Решение № 1098 от 16.12.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1098 гр. П., *** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720105427 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1 и т.2 от КТ.

Производството по делото е образувано по искова молба от Д. С. С., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. Р. К., срещу „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правни основания в КТ, както следва:

- чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, за признаване уволнението на ищцата със Заповед № *** г. на „***” ЕАД, за незаконно и неговата отмяна;

- чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност: „***”, звено Експлоатация, регионално звено по железопътен транспорт П. към *** в „***” ЕАД; като и се присъдят сторените по делото разноски.

В срока за отговор ответника „***” ЕАД чрез И.И. – Председател на Съвета на директорите, са подали отговор на исковата молба, с който са оспорили предявените искове, като твърдят, че изпитателния срок не се отнася за първоначално заеманата от ищцата длъжност, а за тази, за която е 1 подписано допълнително споразумение, по силата на което между страните е било изменено съществено сключеното между страните трудово правоотношение, като в срока за изпитване ищцата е ползвала и отпуск, който не се включва в срока за изпитване. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи молят съда да отхвърли предявените искове, като им се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебното заседание ищцата чрез адв. М. и в депозирана писмена защита, поддържа предявените искове, и моли съда да ги уважи, като и се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебното заседание ответникът се представлява от адв. С., който оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Обективно кумулативно съединените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Предявените искове са допустими, предявени от лицето, на което принадлежи правото - уволнения работник, срещу оспорващия работодател, като са спазени изискванията за надлежно упражняване правото на иск и липсват процесуални пречки за разглеждането им.

По основателността:

Няма спор между страните, че по между им е било налице валидно възникнало трудово правоотношение на основание сключен трудов договор № 60 от 02.06.2022 г., съгласно който ищцата е заемала при ответника длъжността „***“ в звено „Експлоатация“ към Регионално звено по жп транспорт П., при Район по железопътен транспорт П. при „ТБД-Товарни превози“ ЕАД.

Не се спори, че на 14.08.2023 г. ищцата е претърпяла злополука, приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО с разпореждане № 39 от 25.09.2023 г. на длъжностното лице при ТП на НОИ – П..

Видно от допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение № 7 от *** г., на основание чл.119, чл.67, ал.1, т.1, вр. чл.70, 2 ал.1 от КТ трудовото правоотношение между страните било изменено със срок за изпитване от шест месеца, уговорен в полза на работодателя, като ищцата била преназначена на длъжност „***“, звено Експлоатация, Регионално звено по железопътен транспорт П. към Район по железопътен транспорт – П. при „ТБД – Товарни превози“ ЕАД. Няма спор между страните, а и това се установява от приложените заповеди: заповед № *** г., заповед № ПК-*** г., заповед № *** г., заповед № ПК-112Б от 20.05.2024 г. и заповед № ПК-175 от 01.07.2024 г., че по време на заеманата от ищцата длъжност „***“, на ищцата е било разрешено ползването на отпуск в размер на 16 работни дни, както следва: за периода от 15.04.2024 г. до 19.04.2024 г. – 5 работни дни; за периода от 02.05.2024 г. до 02.05.2024 г. – 1 работен ден; за периода от 13.05.2024 г. до 15.05.2024 г. – 3 работни дни; за периода от 21.06.2024 г. до 28.06.2024 г. – 6 работни дни и за периода от 11.07.2024 г. до 11.07.2024 г. – 1 работен ден.

От приложеното експертно решение № 90460 от 11.07.2024 г. се установява, че на ищцата е извършено освидетелстване по документи, като и е определена 50 % трудова неработоспособност, за срок от една година – до 01.07.2025 г., с дата на инвалидизиране – 11.07.2024 г., като в т.14 са посочени противопоказни условия на труд – тежък физически труд (ТФТ), физически натоварвания, неблагоприятен микроклимат, и заключение, че може да продължи да упражнява настоящата си професия при спазване на ППУТ. В т.4 от ЕР е посочено, че ищцата работи, професия ***.

С допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение № 83А от 31.07.2024 г., трудовото правоотношение между страните било изменено на основание чл.119 от КТ считано от 01.08.2024 г., като страните се споразумели за ново работно време – пълно, на смени, при сумарно изчисляване на работното време, по график.

Със заповед № 66 от 26.08.2024 г., на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от 30.08.2024 г., трудовият договор сключен на основание чл.70 от КТ със срок за изпитване шест месеца в полза на работодателя, ответника прекратил трудовото правоотношение с ищцата от длъжност „***“.

Процесната заповед е връчена на ищцата на *** г. при условията на отказ, оформен с подписите на двама свидетели, за което няма спор между страните.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда:

Безспорно е, че страните са били обвързани от валидно възникнало 3 трудово правоотношение, по безсрочен трудов договор, съгласно който ищцата първоначално е заемала при ответника длъжността „***“. Не се спори, че с допълнително споразумение от *** г. ищцата е преназначена на длъжност „***“.

Спорни по делото са обстоятелствата може ли безсрочния трудов договор да се превърне в срочен по чл.70 от КТ – със срок за изпитване и дали срочното трудово правоотношение е прекратено в срока за изпитване или не.

Както вече бе посочено няма спор, че възникналото между страните трудово правоотношение е било за неопределено време. Съгласно чл.67, ал.3 от КТ трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен по изричното желание на работника или служителя, изразено писмено.

