“ № 18, общ. П. и съдебен адресат гр.

П., ул. “П.“ № 3б, ет. 2, ап. 5, против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „България“ № 196, представлявано от В. М. И..

Сочи се в исковата молба, че ищцата е страна по Договор за потребителски паричен заем № 141625288 от 07.09.2023 г., сключен с ответното „Креди Йес“ ООД, по силата на който получава сумата от 400,00 лева, при обща сума на връщане 702 лева. Посочва се, че съгласно чл. 1.5 от цитирания договор, ищцата трябва да заплати и такса за експресно разглеждане на документи, подробно описана в погасителния план.

Релевира се, че Договор за потребителски паричен заем № 141625288 от 07.09.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Навежда се, че в процесния договор липсва посочване на условията за прилагане на годишния лихвен процент, както и размера на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита и неустойката, с оглед преценката дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Твърди се, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на размера на ГПР в договора за потребителски кредит, като в случая в договора е посочена единствено абсолютната стойност на ГПР, като липсва ясно разписана методика на формирането му и индивидуализация на компонентите, които съдържа същия.

Наред с това, се релевира, че сумата, която се претендира за такса за експресно разглеждане не е включена в ГПР и ГЛП. Предвид изложеното се твърди, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за определяне на ГПР.

В условията на евентуалност се счита, че таксата за експресно разглеждане по чл. 1.5 от процесния договор за потребителски паричен заем е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, 1 пр. 3 от ЗЗД. Твърди се, че процесната такса за експресно разглеждане по договора противоречи на добрите нрави, тъй като нарушава принципите на добросъвестността и справедливостта. Навежда се, че таксата за експресно разглеждане води до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора, както и че начислената такса представлява още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение в полза на кредитора и води до негово неоснователно обогатяване за сметка на кредитополучателя. Релевира се, че сумата, която се претендира за такса за експресно разглеждане не е включена в ГПР, като по този начин се цели заобикаляне на закона, тъй като тези разходи са част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в ГПР. Посочва се още, че поради невключване на неустойката в размера на ГПР, посоченият в договора ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора, което представлява заблуждаваща търговска практика.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи, че Договор за потребителски паричен заем № 141625288 от 07.09.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а в условията на евентуалност да прогласи, че таксата по чл. 1.5 от Договор за потребителски паричен заем № 141625288 от 07.09.2023 г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, поради противоречие с добрите нрави, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

Претендират се сторените по делото разноски.

Ответното дружество депозира отговор, чрез процесуалния си представител, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на ищцовите твърдения. Оспорва релевираните от ищеца доводи за нищожност на договора, съответно нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, като твърди, че както договорът, така и процесната клауза от него, са валидни и не страдат от твърдените от ищеца пороци.

Моли за отхвърляне на ищцовата претенция, като неоснователна и недоказана.

Претендира сторените по делото разноски. Възразява по прилагането на разпоредбата на чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., като релевира, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че ищцата е материално затруднено лице. Прави възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение.

В проведено съдебно заседание ищецът не се явява и представлява, от процесуалния му представител е депозирано писмено становище, с което поддържа изцяло депозираната молба и приложените към нея доказателства. Оспорва представения писмен отговор.

Изразява становище по същество на спора, като навежда допълнителни съображения в подкрепа на ищцовата претенция. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. изразява становище, че същото му е дължимо, както и че върху възнаграждението следва да се начисли ДДС. Представя списък по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Ответното дружество не изпраща представител, като в депозирано писмено становище процесуалният му представител поддържа депозирания отговор и приложените доказателства, оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Изразява становище по същество на спора. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай, че адвокатското възнаграждение надхвърля минималните размери предвидени по Наредбата.

Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а и от приложените писмени доказателства се установява, че страните са обвързани посредством облигационно отношение, обективирано в сключения между тях Договор за потребителски паричен заем № 141625288 от 07.09.2023 г. Съгласно цитирания договор ответното дружество, в качеството на заемодател, се задължава да 2 предостави на ищеца, в качеството на заемател, потребителски заем в размер на 400 лева, при ГПР от 47,982 %, а заемателят се задължава да върне заемната сума на шест месечни вноски. Съгласно чл. 1.5 от процесния договор преди подписването му заемателят е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, като за извършената от кредитора допълнителна услуга заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 400 лева, разсрочена на части, като видно от погасителния план, неразделна част от договора, процесната такса е включена към всяка от погасителните вноски по заема.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

По делото няма спор, че процесният договор за предоставяне на потребителски кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит ЗПК.

Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ищцата е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК.

Доколкото сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, за неговата валидност и последици важат правилата на действащия ЗПК, в глава трета на който са уредени изискванията за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

Съгласно легалната дефиниция, разписана в чл. 26 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и върху неоткрити наследства.

Принципът на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, съгласно установената съдебна практика, е обща правна категория, приложима към конкретни правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява „добрите нрави“, злепоставя чужди интереси, с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка нищожни поради накърняване на добрите нрави могат да бъдат сделки/клаузи, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и прочее. Ако уговорените престации са за предоставена услуга и уговорената за това цена, то ще бъде нарушен принципът на добросъвестност, ако е налице явна нееквивалентност между двете престации.

В настоящия случай по процесния договор за кредит на ищеца е предоставена сума в размер на 400 лева, при уговорен ГПР в размер на 47,982 %, като уговорената допълнителна такса за експресно разглеждане на документи съгласно представения погасителен план възлиза в размер на 254,11 лева, който е по-голям от половината от размера на заемната сума. Това води до нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от кредитора за срока на договора, които да оправдават договарянето на такава такса, поради което уговорката за заплащане на процесната такса накърнява добрите нрави.

Все в коментирания аспект, с оглед търговската дейност на ответното дружество, разглеждането на искане за отпускане на кредит представлява типична за кредитодателя дейност, която същият дължи и извършва по всяко искане за отпускане на кредит. Предвид липсата на ангажирани доказателства, удостоверяващи „експресното“ извършване на тази 3 дейност в полза на ищеца и доколкото правото на възнаграждение възниква за реално изпълнени задължения по договорното правоотношение, оспорената от ищеца клауза от договора накърнява принципа на еквивалентност на насрещните престации.

В тази връзка, съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че процесната такса се дължи за допълнителна, доброволно избрана услуга от страна на кредитополучателя, както и че таксата по тази допълнителна услуга не следва да бъде включена в ГПР. По делото не се установи по какъв начин тази услуга е „избрана“ от страна на кредитополучателя, респективно предоставена ли е същата на ищеца, не се установи и въз основа на какви критерии е формиран този необосновано висок размер на същата, равняващ се на размера на отпуснатия заем, което е основание да се приеме, че по същество таксата за експресно разглеждане на документи оскъпява по скрит начин кредита, респективно ГПР, като основен критерий за потребителя при определяне на финансовата тежест на кредита.