Решение № 184 от 04.11.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска при участието на секретаря Ина Г. Андонова като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20248002901317 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т.1 от ГПК.

Подадена е молба от „МК“ ЕООД с искане за отмяна на влязлото в сила определение №150/23.09.2021г., постановено по ч.т.д. № 194/2021г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено определение №260330/19.03.2021г. на ОС – Бургас за прекратяване на производството по делото на основание чл. 233 от ГПК – поради отказ от иска.

Молителят поддържа, че определението на АС - Бургас е влязло в сила на 28.03.2022г., когато с определение на ВКС под №132/28.03.2022г. по ч.т.д.

№ 147/2022г. на ВКС, 2 т.о. не е допуснато касационно обжалване. Молителят твърди, че е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на определението и връщане на делото на ОС – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия, като се позовава на новооткрити писмени доказателства от съществено значение за делото, които сочи, че не са му били известни. Поддържа, че това са изпратените от нотариалния офис при ОС – Гр.

Никозия документи, а именно: разписка за получаване на експресна пратка DHL със сигнатура LEJH-BG-SOF-SO3-1214717781CY2022312051 от

05.12.2023г.; втора разписка от DHL със сигнатура и адресат Стефан Николов за експресна пратка; клетвена декларация от 04.12.2023г. със заверка от Окръжен съд – гр. Никозия, Гърция, от Христодулус Христодолу, оторизиран служител от Никозия, установяващ, че документът, приложен като 1 доказателство №1, представляващ декларация от г-н Димитрис Макрис, подписан на 15.10.2021г., е открит допълнително в резултат на описване на документи, извършено в офиса им; апостил, установяващ качеството на лицето, извършило заверка на декларацията в Република Гърция, като е приложил и документ № 1, който е декларация с легализиран превод на български език. Молителят обосновава допустимостта на молбата си с това, че новите документи били открити на 05.12.2023г., с оглед на което твърди, че е спазен тримесечния срок за искането за отмяна. Счита, че е налице първата хипотеза на чл. 303, ал.1, т. 1 от ГПК, а именно: нови доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни при решаването му и с които страната не е могла да се снабди своевременно. Счита, че доказателствата са относими към твърдението му, че управителят на дружеството своевременно е оттеглил направения отказ от иска. С молба, депозирана в проведеното пред ВКС съдебно заседание, от пълномощника си - адв. Андония Павлова, поддържа подаденото искане за отмяна.

Ответникът по молбата - „Обединена българска банка“ АД, оспорва същата по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 08.05.2024г., подаден чрез процесуалния му пълномощник – юриск. Йорданов. Счита, че молбата е недопустима поради липса на правен интерес с оглед заличаването на ответника „Авес-94“ АД / в несъстоятелност/, който е задължителен необходим другар по предявения иск, извършено с вписване в ТР под № 20230314121104, въз основа на решение на съда по несъстоятелността по чл.

632, ал. 4 от ТЗ. Поддържа, че невъзможността да се разгледа иска, при евентуално уважаване на молбата за отмяна, без участието на необходим задължителен другар, водело до липса на правен интерес. Счита и че молбата е подадена след срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като видно от месеца и годината на издаване на поставените „таксови марки“, които били последващо залепени върху текста на декларацията - март 2023г., то трябва да е и датата за узнаване, като сочи, че срокът е изтекъл, докато все още е било висящо предходното производство. Твърди и че молбата е неоснователна, тъй като не се сочат извинителни причини или форсмажорни обстоятелства. В съдебно заседание, ответникът поддържа оспорването чрез процесуалния си представител – юриск. Даниел Йорданов по изложените доводи.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

От данните по делото се установява, че п роизводството по т. д. № 432/2020 г. е образувано пред Окръжен съд - Бургас по искова молба, подадена от "МК" ЕООД, с която е предявен иск против "Авес - 94" АД /н./ и "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, чийто правоприемник е "Обединена българска банка" АД, за признаване за нищожен поради противоречие със закона, на договор за покупко - продажба на група активи с наименование "Птицеферма", извършена от синдика на "Авес - 94" АД /н./ в полза на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, оформена с нотариален акт № 439, н. д. № 369/27.10.2020 г. на нотариус с рег. № 449.

На 18.03.2021г. по делото е постъпила молба с вх. № 264489/18.03.2021 г. от "МК" ЕООД, представлявано от управителя си, съдържаща изявление за 2 отказ от предявения иск на основание чл. 233 ГПК. С определение № 260330 от 19.03.2021 г. Окръжен съд - Бургас е прекратил производството по т. д. № 432/2020 г. поради отказ от иска, след като е констатирал, че с подадената от ищеца, чрез законния му представител, молба е десезиран от разглеждането на спора. Два месеца след постановяване на определението, в регистратурата на Окръжен съд - Бургас е постъпила молба с вх. № 267102/20.05.2021г., в която е обективирано изявление на "МК" ЕООД чрез управителя му за оттегляне на извършения с молба вх. № 264489/18.03.2021 г. отказ от иска по чл. 233 ГПК.

Към молбата е приложен плик, върху лицевата страна на който като подател са вписани "МК" ЕООД, а като получател - Бургаски окръжен съд с пояснение "търговско деловодство т.д. 432/10", поставени са пощенски марки, а на обратната страна на плика са положени три печата с нечетливо съдържание.

С определение № 150 от 23.09.2021 г., постановено по ч. т. д. № 194/2021 г., Апелативен съд - Бургас е потвърдил обжалваното с частната жалба на "МК" ЕООД определение от 19.03.2021г. за прекратяване на производството.

