Решение № 438 от 24.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Пазарджик, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500534 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №412/14.04.2025г., постановено по гр.д.№3839/2024г. по описа на РС- Пазарджик е отхвърлен иска на С. Д. Н., ЕГН ********** и Д.-С.

Д.

Н.,

ЕГН

**********, двамата с постоянен адрес в

*********************** и местоживеене във В., за признаване за установено по отношение на ответницата З. С. К., ЕГН ********** от *******************, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ СГРАДА, с идентификатор № ***, ************* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД18-97/28.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата: няма данни за изменение, адрес на сградата: ****************, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ: 24кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма и за осъждане на З. С. К. да им предаде владението върху имота.

1

Осъдени са С. Д. Н. и Д. Д. Н. да заплатят на З. С. К. сумата 1200 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на адв.С. Д., в качеството й на пълномощник на С. Д. Н. и Д.-С. Д. Н..

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Визира се, че за да постанови своя акт първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказана централния спорен факт по делото, а именно наличието или липсата на владение от Д. Н. /баща на ищците/ върху две сгради за период повече от 10 години, изтекъл преди септември 2024г. и поконкретно демонстрирането пред останалите съсобственици на намерението за своене на сградите.

Визира се, че до този извод съдът е достигнал след като не е кредитирал показанията на ищцовите свидетели, като според съда, З. П. е заинтересована от изхода на делото, а според съда тези на св.Б. били „неубедителни и откъслечни“.

Сочи се, че правилно при обсъждане показанията на св.Д.К. първоинстанционният съд е отчел пряката му заинтересованост от изхода на делото с оглед родството му с ответницата, но е кредитирал напълно, безрезервно и безкритично тези на св.А.С.- живееща в съседната сграда, а според показанията на св.Б., който живее в същата сграда от 1999г. са неубедителни.

Твърди се, че според св.Б., който живее в самостоятелен обект в жилищна сграда находяща се в същото дворно място от 1999г. до 2024г. бащата на ищците е установил свое владение върху процесните сгради още преди 1999г. и е упражнил владение върху процесната сграда по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС с всички признаци на владението. Предвид изтичането на давностния срок, бащата на ищците е придобил собствеността върху процесния имот по давност, а след това е прехвърлил собствеността на своите синове С. и Д.-С..

Твърди се, че съгласно трайната съдебна практика, правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с изтичането на предвидения в закона давностен срок /10г. или 5г./, а позоваването на давността е от значение за зачитането на последиците от изтеклата в полза на владелеца придобивна давност. В този смисъл са и свидетелските показания.

2

Визира се, че дори и за съдът преките и непосредствени впечатления на св.Б., който живее в същата сграда с ищците и техните родители от 1999г.период от почти 25години да са неубедителни, то съгласно правилото на чл.92 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху тях, освен ако не е установено друго.

Сочи се, че съгласно Нотариален акт №177, том ІІ, рег.№4070, н.д.

№366/2024г. на Нотариус Г., бащата на ищците и техен праводател- Д. Н. е собственик на 3/20ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ***, който нотариален акт се приема, че се явява нововъзникнало доказателство.

Искането е да се отмени изцяло обжалваното решение и се постанови друго такова, с което да се уважат предявените искове.

Моли се за присъждане на разноските сторени за двете съдебни инстанции.

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- З. С. К., чрез пълномощника й адв.М. П..

Твърди се в него, че подадената въззивна жалба е неоснователна.

Сочи се, че аргументите относно неправилността и незаконосъобразността на обжалваното решение изложени във въззивната жалба се свеждат единствено до несъгласието на жалбоподателите с направения анализ от страна на съда на свидетелските показания.

Твърди се, че в случая първоинстанционният съд е обсъдил и анализирал в цялост всички факти и доказателства по делото, вкл. е изложил и подробни аргументи относно заинтересованост и предубеденост на някои от свидетелите и като е взел предвид всички събрани по делото доказателства е достигнал до единствения правилен извод, че ищците не са собственици на процесния имот, което води и до отхвърляне на предявения иск.

Твърди се, че по отношение на показанията на св.Б., доколкото наведените в жалбата оплаквания касаят правилността на преценката на съда относно неговите показания следва да се има предвид, че същите са в противоречие с показанията на всички други свидетели, вкл. и дори с показанията на другия свидетел на ищцовата страна.

Искането е за оставяне без уважение на подадената въззивна жалба и потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

3

Моли се за присъждане на разноските сторени пред двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание, жалбоподателите С. Д. Н. и Д.-С. Д. Н., редовно призовани не се явяват. За същите се явява процесуалния им представител адв.С. Д.. От страна на последната се поддържа подадената въззивна жалба.

Моли се за нейното уважаване. Искането е да се отмени първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата- З. С. К., редовно призована не се явява. За нея се явява адв.М. П.. От страна на последната се моли съда, да остави без уважение въззивната жалба, като се потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Съображения в тази насока се развиват и в представени в срок писмени бележки. Иска се присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от С. Д. Н. и Д. Д. Н., действащ със съгласието на майка му, срещу З. С.

К. с която се предявили иск, с правно основание по чл.108 от ЗС.

