Протоколно определение № 764 от 13.02.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 6258/2024
- Вид
- Протоколно определение № 764
- Подписан
- 13.02.2025
- Състав
- Стоян Михов
Цитирани разпоредби
- чл. 12, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 204 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 215, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 258, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 246, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 764 гр. София, 13.02.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 2 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стоян Михов
Съдебни
Даринка Т. Янакиева заседатели: Борислав Анг. Тепавичаров при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА и прокурора Р. Хр. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от Стоян Михов Наказателно дело от общ характер № 20241100206258 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ М. Б. С., редовно призован се явява лично.
За него се явява адв. П. Ч. - упълномощен защитник, редовно призован.
ПОСТРАДАЛИЯТ съгласно ОА П. И. К. се явява лично- редовно призован.
СГП с представител.
ПОДСЪДИМИЯТ: Получил съм копие от обвинителния акт и разпореждането на съда, преди повече от седем дни. Адв. Ч. ще ме защитава по делото.
ПОДСТРАДАЛИЯТ: Получил съм копие от обвинителния акт и разпореждането на съда, преди повече от седем дни. Само свидетел ще бъда, не желая да участвам като граждански ищец и частен обвинител в производството.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
Съдът не констатира процесуални пречки по хода на делото, предвид на което и
1
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Снема самоличността на подсъдимия, съгласно лична карта, както следва:
М. Б. С., роден на **** г. в гр. Русе, българин, български гражданин, неосъждан, разведен, с висше образование, трудово ангажиран, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Красно село“ бл. ****, настоящ адрес гр. София, кв.
„Гео Милев“, ул. ****, тел: ****, ЕГН: **********.
СЪДЪТ разясни правата на подсъдимия в настоящото производство.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам правата си. Нямам искания за отводи.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Съдът пристъпва към изслушване на участниците в производството по въпросите на разпоредителното заседание:
ПРОКУРОРЪТ: С оглед повдигнатото обвинение по отношение на обвиняемия М. С. считам, че делото е подсъдно на СГС. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Считам, че в хода на ДП няма допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаването на правата на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници.
Не са налице основанията за разглеждане на делото по реда на особените правила към настоящия момент. Няма основание за разглеждане на делото при закрити врата, привличане на резервен съдия или съдебни заседатели, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, преводач на български жестов език, извършване на съдебно следствени действия по делегация.
Не са налице основания за изменение на МНО, която понастоящем е „подписка“.
2
Нямам искане за събиране на нови доказателства.
Моля да насрочите делото за разглеждане по общия ред, с призоваване на свидетелите, посочени в приложението към обвинителния акт.
ПОСТРАДАЛИЯТ: Присъединявам се към казаното от прокурора.
ЗАЩИТАТА: По точките, посочени изчерпателно в чл. 248, ал. 1 НПК нямам възражения. Единствено и само имам възражение по т. 3 и категорично считам, че на ДП и при изготвянето на обвинителния акт е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на правото на защита на моя доверител, а именно в неяснота и в невъзможност по отношение възникналите факти от обстоятелства от бланкетната правна норма по чл. 258, ал. 2 от НК предвид така възприетия подход от страна на държавното обвинение. Какво имам предвид:
Чл. 258, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е бланкетна правна норма, в която следва в нейното съдържание, като форма на изпълнително деяние да бъдат посочени конкретните разпоредби, които специално в случая Данъчно осигурителния процесуалния кодекс ние сме нарушили, съответно сме попречили на органа на държавната власт на публичния изпълнител и данъчния орган, в случая тук присъства П. К., но те са още 3 длъжностни лица, да изпълнят своите служебни задължения. Привлечени сме по квалифициран състав - ал. 2 на чл.
258, а именно чрез употреба на сила по отношение на господин П. К.. Като бланкетни правни норми, чрез които ние сме попречили на посочените данъчни органи да извършат задълженията си, респективно да изпълнят своето законово задължение, а именно да извършат проверка за установяване на наличните парични средства „касова наличност“ и по вторите разпоредби на ДОПК, да наложат запор върху наличните парични средства – касовата наличност на проверяваното търговско дружество МД КОНСУЛТ ЕООД, въз основа на което моят доверител има представителна власт, представил е пълномощно, че в този случай може да го представлява.
Няма да навлизам в подробности по отношение на фактите и обстоятелствата, които са анализирани в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно, че уговорката на данъчните служители е била да бъде установена налична касова такава бройка на финансовите средства в офиса на дружеството, респективно след преброяването изведнъж по свое собствено усмотрение данъчните органи са тръгнали към налагане на запори и изземване, за това си има специален ред и процедура, все пак ДОПК е кодекс, не е някакъв подзаконен нормативен акт или някакво указание писмо на Министерство на финансите, тази процедура е изцяло незапазена и общо взето данъчните органи за превишили правата си и задълженията си към този момент.
Бланкетните разпоредби, на които им се преписва извършено престъпление, а именно какво сме попречили на данъчните органи да 3 изпълнят своите задължения:
На първо място чл. 12, ал. 4 от ДОПК - тази алинея има 12 точки, като от т. 1 до т. 12 са изброени следните хипотези:
Публичният изпълнител, при спазване на разпоредбите на този кодекс може да извърши следните действия:
По т. 1 – да налага обезпечителни мерки.;
По т. 2 – има право на достъп до обекта;
По т. 3 – да изисква деклариране на банкови сметки;
По т. 4 – да установява имущество;
По т. 5 – да изисква документи от проверяваното лице.;
По т. 6 – да иска разкриване на банкова данъчно-осигурителна тайна.;
По т. 7 – има безплатен достъп до публичните регистри на държавните органи.;
По т. 8 – да изисква писмени обяснения.;
По т. 9 – да възлага експертизи и да ползва експертизата на вещи лица.;
По т. 10 – да изисква деклариране на определени факти и обстоятелства, свързани с установяване на правно-релевантни действия на проверявания субект.;
По т. 11 – да постановява административно нарушение.;
По т. 12 – да налага административно наказание.;
В така формулираното обвинение липсва нито една от тези точки от 1 до 12 на ал. 4 на чл. 12, както в диспозитива, така и в обстоятелствената част на обвинителния акт, което категорично мен ме затруднява да осигуря ефективната защита, поради неяснота на така формулираното обвинение.
Чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1 от ДОПК – прокуратурата използва съвсем схематично изречението „да извършат проверка за установяване на наличните парични средства в обекта, т.нар. „касова наличност“, само че чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1 от ДОПК сумира систематично данъчно ДОПК глава 15 и касае данъчно осигурителния контрол при извършване на ревизии и проверки, ал. 3 дава легална дефиниция какво е това проверка, а именно, че проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно извършване и спазването на данъчното осигурително основателство. С проверка не се осигуряват и установяват задължения за данъци и задължения за осигурителни вноски, в ал. 1, която също ни е инкриминирана ни е посочено, че органите по приходите осъществяват данъчно осигурителен контрол чрез извършване на ревизия и проверки.