Решение № 207 от 25.03.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. София, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Георги Ст. Мулешков при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20221800500626 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 260007/11.04.2022 г., постановено по гр.д. № 205/2019 г. по описа на РС-Сливница са отхвърлени предявените от П.

Й. Л., С. Д. Л. и Т. П. Л. против Д. К. Ц., Б. Ц. Ц. и П. Ц. Ц. субективно съединени установителни искове, с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот – реална част с площ от 90 кв.м. от УПИ XII-16, в квартал 20 по плана на село И., общ. С., имот с идентификатор № ............ по действащата кадастрална карта на с. Извор, одобрена със заповед № РД-18205/02.04.2019 г. на ИД на АГКК, която част се намира в северната част на имота и обхваща контура между букви А-Д-Г-В-Б-А от комбинираната скица на вещото лице л. 162 от делото, която представлява неразделна част от решението. Признато за установено е, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на П. Й. Л., С. Д.

Л. и Т. П. Л., че Д. К. Ц. е собственик по наследствено 1 правоприемство на 1/3 ид.ч. от реална част с площ от 90 кв.м. от УПИ ..-.., в квартал 20 по плана на село И., общ. С., имот с идентификатор № ............ по действащата кадастрална карта на с. Извор, одобрена със заповед № РД-18-205/02.04.2019 г. на ИД на АГКК, която част се намира в северната част на имота и обхваща контура между букви АД-Г-В-Б-А от комбинираната скица на вещото лице л. 162 от делото, която представлява неразделна част от решението. С решението ищците са осъдени да заплатят разноски в размер на 750 лева на Д. К.

Ц. и Б. Ц. Ц. и на Д. К. Ц. разноски по насрещния иск в размер на 60 лева.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от П. Й. Л., С. Д.

Л. и Т. П. Л. , чрез пълномощника им адв. Н. М. с доводи за недопустимост, евентуално неправилност поради противоречие с материалния и процесуален закон. Изложени са съображения, че ищците са поискали да им бъде признато своене от дворното им място /УПИ/, а първоинстанционният съд не е направил разлика между претенция за придобиване на реална част като отделна част от имот и придобиване на част от имот в съсобственост. В случая владението се осъществявало върху конкретна реална част, което не променяло правните последици от нейното непрекъснато, спокойно и безпрепятствено владение в продължение на 48 години – от 1970 до 2018 г. Излагат, че не били обсъдени изобщо свидетелските показания, от които се установявал факта на упражненото владение, намерението за своене, на което ответниците не са се противопоставили. Представена била и писмена декларация от ответницата Д. Ц. от 05.10.2003 г., с която декларира, че няма претенции относно изградения гараж. Считат, че съдът неправилно се е позовал на забраната на чл. 200 от ЗУТ, съответно чл. 59 от ЗТСУ, които са неприложими предвид предмета на делото. По същество молят решението да бъде обезсилено като недопустимо и делото да бъде върнато на РС за произнасяне от друг състав, а при условията на евентуалност да бъде отменено като неправилно поради противоречие с материалния и процесуален закон, като бъдат уважени предявените искове и отхвърлени насрещните искове на ответниците.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна П. Ц. Ц., чрез назначения особен представител адв. Л. А.

2 изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите страни Д. К. Ц. и Б. Ц. Ц., чрез пълномощника си адв. П. П. изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежни страни и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Ищците П. Й. Л., С. Д. Л. и Т. П. Л. са предявили против Д. К. Ц., Б. Ц. Ц. и П. Ц. Ц. субективно съединени установителни искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот – реална част с площ от 90 кв.м. от УПИ ...-.., в квартал 20 по плана на село И., общ. С., имот с идентификатор № ............ по действащата кадастрална карта на с. Извор, одобрена със заповед № РД-18-205/02.04.2019 г. на ИД на АГКК.

В исковата молба ищците твърдят, че за периода от 1970 г. до настоящия момент владеят реална част с площ от 90 кв.м. от съседния недвижим имот – УПИ ...-.., в квартал 20 по плана на село Извор, собственост на ответниците, като тази част е оградена към техния имот. Позовават се на придобивна давност по отношение на тази реална част от 90 кв.м. като твърдят, че недвусмислено са показали и заявили на ответниците, че приемат тази оградена част от 90 кв.м. от имота на ответниците за тяхна лична собственост.

В депозирания отговор от адв. Л. А., особен представител на П.

Ц. е изразено становище за неоснователност на предявения иск.

Излага, че процесната реална част не отговаря на минималните размери за площ и лице, поради което не може да се придобие по давност.

В срока за отговор ответницата Д. К. Ц. е депозирала отговор, с който оспорва иска. Предявила е и насрещен иск, с който моли да бъде признато за установено, че е собственик на 1/3 ид.ч. от 3 процесната реална част.

В срока за отговор по насрещния иск, ищците са изложили становище за нередовност на насрещната искова молба.

От фактическа страна се установява следното:

Не се спори, че ищците са собственици на УПИ ....-.., с площ от 904 кв.м., находящ се в квартал .., по плана на село Извор /по действащата ККР имот с идентификатор № ............../.

Не се спори, че ответниците са собственици на УПИ ...-.., с площ от 1000 кв.м., находящ се в квартал .., по плана на село Извор /по действащата ККР имот с идентификатор № ............/.

