Решение № 43 от 08.02.2023, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 1339/2022
- Вид
- Решение № 43
- Подписан
- 08.02.2023
- В сила
- 07.03.2023
- Състав
- Иван Манчев Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.7, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 178ж, ал.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 58, т. 3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 43 гр. Сливен, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: И. М. Димитров при участието на секретаря Росица Н. С.а като разгледа докладваното от И. М. Димитров Административно наказателно дело № 20222230201339 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63д от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н. Изял С. срещу НП № 22 - 0804 - 003735 от 03.10.2022 г. на Началник РУ в ОД МВР - Сливен, РУ - Сливен, с което на основание чл. 178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Иска НП да бъде отменено.
В с.з. жалбоподателят редовно призован не се явява, не изпраща представител. По делото е постъпила писмена защита от жалбоподателя, с която се иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
В с.з. въззиваемата страна–наказващият орган, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от упълномощен юрисконсулт,с което се иска НП да бъде потвърдено като законосъобразно.
Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 13.09.2022 г. около 15:43 часа, полицейските служители- полицейски инспектор св.Х. С. и полицейски инспектор св.И. И. патрулирали в района на 1
АМ „Тракия“ №А-1, попадащ в в землището на общ.Сливен. Докато изпълнявали служебните си задължения видели, че автобус „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ СВ7975СА се движи по автомагистрала „Тракия“ от гр.Бургас в посока на движение гр.София при км.245, преди бензиностанция „Лукойл“ в лентата за принудително спиране. Полицейските служители настигнали автобуса и със стоп палка и жестове наредили на водача да ги последва, като на паркинга на бензиностанция „Лукойл“ го спрели за проверка. При проверката установили, че водач на ППС е жалбоподателят Н.
Изял С. от с.Б., собственик на автобуса било дружество „Уникредит Лизинг“ ЕАД, а ползвател дружество „Диамант-Строй“ ЕООД. Водачът на автобуса обяснил на полицаите, че пътят има дупки и е неравен и поради това е карал в аварийната лента.
За извършеното нарушение на жалбоподателя на 13.09.2022 г. му бил съставен
АУАН № GA601659/13.09.2022 г., с който деянието било квалифицирано по чл. 58, т. 3, пр.1 от ЗДвП. Актът е бил предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му е отразено, че има възражения.
На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 22-0804-003735/03.10.2022 г. от Началник РУ в ОД МВР - Сливен, РУ – Сливен.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на АУАН № GA601659/13.09.2022 г. и НП № 22-0804003735/03.10.2022г. Кредитира показанията на разпитаните по делото актосъставител Х. С. и свидетел И. И..
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна / лице, което е санкционирано /. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
НП е обосновано, тъй като приетата в него за установена фактическа обстановка се подкрепя със събраните по делото гласни и писмени 2 доказателства и доказателствени средства. АУАН е съставен при спазване изискванията на чл.40 и следващите от ЗАНН и съдържа изискуемите по чл.
42 от с. з. реквизити. Административно-наказателната преписка е изпратена на компетентния наказващ орган, който се е произнесъл в рамките на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН и при спазване на правилата на чл. 52 и следващите от с.з., а НП съдържа всички изброени от Закона реквизити. В административнонаказателното производство не е допуснато незаконосъобразно или неправилно приложение на материалния закон.
Административнонаказващият орган след като е преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства, е направил извода, че соченото административно нарушение, неговото авторство, както и вината на нарушителя са доказани.
Съдът намира за безспорно установено извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение на ЗДвП, а именно на чл.58, т.3 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.58, т.3 от ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. По делото не е спорно, че на 13.09.2022 г. жалбоподателят е управлявал автобус „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ СВ7975СА и се е движел по автомагистрала „Тракия“ от гр.Бургас в посока на движение гр.София при км.245, преди бензиностанция „Лукойл“ в лентата за принудително спиране.
Оспорва се констатацията, че ППС е било технически неизправно. Отделно от това се излагат и доводи за процесуална незаконосъобразност на НП, поради непосочване на тези обстоятелства в АУАН и НП.
Настоящият съдебен състав намира доводите на жалбоподателя за недоказани. Съгласно разпоредбите на ЗДвП, съставените актове се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай жалбоподателят следва да докаже дали действително управляваният от него автобус е бил технически неизправен, когато същият се е движел в лентата за аварийно движение. Констатациите по акта не са оборени с каквито и да е писмени или гласни доказателства, не са разпитани свидетели, които да потвърдят версията която жалбоподателят твърди, че същият е спирал принудително, поради прегряване на автомобила и че същият заедно с други пътници е наливал вода в автомобила, за да охлади прегрелия двигател, в 3 същото време не са депозирани от страна на жалбоподателя и никакви писмени доказателства относно техническата неизправност на ППС или от извършени прегледи и ремонти на същото. Доказателствената тежест при оспорване на НП, издадени въз основа на актове по ЗДвП лежи върху жалбоподателя, а не върху АНО. Следва да се отбележи и това, че в показанията си двамата свидетели полицейски служители Х. С. и И. И. са категорични, че причината поради която жалбоподателят е обяснил, че шофира в аварийната лента на АМ „Тракия“ е, че по пътя има дупки и е неравен, а не защото автобуса има някакъв технически проблем или неизправност. Същите са преки очевидци на движението на автобус „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ СВ7975СА по автомагистрала „Тракия“ от гр.Бургас в посока на движение гр.София при км.245, преди бензиностанция „Лукойл“ в лентата за принудително спиране и същите не са установили обстоятелства изключващи отговорността на жалбоподателя, а именно техническа неизправност на ППС или здравословен проблем на водача или пътниците. Логично би било ако действително е имало технически проблем с автобуса шофьора да го съобщи, а той се е оправдал с лошата пътна настилка, нещо, което между другото е вярно и е факт, но той не го оневинява.
По делото по безспорен и категоричен начин е установено и доказано, че жалбоподателя виновно е извършил вмененото му във вина нарушение.
Според чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Така жалбоподателят, допускайки процесното нарушение, е действал умишлено, при което е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал настъпването им.
При така приетото за установено от фактическа страна, законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателя е извършил нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП и му е наложил административно наказание на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, които наказания като размер на глобата и срок на лишаването са точно фиксирани.
4
При издаването на НП не са допуснати нарушения на материалния или процесуалния закон. То е издадено при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя с доказателствата и доказателствените средства, събрани и проверени в хода на производството. Самото наказание е правилно определено, доколкото санкцията е определена в абсолютен размер и е в състояние да изпълни специалните си цели.
Предвид посоченото съдът прие, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено.
Ръководен от гореизложеното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22 - 0804 - 003735 от 03.10.2022 г. на Началник РУ в ОД МВР - Сливен, РУ – Сливен, с което на Н. Изял С. с ЕГН ********** от с. Б., кв. „М.“ № ...... му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на осн. чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5