Твърди се в същата, че бащата на ищците е прехвърлил собствеността върху сградата на тях, а ответницата е негова сестра. Първите пребивават в Л. и съседи уведомили баща им, че сестра му е установила достъп до имота и го ползва. В тази връзка бил подаден сигнал до прокуратурата, но тя отказала да образува наказателно производство. През август 2024г. ищците се прибрали и установили, че помещението е заключено и му е сложен катинар.

В срок е постъпил е отговор от ответницата З. С. К.. В него последната счита, че исковата молба е нередовна, а предявения иск е неоснователен.

Относно нередовността се сочи, че тя се изразява в липсата на посочена цена на иска, както и в това, че твърденията на ищците са неясни и противоречат на приложените към исковата молба доказателства.

По отношение на основателността се оспорва ищците да са ставали собственици, тъй като и техният праводател никога не е ставал собственик на посоченото в констативния нотариален акт, с който се е снабдил- по давност.

Оспорва се от ответницата да им е отнемала и владението.

4

Твърди се от последната, че е собственица на 17/20 идеални части от поземления имот, в който са построените няколко сгради, вкл. процесната, за която няма строителни книжа, доколкото и е известно, строена е вероятно от праводателите на нейния баща, двамата с баща и са я ремонтирали и никога не е била нито собственост, нито във владение на нейния брат- бащата на ищците. Той от 20 години не живеел в България и се връщал по веднъж годишно, като никога не бил демонстрирал намерение да владее сградата и никога не бил уведомявал сестра си или баща им, че се е снабдявал с констативен нотариален акт. Постройката била разделена на две части с отделни входове, като едната част се използвала от ответницата и баща и за държане на вещи и зимнина, а в другата те предложили на брата да си прибере, ако иска, багаж и други вещи. Отрича се да е поставяла катинар, дори вратите с алуминиева дограма не били пригодени за поставянето на катинар и тя била тази, която сигнализирала прокуратурата, но в крайна сметка било отказано образуване на наказателно производство, като и било указано, че тези спорове се решават по гражданско правен път.

В хода на процеса ищците твърдят, че са доказани твърденията им за владеене и демонстриране на собственическо поведение на техния баща явно и необезпокоявано още отпреди 1999г. до момента. И двете помещения в процесната сграда са били владени от него, като едното е било постоянно заключено и там са държани вещи на семейството на ищците, а другото е било отворено през повечето време. Подчертава се, че ответницата отрича да е отнемала от брат си и синовете му владението, но само с мотив, че според нея те не са владели. Това според ищците е потвърждаване, че тя възпрепятства свободното владеене на ищците. Пребиваването в чужбина през повечето време не е пречка за упражняване на собственически права; доказало се, че са пращани пари от Д. Н. и са извършвани ремонти, които са протичали според неговото желание и разпореждане, именно защото се е чувствал собственик.

Доказало се владение през цялото време, а дори и да се е доказало само в различни периоди, ЗС предполага, че е през цялото време. Свидетелите, доведени от ищците са имали преки и непосредствени впечатления и за тях, както и за всички останали, това са били имотите на ищците. Установило се също, че сградата е била заключена от ответницата и към момента на образуване на делото ищците не са имали достъп, като помещението е било отново отключено през февруари, в хода на процеса. Заявяват се, че 5 показанията на сина на ответницата не следва да се кредитират, тъй като той заявява, че не знае вуйчо му да е пращал пари на майка му и дядо му, а в същото време знае, че на него самия са му пращани пари за циментови колове и други ремонтни дейности.

От страна на ответната страна се счита, че от доказателствата може еднозначно да се направи извод, че праводателят на ищците никога не е осъществявал самостоятелно владение върху процесната сграда, което да е демонстрирал пред другите съсобственици, още по- малко, то да е продължило повече от 10 години. В СГКК, като собственик е вписан Н.К., праводател на С.К., имотът никога не е деклариран от Д. Н. като негов преди 2023г., когато това е направено във връзка с процедурата по издаване на констативен нотариален акт. Показанията на свидетелката З. П., майка на ищците се твърди, че потвърждават, че от 2003г. до 2014г., докато цялото им семейство е било в П., никой от тях не е владял или ползвал сградата – „преди две години, когато реши Д. да ползва сградата, я намерихме заключена“. Това потвърждава, че праводателят на ищците никога не е демонстрирал спрямо останалите съсобственици да е едноличен собственик на сградата и всъщност е предприел действия по снабдяването си с констативен нотариален акт едва когато баща му е продал на сестра му собствената си част от имота. От всички свидетелски показания е ясно, че нито едно от помещенията не е било заключвано и владяно самостоятелно от бащата на ищците, нито той е отблъсквал владението на съсобствениците си. Установило се, че ремонтът е правен също от дядото, който е разполагал със собствени средства. Катинар никога не е имало и самите врати не са пригодени за поставяне на катинар, вратата на дясното помещение е била заключена от Д., а на лявото никога не е била заключвана. Така относно собствеността на процесната сграда не се установява нещо различно от правилото на чл.92 от ЗС, според което собственикът на земята е собственик на сградата, а собственица на земята с дял 17/20 е З. К..