Определение № 392 от 10.06.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 392 гр. Ловеч, 10.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН П. като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500244 по описа за 2024 година Постъпила е жалба вх.№ 2610/17.04.2024 г. от В. П. П., ЕГН:

**********, в качеството му на длъжник по изп.дело № 20248790400104 по описа на ЧСИ В. П., рег.№ 8 79 на КЧСИ, с район на действие района на ОС – Ловеч, срещу действия на ЧСИ В. П., изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество и с посочено правно основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК. Излага, че считано от 1996 г. изтърпява наказание доживотен затвор в Затвора – гр. Ловеч. Сочи, че получава рядко спорадични, незначителни записи от близките си за задоволяване на лични нужди на основание чл. 86, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, съгласно който л.св. имат право на средства за лични нужди до размера на МРЗ за страната, на основание чл. 56, ал. 2 от същия закон. Счита, че тези суми са несеквестируеми, тъй като попадат в обхвата на нормата на чл. 444, т. 1 и т. 2 от ГПК, съгласно която изпълнението не може да бъде насочено върху: вещите за обикновено потребление на длъжника, посочени в списък, приет от Министерския съвет, за каквото потребление са предназначени личните средства, които получава по затворническата си партида; необходимата храна на длъжника, тъй като затворническата такава не е качествена, достатъчна и разнообразна. Сочи, че несеквестируемостта на тези средства не отпада на основание чл. 445 от ГПК, тъй като задълженията са възникнали от конституционното му право на защита, гарантирано от чл. 56 от КРБ. В тази връзка сочи Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и разпоредбата на чл. 446 от ГПК, съгласно които доходите са несеквестируеми до размера на МРЗ. Изтъква, че в разрез с посочените норми, ЧСИ В. П. е наложил запор върху цялата му лична партида, по която последният получава изключително рядко суми за лични нужди, много под размера на МРЗ, като на 12.04.2024 г. е узнал, че ЧСИ В. П. е секвестирал 70 лева от личната му партида, както и че му е наложил запор по нея – средства, изпратени му за великденските празници, от които е бил лишен. Излага, че на 12.03.2024 г. му е връчена призовка за доброволно изпълнение изх. № 1

05139/08.02.202 г., като не е получавал запорно съобщение от което да установи къде е насочено изпълнението по образуваното изпълнително дело.

Изтъква, че съгласно нормата на чл. 507, ал. 2, изр. 2-ро от ГПК вещите ,предмет на изпълнението следва да бъдат посочени точно, което законово задължение не е изпълнено от ЧСИ. Счита, за неоснователно евентуалното възражение от страна на съдебния изпълнител, че съгласно чл. 84 ЗИНЗС държавата осигурява безплатна храна на лишените от свобода, от което ЧСИ разширително и недопустимо прави извод, че на л.св. не са нужни средства за задоволяване на лични нужди. Счита, че е налице изтекла абсолютна давност на 07.02.20224 г. , тъй като изпълняемото право е възникнало на 07.02.2019 г. с влизане в сила на определение № 103/07.02.2019 г. по ЧНД № 335/2018 г. по описа на ЛОС, като поканата за доброволно изпълнение му е връчена на 12.03.2024 г., т.е. повече от месец след изтичането на давността. С оглед на тези обстоятелства приема, че е настъпила перемция и ЧСИ следва да издаде постановление за прекратяване на изпълнителното производство.

По изложените съображения моли настоящата инстанция да отмени като незаконосъобразен запора и разпореди връщане на неправомерно отнетите средства със законната лихва на основание т. 13 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, както и да приложи нормата на чл. 438 от ГПК. В раздел втори на жалбата посочва, че прилага приложения- Молба за освобождаване от държавна такса, Молба за правна помощ , Деклрацаия и Заявление.

Съдът, след като извърши проверка на приложените към делото документи, установи, че такива не са представени.

В придружителното писмо, изх. № 16713/07.05.2024 г. на ЧСИ В. П. с химикал е отбелязано –„няма описаните приложения“, без да може да се установи, кой е изписал текста.

В изготвените мотиви от ЧСИ В. П. също няма отразяване относно, наличието или липсата на посочените приложения.

С оглед на това съдът приема ,че следва да се прекрати производството по делото и същото се върне на ЧСИ В. П., рег. № 879, с район на действие Окръжен съд – гр. Ловеч за администриране, след което се върне обратно за произнасяне от съда.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д № 244/2024 г. по описа на Окръжен съд – гр. Ловеч.

ВРЪЩА същото на ЧСИ В. П., рег. № 879, с район на действие Окръжен съд – гр. Ловеч за администриране, след което се върне обратно за произнасяне от съда.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

За постановеното определение да се уведоми жалбоподателя.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3