Решение № 5033 от 20.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5033 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. И.а Докова като разгледа докладваното от ЙОАНА КР. КАЦАРСКА Въззивно гражданско дело № 20251100508178 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 7856 от 02.05.2025 г., постановено по гр. д. № 45646/2022 г. по опис на Софийски районен съд, 151-и състав, е отхвърлен предявеният от А. И. А. и М. А. А. срещу Й. К. Н. осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сума в размер на 5400 лв. за периода 01.07.2021 г. – 31.12.2021 г., частично от 10 800 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване в периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г. на собствената им ½ ид.ч. от част от съсобствения на страните УПИ № Х-234, в квартал № 226, целия с площ от 330 кв.м по плана на гр.София, местността „П.о-Бъкстон“, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г на изпълнителния директор на АГКК, а именно частта, заключена между ул. „Вихрен“, ул. „Ген. Сувовор“, построената в имота къща и имот с идентификатор *** (съобразно приложена по делото скица на л.67), ведно със законната лихва от 24.08.2022 г. до окончателното плащане.

Със същото решение А. И. А. и М. А. А. са осъдени да заплатят на Й. К. Н. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1490 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищците, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Процесуалният представител на ищците сочи, че за формиране на фактическите изводи съдът се е позовал на показанията на свидетеля Ц.П., който е зет на ответницата по делото, без да съпоставя показанията на свидетеля с останалите доказателства по делото. Твърди, че събирането на гласните доказателства е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 164 ГПК, тъй като било недопустимо установяването на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала. Доколкото решението на съда било основано на съждението, че е налице наемно правоотношение, доводи за което съдът черпи само от свидетелските показания на роднина на ответницата, това било съществено процесуално нарушение, обуславящо неговата неправилност. Въззивникът твърди, че съдът е допуснал 1 процесуално нарушение, доколкото с определението по чл. 140 ГПК е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния периода Й. Н. е ползвала имота, а с решението е приел, че по делото не е доказано ответницата да е използвала еднолично целия имот. Твърди, че в конкретния случай ответницата е използвала имота чрез лица, свързани с член на нейното семейство – нейния зет Ц.П., на които безвъзмездно предоставила имота с цел поставяне на павилиони за търговия. Сочи, че не се установявало наличието на наемно правоотношение, като ответницата дори отричала съществуването на такова. Счита, че е налице една от хипотезите, посочени в Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012, а именно ответницата чрез член на своето семейство не е допускала ищците до имота, като достъпът бил ограничен посредством ограда, което обстоятелство се установявало от показанията на свидетелката П.. Счита, че поканата, отправена от единия съпруг по отношение на идеална част от СИО и ползва и другия съпруг, поради което се установявал и третият елемент от фактическия състав на спорното материално право. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. В отговора на въззивната жалба въззиваемата страна споделя изцяло фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд. Моли съда да потвърди решението и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от ищците, чрез адвокат М. К., с надлежно учредена представителна власт, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с релевираните във въззивната жалба доводи е необходимо да се добави следното:

Предмет на иска, с оглед уточненията, направени с молба с вх. № 56799/09.08.2024 г., е обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, претендирано в условията на активна солидарност, за периода 01.07.2021 г. – 31.12.2021 г. за съсобствения на страните УПИ № Х-234, в квартал № 226, целия с площ от 330 кв.м по плана на гр.София, местността „П.о-Бъкстон“, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г на изпълнителния директор на АГКК, а именно частта, заключена между ул. „Вихрен“, ул. „Ген. Сувовор“, построената в имота къща и имот с идентификатор ***.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Фактическият състав на това обезщетение включва следните кумулативни предпоставки: 1/ съсобственост върху вещта, 2/ ползване на вещта пряко и лично от единия съсобственик за задоволяване на свои собствени нужди, и 3/ писмена покана за заплащане на подобно обезщетение от друг съсобственик.

Между страните в производството не е спорно, че процесният имот е съсобствен между страните е налице съсобственост при квоти от ½ ид.ч. по отношение на процесния имот, представляващ УПИ № Х-234, в квартал № 226, целия с площ от 330 кв.м по плана на гр.София, местността „П.о-Бъкстон“, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г на изпълнителния директор на АГКК, а именно частта, заключена между ул. „Вихрен“, ул. „Ген.