Въззивният съд се е произнесъл, че фактите по делото не подкрепят твърдението на частния жалбоподател за изпращане на молбата за оттегляне на изявлението за отказ от иск по пощата на дата 18.03.2021 г., едновременно с молбата за отказ от иска. Определението на въззивния съд е обжалвано с частна касационна жалба от "МК" ЕООД, като не е допуснато до касационно обжалване от състав на ВКС, ІІ т. о., с определение № 132 от 28.03.2022 г. по ч. т. д. № 147/2022 г. Видно от съдържанието на самата касационна жалба, в нея молителят се е позовал на изявлението на лицето г-н Макрис, служител на Пощенската служба в Никозия, във връзка с пратката за оттегляне на отказа от иска.

На 15.06.2022г. молителят е подал предходна молба за отмяна по чл.303 ГПК, в която е посочил същите обстоятелства, а именно, че е изпратена молба за оттегляне на заявения отказ от иска на 18.03.2021г., към която е представил удостоверение - декларация на Димитрос Макрис, служител в Пощата на гр.

Никозия, от 15.10.2021г., че му бил предоставен плик с описани като данни подател и адресат, но движението на пратката било при ограничен трафик поради пандемията от Ковид, като изрично е посочено в документа, че той не отговаря за съдържанието на документа. С решение № 50036/07.08.2023г. по т.д.№1640/2022г., ВКС, състав на 2 т.о. е отхвърлил тази молба за отмяна като неоснователна.

Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, 2т.о., намира, че молбата за отмяна е подадена от заинтересована страна, тъй като молителят е страна в производството, по което е постановен акта, чиято отмяна се претендира. Съгласно т. 6 от Т Р № 7/31.07.2017 г. по т.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, следователно молбата е допустима, насочена срещу акт, подлежащ на отмяна.

В молбата се сочат обстоятелства за новооткрити доказателства, т.е. обосновава се основание по чл. 303, ал. 1, т.1 от ГПК.

По отношение на възражението на ответника относно правния интерес 3 от молбата, съдът е изложил мотиви в определението от 12.07.2024г., като няма основание за възприемане на противното. Установи се, че другият ответник по иска – „Авес - 94“ АД / в несъстоятелност/ е заличен от ТР.

Горното, обаче, не е пречка за разглеждане на молбата, тъй като при евентуалното й уважаване и възобновяване на прекратеното производство по иска, няма да се стигне до противоречиво разрешаване на спора спрямо задължителни другари. Както се приема в практиката на ВКС и конкретно в определение №145 от 27.03.2009г. по ч.гр.д. № 95/2009г. на ВКС, ГК, III г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, ако една от страните по сделката е заличена, няма пречка искът по чл. 135 от ЗЗД да бъде предявен само срещу другата страна, тъй като няма как да бъдат постановени различни решения по отношение на задължителните другари, а ще се осигури възможност на кредитора /при наличие на предпоставките на чл.135 от ЗЗД/, да се удовлетвори. В практиката на ВКС, и по-конкретно в определение № 671 от 21.12.2016г. по ч.гр.д. №1929/2016г. на ВКС, ТК, II т.о., е дадено разрешение, че когато кредиторът е увреден не чрез една, а чрез поредица от правни действия или сделки, като целеният от длъжника краен увреждащ резултат се постига с осъществяване на последното действие или сделка, може да бъде атакувана цялата поредица от действия или сделки, като пасивно легитимирани ответници по този иск са страните по сделките, които са задължителни другари, но ако една от тях е заличена, това не се отразява на допустимостта на предявения иск, насочен срещу останалите пасивно легитимирани ответници - страни по сделките. В цитирания акт е прието, че заличаването на единия от ответниците не съставлява пречка за продължаване на производството по отношение на другия ответник. Аналогично е и разрешението за настоящия случай, като въпреки заличаването на несъстоятелния длъжник, не би била налице процесуална пречка да се разгледа иска за недействителност на сделката, и не следва да се приеме, че е налице недопустимост на молбата за отмяна поради липса на правен интерес.

Молителят "МК" ЕООД е обосновал отменителното основание по чл.

303, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения за наличие на нови писмени доказателства, които установяват обстоятелство, възникнало преди постановяване на определението за прекратяване на т. д. № 432/2020 г. на Окръжен съд – Бургас, а именно подаденото оттегляне на изявлението за отказ от предявения иск, като твърди, че по независещи от него причини , т е не са могли да бъдат представени пред съда до приключване на делото с окончателен съдебен акт.

Молбата му е втора поред, като се позовава на следните нови доказателства, а именно: разписка за получаване на експресна пратка DHL със сигнатура LEJH-BG-SOF-SO3-1214717781CY2022312051 от 05.12.2023г.; втора разписка о т DHL със сигнатура и адресат Стефан Николов за експресна пратка; клетвена декларация от 04.12.2023г. със заверка от Окръжен съд – гр. Никозия, Гърция, от Христодулус Христодолу, оторизиран служител от Никозия, в която се изразява готовност да се яви да свидетелства за установяване, че документът, приложен като доказателство №1, представляващ декларация от г-н Димитрис Макрис, подписана на 15.10.2021г., е открит допълнително в резултат на описване на документи, извършено в офиса им; апостил, 4 установяващ качеството на лицето, извършило заверка на декларацията в Република Гърция; документ №1, който съдържа декларацията от г-н Христодолу с легализиран превод на български език. Тези документи са различни от приложените към първата молба за отмяна, макар че твърдяното обстоятелство е същото – оттегляне на изявлението за отказ от иска, извършено с пощенска пратка, на датата на подаване и на молбата за отказ от иска.