Определение № 142 от 10.02.2022, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 142 гр. Благоевград, 10.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев

Членове:

Атанас Иванов

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20221200500058 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 от ГПК, във връзка с чл. 248 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от Г. С. С., ЕГН **********, чрез адв. С.Т., против Определение № 395/ 13.12.2021 г., постановено по гр. д. № 1074/ 2021 г. по описа на РС – гр. Петрич, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата по чл. 248 от ГПК, подадена от Г. С. С., ЕГН **********, чрез адв. С.Т., за присъждане на разноски за адвокат в размер на 300 лв., за защита пред съд, което възнаграждение е определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв..

Изложените в жалбата съображения са в насока, че по делото страната – ответник, е възложила по договор за правна услуга защита по делото, след като е получен препис от исковата молба, като договорения защитник е изготвил отговор на исковата молба, който отговор е депозиран в съда от страната.

По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на така подадената жалба от страна на „В...“ Е. – Петрич, в който се поддържа становище за неоснователност на жалбата, тъй като съдът правилно е приложил закона.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложените по делото материали по гр. д. № 1074/ 2021 г. по описа на РС – гр. Петрич, на 03.08.2021 г. на ответника е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея, като му е указано, че в едномесечен срок може да подаде отговор на исковата молба. Видно от договор за правна защита и съдействие от 02.09.2021 г., 1 ответникът Г. С. С. е възложил на адв. Т. да го защитава по гр. д. № 1074/ 2021 г. по описа на РС – гр. Петрич, като е определено възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв..

Видно от материалите по делото, е депозиран отговор на исковата молба от Г. С. С. по гр. д. № 1074/ 2021 г. по описа на РС - Петрич.

В хода на делото, след като е насрочено открито съдебно заседание, е постъпило от ищеца искане за прекратяване на делото, поради оттегляне на иска.

С определение № 321/ 17.11.2021 г., постановено по гр. д. № 1074/ 2021 г. по описа на РС – Петрич, съдът в закрито съдебно заседание е прекратил производството по делото, поради оттегляне на иска.

Определението на съда е връчено на ответника на 24.11.2021 г., като на 01.12.2021 г. е депозирана молба от адв. С.Т., като процесуален представител на Г.С., в която заявява, че съдът не се е произнесъл определение № 321/ 17.11.2021 г., постановено по гр. д. № 1074/ 2021 г. по описа на РС – Петрич относно разноските за адвокат на ответника, като е направено искане по реда на чл. 248 ГПК за допълване на определението с разноски за адвокат в размер на 300 лв.

По отношение на молбата за разноски е подаден отговор, в който се навежда, че молбата е неоснователна, тъй като не се е развило същинско исково производство.

С определение № 395/ 13.12.2021 г., постановено по гр. д. № 1074/ 2021 г. по описа на РС – гр. Петрич, е оставена без уважение като неоснователна молбата по чл. 248 от ГПК, подадена от Г. С. С., ЕГН **********, чрез адв. С.Т., за присъждане на разноски за адвокат в размер на 300 лв., за защита пред съд, което възнаграждение е определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В мотивите си съдът е приел, че отговорът на исковата молба е изготвен и подаден от страната Г.С., като не са ангажирани доказателства за сторени разноски от страната, поради което молбата за допълване на определението, е неоснователна. Сочи се още в мотивите, че към молбата по чл. 248 ГПК е приложено пълномощно от адв. Т., но същото не се е съдържало в кориците на делото към датата на подаване на писмения отговор и датата на постановяване на определението, с което производството е прекратено, поради което молбата за допълване се явява неоснователна.

При така изложеното от фактическа страна и след съобразяване на приложимите към казуса разпоредби на закона, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, разполагаща с право и интерес от обжалване и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С оглед изложеното частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява основателна, предвид следните съображения:

Правото да се претендират разноски е регламентирано с разпоредбата на чл. 81 ГПК, във връзка с чл. 78 ГПК и безспорно съставлява едно имуществено субективно право. С 2 всеки окончателен съдебен акт, съдът следва да се произнесе и по сторените от страните разноски. Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК урежда правило, според което отговорността за направените от ответника и удостоверени по надлежния ред разноски, се възлага на ищеца.

Следователно, ответникът има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, когато разноските са извършени след получаване на препис от исковата молба и преди прекратяване на делото. В настоящия случай, на ответника е връчен препис от постановен съдебен акт, предхождащ прекратителното определение, и същият е проявил активно процесуално поведение като е изразил становище – подал е отговор на исковата молба, поради което извършените във връзка с тези действия разноски следва да бъдат възмездени, тъй като разноските са направени по повод на висящ исков процес, в който процес съдът е десезиран с оттегляне от предявените искови претенции, както и разноските са във връзка с предоставена от съда възможност за защита – ето защо няма законово основание да се отрече правото на ответника да ги получи.

Ако производството е прекратено в закрито съдебно заседание, както е в настоящия случай, ответникът може да претендира заплащането и да представи доказателства за сторените разноски в срока и по реда на чл. 248 от ГПК. За да се иска заплащането на тези разноски, те трябва да са направени във връзка с висящото съдебно производство, т.е следва да са извършени до момента, в който ответникът е узнал за прекратяването на воденото срещу него производство – така и Определение № 439/ 25.11.2020 г. по дело № 1389/ 2020 на ВКС.

Предвид горното атакуваното определение, с което е оставено без уважение искането за присъждане на разноски за адвокат на ответника, следва да бъде отменено, като се присъди в полза на процесуалния представител сумата от 300.00 лв. – за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Водим от горното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК, Благоевградският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 395/ 13.12.2021 г., постановено по гр. д. № 1074/ 2021 г. по описа на РС – гр. Петрич, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „В...“ Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „О.“ № *, представлявано от И. Х., да заплати адвокат С.Г. Т., АК – Благоевград, сумата от 300, 00 лв. /триста лева/, представляващи разноски за адвокат.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4