Сувовор“, построената в имота къща и имот с идентификатор ***. Не е спорно, а и от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 123 2 от 23.02.2018 г. и приложеното по делото удостоверение за граждански брак се установява, че ищците притежават ½ ид.ч. от процесното УПИ в режим на съпружеска имуществена общност.

Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 на ОСГК на ВКС всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху общата вещ, идентично по същността си с това на другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на притежаваната идеална част - той може да си служи с цялата обща вещ, без за това да дължи на другите съсобственици възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им.

Правото на ползване, разбирано като фактическо служене без получаване на доходи, на служещия си с общата вещ съсобственик е ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат другите съсобственици. Съгласно чл.31 ал.1 ЗС съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС не се дължи само ако съсобственикът, до когото е отправено писменото поискване, предложи на този, който му го е отправил, да ползва вещта лично според правата си в съсобствеността и му осигури възможността реално да упражнява това свое право, а последният откаже или не се отзове. Това право не възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му, или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.

Следователно, за да се освободи от отговорност, ползващият вещта съсобственик следва да предложи на другия съсобственик да ползва вещта лично според правата му в съсобствеността, както и да му осигури възможност реално да упражнява това своето право (Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 на ОСГК на ВКС; Решение № 269/18.10.2013 г. по гр. д. № 1282/2012 г. на ВКС, ГК, IV ГО).

Съгласно цитирания тълкувателен акт претенцията за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС ще е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това той или член на неговото семейство продължава пряко и неспосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик, той или член на неговото семейство не си служи пряко и неспосредствено с цялата обща вещ,но имайки достъп до нея,не допуска друг съсобственик да си служи с нея/например като държи ключа/,ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице,което само или заедно с него ползва общата вещ.

В настоящия случай е спорно дали е налице ползване на вещта пряко и лично от ответницата по делото за задоволяване на нейни собствени нужди, с което са пречили на ищеца да ползва имота съобразно притежаваните от него права.

За установяване на тези обстоятелства по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката М.П., между която и ответницата Й. Н. има приключило гражданско дело. Свидетелката П. живеела в къщата, находяща се на ъгъла на ул. Вихрен и ул. Генерал Суворов за периода от 12.2016 г. до 12.2019 г. Докато живеела там, в двора, в който била разположена къщата, имало павилион, като според нея и към днешна дата има павилион, тъй като минава често от там. В началото нямало ограничения на достъпа до тази част на двора, но впоследствие била поставена ограда и нямала достъп до задната страна на къщата. На свидетелката П. й бил отказван достъп до тази част на двора. Когато нейни неща падали в заградения двор, е трябвало да отиде до павилиона и да поиска от хората, които работили в павилиона да й го дадат. Ц. бил човекът, който ръководил павилиона, за когото мисли, че е тъст на ответницата. Свидетелката П. продала имота през 2022 г. Свидетелката описва, че където свършвала къщата, била поставена ограда и от гърба на къщата не е имало възможност да се влезне, единственият вариант да се влезне до задната страна на къщата бил чрез павилиона. Там бил и общият водомер, до който свидетелката П. нямала достъп.

Дворът зад къщата започнал да се прегражда с ламарини, дограми, за да се разширява магазинчето. Частта зад къщата била половината от имота. С течение на годините загражденията влизали навътре в имота и превземали по-голяма площ. Към момента имало 3 свободен достъп до задната страна на къщата. Загражденията били премахнати най-рано през 2022 година, когато свидетелката продала имота си. Свидетелката сочи, че е напуснала етажа през 2019 г., но не го е продала тогава.

Разпитан е и свидетелят Ц.Е.П., зет на ответницата, който е бил наемател на част от процесния имот чрез различни търговци от 1998 г. Първоначално в имота имало един павилион с площ от около 12-13 кв.м., който бил нает от фирмата на брата на свидетеля, двамата заплащали наем за земята под този павилион на бивш съсобственик на имота. През 2015 г. – 2016 г. поради промяна в градоустройствения план и отчуждаване на част от имота за тротоар, този павилион бил разрушен. През 2010 г. била обявена публична продан за ½ идеална част от парцела, която била закупена от ответницата. По силата на сключен с нея договор за наем бил поставен втори павилион с площ от 18 кв.м., който изгорял през 2023 г.