Прието е заключение по съдебно-техническа експертиза, според което действащият подробен устройствен план на село Извор е одобрен със заповед № 0-818 от 19.09.1967 г. За урбанизираната територия на село Извор е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри със Заповед № РД-18-205/02.04.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК. При извършения оглед от вещото лице е извършено измерване на съществуващите огради на място, което е нанесено в приложената към заключението комбинирана скица. При огледа вещото лице е установило, че ищците владеят на място част от УПИ ...-.., находящ се в квартал .. /ПИ № ............/ извън собствеността си, южно от собствения им УПИ XIII-16, включително и изграден на място гараж или северната част на УПИ ...-.., принадлежащ на ответниците. Според вещото лице между двата процесни УПИ регулацията е приложена от 1978 година до настоящия момент, без значение къде са поставени оградите на имотите и дали те съвпадат с улично и дворищно регулационните линии от действащия план.

Между двата процесни УПИ регулационните граници не съвпадат с кадастралните граници. По данни от действащия подробен устройствен план на село И. за УПИ ....-.. и УПИ ...-.., в квартал .., по плана на село И., за периода 1970-2021 г. няма данни за изменение на фактическото положение между границите на двата процесни имота.

По смисъла на чл. 200, ал. 1 ЗУТ процесната част не отговаря на изискванията за минимални размери по чл. 19 от ЗУТ.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на по трима свидетели на страните.

4

Свидетелят А.П. Н. посочва, че оградата между двата процесни имота не е местена от 1970 г. до сега. На границата между двата имота имало построен гараж от ищците. Свидетелят Б. М. посочва, че от 2000 година насам не знае оградата да е била местена между двата имота. Свидетелят Б. П. Д. е участвал в строежа на гаража, преди повече от 20 години, който бил разположен от дясната страна на къщата, на самата граница със съседния имот. Свидетелят В. П. М. посочва, че оградата е направена преди 30 години от бащата на С. и от тогава не е местена. Свидетелят В. П. В. посочва, че гаражът е построен през 1979 г., оградата била там като мрежа и не е местена никога.

Разпитани са и трима свидетелите на ответниците – А. Д. Г., В.

М. Й. и Л. Г. Д..

Свидетелката Л. Г. Д. посочва, че до гаража има ограда, която не е местена и съществува още от когато поземления имот е разделян.

Гаражът е строен преди повече от 10 години и се намира в близост до входната врата на Д. Ц..

Свидетелката А. Г. познава страните от много отдавна. Оградата между двата имота била построена преди да бъде направен гаража и не е местена.Стената на гаража се намира на границата между двата имота.

Свидетелят В. М. Й. посочва, че оградата между двата имота е в края на постройката и представлява телена ограда. Тази ограда е построена след изграждането на гаража и никога не е местена.

От така установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 от ЗС – за признаване за установено, че ищците са собственици на -недвижим имот – реална част с площ от 90 кв.м. от УПИ ...-.., в квартал .. по плана на село И., общ. С., част от имот с идентификатор № ............ по действащата кадастрална карта на с. И., одобрена със заповед № РД-18-205/02.04.2019 г. на ИД на АГКК.

Така предявеният установителен иск е допустим предвид твърденията в исковата молба, че ищците са придобили правото на собственост върху имота на конкретно придобивно основание – 5 придобивна давност.

Правото на собственост върху реална част от парцел може да се придобие по два начина. На първа място, съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ (отм.), собствеността на придадените по дворущнорегулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план. При действието на ЗТСУ отчуждителното действие на регулацията отпада, ако към момента на изработването на следващия регулационен план сумите, дължими за придадените по регулация части от съседни имоти не са заплатени и не е доказано да е упражнявана фактическа власт върху придадените части повече от 10 години. Ако фактическата власт върху придадените части е била упражнявана повече от 10 години, счита се, че регулацията е приложена. Ако не е доказано да е била упражнявана фактическа власт върху придадените части, счита се че регулацията не е приложена и очуждителното й действие отпада. С Решение № 34 от 17.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2022/2017 г., I г. о., решение № 501 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 675/2009 г., I г. о. и други се приема, че владението на реални части от парцел за какъвто и да е срок не се счита за владение на идеална част от парцела и не може да има за последица придобиване по давност на съответна идеална част.

Изключение е изрично уредената хипотеза в чл. 181, ал. 1 и 2 ЗТСУ /отм/, според който, когато владяната реална част се присъединява към съседен парцел и остатъкът от парцела е с лице и повърхност, необходими за обособяване на самостоятелен парцел, може да се придобие тази реална част, а когато тази част не отговаря на изискванията за самостоятелен парцел, се придобива съответната на площта идеална част. И в двете хипотези обаче законът изисква владението да е изтекло до влизане в сила на ЗТСУ– 01.06.1973 г., поради което тези хипотези не са неприложими в случая. Видно от заключението на вещото лице и от представената извадка от действащия регулационен план не е предвидено процесната спорна част от 90 кв.м. да бъде придадена към имота на ищците. С нотариален акт № ..., том ., дело № .../.... г. ищците са придобили по регулация придаващите се от имот планоснимачен № ..-... кв.м. към парцел ....-..от квартал .. и това са единствените сметки за уреждане на парцела и същият е упълномерен до пълната си площ.