Определение № 34138 от 24.08.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34138 гр. София, 24.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско дело № 20231110121613 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба, подадена от длъжника [фирма], чрез пълномощника си адв. В.П., с искане за допълване на постановеното по делото Определение № 1627/12.01.2024 г. с присъждане на сторените от дружеството разноски в размер от 400 лева. В молбата се посочва, че със съдебния акт е обезсилена издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, тъй като заявителят не е предявил в едномесечния срок иск за установяване на вземанията. Поддържа се, че в настоящото производство [фирма] е направило разноски за адвокатски хонорар в размер от 400 лева, съгласно приложен към възражението договор за правна защита и съдействие. Ето защо, се отправя искане за присъждането им.

В депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор-становище насрещната страна – заявителят [фирма], чрез пълномощника си М. Л., излага съображения за необходимостта от съобразяване от съда на Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С438/2022 г., съгласно което съдът не е обвързан от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при липсата на оправдан интерес да не я прилага. Предвид това и с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото при подаване на бланкетно възражение, прилагането на размер на възнаграждението, определен според правилата на Наредбата не отговаря на легитимна цел и съдът не е обвързан от минималните прагове, установени в последната. С тези доводи се отправя искане, при присъждане на адвокатско възнаграждение, последното да бъде определено в размер по преценка на съда, при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на извършените действия.

Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално допустимо като релевирано в законоустановения едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и от легитимирана страна с правен интерес – длъжника по делото [фирма]. С оглед 1 изложените в същата доводи, съдът намира, че се касае за искане за допълване на постановеното по делото определение от 12.01.2024 г., тъй като се твърди, че такова искане е направено от длъжника с депозираното по делото писмено възражение по чл. 414 ГПК, но съдът не се е произнесъл по същото.

По същество искането се явява частично основателно, предвид следните съображения:

Настоящото производство е образувано по заявление, подадено от [фирма] с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу [фирма].

Съдът е уважил изцяло заявлението и по делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.05.2023 г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 745,18 лева, представляваща стойност на предоставени водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 18.12.2020 г. до 19.11.2022 г. до водоснабден имот с адрес: [адрес], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 26.04.2023 г. до изплащане на вземането, 13,50 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 18.01.2021 г. до 19.11.2022 г., държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева разноски по делото.

По делото в срок е постъпило писмено възражение по образец от длъжника [фирма], чрез пълномощника му адв. В.П., с което е оспорена дължимостта на вземането по издадената заповед за изпълнение, без изложени доводи по същество. Във възражението е обективирано искане за присъждане на разноски, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие.

С разпореждане от 02.11.2023 г. съдът е указал на заявителя [фирма] възможността в едномесечен срок от получаване на препис от разпореждането да предяви иск за установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение, издадена по делото, предвид депозираното от длъжника писмено възражение.

С Определение от 12.01.2024 г. издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.05.2023 г. е обезсилена поради това, че в указания му едномесечен срок дружеството – заявител не е предявило искове за установяване съществуването на вземанията си, респ. не е депозирало в срок доказателство за това.

С оглед изхода на делото – обезсилване на издадената заповед за изпълнение и основанието за това – непредявяване от страна на заявителя на установителни искови претенции за вземанията, удостоверени в същата, съдът намира, че поначало на длъжника [фирма] се следват сторените разноски – по арг. от чл. 78, ал. 4 ГПК.

Изясни се, че същият е представляван в производството от процесуален представител по пълномощие съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 18.08.2023 г.

(л. 16 от делото) и пълномощно към същия. В договора е отразено, че уговореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело, в размер от 400 лева, е изплатено на адвоката изцяло и в брой. Предвид това и съобразявайки разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът намира, че по делото е установено реалното извършване на разхода от длъжника.

В депозираното становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК заявителят [фирма] оспорва претендирания размер от 400 лева, считайки, че с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът не е обвързан от минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и следва да определи възнаграждението под установените в същата прагове, което възражение по същество е възражение за прекомерността на претендирания разход по 2 чл. 78, ал. 5 ГПК.

При съобразяване с така релевираното оспорване и липсата на фактическа и правна сложност на делото, обусловена от неговия предмет и конкретно извършените от пълномощника на длъжника процесуални действия, изразяващи се единствено в подаване на писмено възражение по чл. 414 ГПК, съдът намира, че претендираното от длъжника адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 200 лева. В тази връзка съдът взе предвид, че защитата на длъжника срещу заповедта за изпълнение, чрез депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, не е обусловена от материалния интерес.

Възражението по чл. 414 ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. В проведеното заповедно производство извършеното от пълномощника на длъжника процесуално действие се изчерпва единствено с подаването на възражение. Така определеният размер съответства на минималния такъв, следващ от разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата, (в приложимата редакция към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие), намираща приложение по аналогия – в т.см. Определение № 1292/16.02.2022 г. по ч. гр. дело № 13860/2021 г. на СГС, II-А въззивен състав, Решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. на СГС, II-Д въззивен състав, Определение № 3262/01.10.2017 г. по в. гр. д. № 3474/2017 г. на САС.

Същевременно съдът намира, че макар с оглед даденото разрешение в Решение на Съда на ЕС ог 25.001.2024 г. по дело С-438/22 г. по отправено преюдициално запитване при определяне на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв, съдът да не е обвързан от посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери, като възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената работа, то при съобразяване с предмета на делото и извършените процесуални действия от страна на процесуалния представител и участието му в процеса, при отчитане на положените усилия от пълномощника на страната, така определеното възнаграждение е справедливо и не следва да бъде намалявано под минималния размер, установен в Наредбата.

По изложените съображения, процесното искане следва да бъде уважено частично, като предвид липсата на произнасяне по този въпрос в определението на съда от 12.01.2024 г., същото следва да бъде допълнено и заявителят да бъде осъден да заплати на длъжника сумата от 200 лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение, и да бъде оставено без уважение в останалата част.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК постановеното по настоящото дело Определение № 1627 от 12.01.2024 г., като ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, да заплати на [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] сумата от 200 лева, представляваща сторени разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на молителя по чл. 248, ал. 1 ГПК в останалата му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски 3 съд, в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4