В случая, ищцата не твърди, и не излага доводи да не е имала желание да бъде преназначена от длъжност „***“ на длъжност „***“, независимо, че в исковата молба поставя като спорно обстоятелството, кой договор се изменя, поради това, че допълнителното споразумение от *** г. е сключено към вече превърнал се в безсрочен трудов договор. Доколкото ищцата не е оспорила положения от нея подпис под допълнителното споразумение от *** г., и не е изложила доводи, че не е била съгласна да бъде преназначена на длъжност „***“, то и следва извода, че е уговорен срок за изпитване, за което между страните е постигнато изрично съгласие в допълнителното споразумение от *** г. При изменението на трудовото правоотношение по реда на чл.119 от КТ с допълнително споразумение от *** г. по ясен и недвусмислен начин е посочено, че новото, респ. измененото трудовото правоотношение между страните е със срок за изпитване, като и цифрово е отразено, че изменението на вече възникналото между страните трудово правоотношение е при условията на чл.70, ал.1 от КТ, със срок за изпитване от шест месеца, уговорен в полза на работодателя.

Не се спори и че длъжността „***“ е различна от заеманата до *** г. длъжност от ищцата „***“, т.е. между двете длъжности не е налице идентичност, естеството на изпълняваната работа е различно, като има различно съдържание на трудовите задължения.

Извод за липса на идентичност между двете длъжности следва от приложените и неоспорени от страните длъжностни характеристики за 4 длъжността „***“, и за длъжността „***. От длъжностната характеристика за длъжността „***“, се установява по безспорен начин, че в основните трудови задължения на работника заемащ тази длъжност се включват следните задължения: описване на всички пристигащи и заминаващи влакове и маневрени състави през дружеството; подаване на информация на длъжностните лица, на които е подчинен, сверяване натрупания лист ДП-1 с номерата и броя на пристигналите вагони; изготвяне на справки за товарните влакове. От длъжностната характеристика за длъжността „***“ се установява, че основните трудови задължения при заемане на тази длъжност се изразяват в следното: работа с клиенти при организиране и извършване превоз на товари с железопътния транспорт, предоставяне на информация за цените и условията за превоз на товари; описване на всички пристигащи и заминаващи влакове и маневрени състави през дружеството; уведомяване за приетите заявки, проверка на превозните документи; изготвяне на констативни протоколи; приемане на телеграми от ревизор вагони; описване на пломби и проверка на тяхната изправност, сверяване с превозните документи; изготвяне на отчети; подаване на информация; приемане на разтоварените празни вагони; извършване на търговски преглед на вагоните на влак; предоставяне предварителна информация на клиентите за подаване на вагоните; предаване и приемане вагоните на/от клиентите; приемане на превозни документи; извършване на търговски преглед на всички пристигащи и заминаващи влакове, както и на маневрените състави; изготвяне на натурен лист; неговото сверяване с номерата и броя на пристигналите вагони, както и изготвяне на справки за товарните влакове.

С оглед различните трудови задължения, изхождащи от естеството на работа за всяка една от двете длъжности, се налага и категоричния извод, че между двете длъжности не е налице идентичност на трудовите задължения, като естеството на работата е различно, трудовите задължения отнесени към трудовите функции и спецификата на всяка една от двете длъжности имат различно съдържане, поради което е налице и съществено различие в основните трудови функции включени в състава на двете длъжности.

В чл.70 от КТ, законодателят изрично е допуснал възможността да се уговори клауза за срок за изпитване, включително и по вече съществуващо трудово правоотношение между страните, независимо дали то е срочно или безсрочно, ако съществено е променена трудовата функция на работника или 5 служителя – арг. чл.70, ал.5 от КТ. По взаимно съгласие на страните може да се изменя съдържанието на трудовия договор (чл.119 от КТ), като предмет на изменение може да бъде всяка договорна клауза, включително и тази за изпитване. Изпитването на работника е с оглед възможността му да се справи с променените трудови задължения, съответно да се установи дали новата длъжност е подходяща за него. Правилото на чл.67, ал.3 от КТ не е приложимо при уговарянето на други промени в съдържанието на трудовия договор и поспециално при уговарянето на срок за изпитване при заемането на нова, съществено различаваща се длъжност, какъвто е настоящия случай.

Уговарянето на срок за изпитване няма отношение към делението на трудовите договори на срочни и безсрочни. Срокът за изпитване не е срок на действие на договора, тъй като с изтичането му трудовото правоотношение не се променя. Той е срок, в който едната или всяка от страните може, по своя свободна преценка, да прекрати трудовото правоотношение с едностранно волеизявление. В тази връзка и следва извода, че с процесното допълнително споразумение от *** г. страните са уговорили клауза за срок за изпитване по съществуващото вече безсрочно трудово правоотношение, тъй като съществено е променена трудовата функция на работника.

Съгласно разпоредбите на чл.70, ал.4 от КТ в срока за изпиването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.

Не се спори, че ищцата е започнала фактически да изпълнява трудовите задължения като „***“ от датата на сключване на допълнителното споразумение, т.е. от *** г. Уговорения между страните шест месечен срок за изпитване изтича на *** г. Срокът за изпитване включва само реално отработеното време. В този смисъл изпитателният срок се прекъсва и не тече през периодите на отсъствие на работника/служителя, независимо каква е причината за отсъствието (отпуск, временна неработоспособност, и др.).