Определение № 303 от 28.07.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 303 гр.Сливен,28.07.2023г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мартин Д. Данчев

Ваня Анг. Маркова

Гергана Огн. Симеонова каторазгледадокладванотоотМартинД.ДанчевВъззивночастнонаказателнодело№2023 Производството е въззивно, по реда на чл.243 ал.7 от НПК т.е. за проверка на определение на първоинстанционен съд по повод постановление за прекратяване на наказателно производство.

Образувано е по жалба от Д. Р. Б., С. Р. Ч. и Е. Р. Ч., чрез пълномощника им адв. С.

Е. от АК – Ямбол, срещу определение № 470/23.05.2023 г., постановено по чнд № 549/2023 г. на Районен съд - Сливен, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно постановление от 06.04.2023 г. на прокурор от Районна прокуратура – Сливен за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 197/2022 г. на РУ на МВР - Сливен, вх.№ 5800/2022 г. на Районна прокуратура - Сливен.

В жалбата, по повод на която е образувано настоящото въззивно производство, се изразява несъгласие с определението на СлРС, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство, като се твърди, че същото е немотивирано, незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Заявява се, че не е била извършена пълна и задълбочена проверка на представените факти и документи по преписката, не са били събрани всички възможни доказателства и факти, като не са били ценени обективно и във взаимовръзка събраните доказателства. С оглед на това се твърди, че поради това решаващия орган е достигнал до неправилен извод и е прекратил производството по досъдебното производство. По отношение на направените фактически и правни изводи на съда, обективирани в мотивите на атакувания съдебен акт, се заявява, че същите са неправилни и незаконосъобразни и се сочи, че в хода на досъдебното производство не е било проведено всестранно и задълбочено разследване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, по смисъла на чл. 102 НПК, поради което описаната фактическа обстановка, приета от Районен съд -Сливен се определя като непълна и невярна.

В тази връзка най-напред се изразява несъгласие с извода, че Р.Ч. и свид. М. Д. са живели на 1 семейни начала в апартамента на Ч. в гр.Сливен, *******. Оспорва се доказаността на този факт, като се поставят под съмнение достоверността и процесуалната годност на показанията на разпитаните в тази връзка свидетели. По отношение на полицейския служител свид. М.Г. се твърди, че доколкото същият е участвал в производството е недопустимо да бъде разпитван като свидетел т.е. че е налице нарушение на разпоредбата на чл.118 от НПК. Освен това се заявява, че е незаконосъобразно обжалвания позоваването на свидетелски показания на органи, които са извършвали проверки, доколкото техните показания се формират отново от показанията на заинтересованите лица, тоест не са обективни. С оглед на това се претендира, че показанията на този свидетел не следва да бъдат кредитирани досежно твърдението в тях, че Р. и М. са били семейство, нито по отношение на данните кога и кои вещи са изнасяни от жилището на Р., а само относно откритите вещи в жилището на Д. като съставител на съответния протокол за това. По отношение на показанията на свидетелите К. и Д. също се заявява, че те не могат да удостоверят начина на живот на Р.Ч. и М. Д., тъй като в същите имало противоречия и липса на житейска логика. Отправя се упрек, че разследващият орган не е събирал доказателства респ., не е разпитвал свидетели, които биха могли да потвърдят обратната теза т.е. че Р. и М. не са живели на семейни начала, а предубедено, еднопосочно и ограничено е събирал доказателства само в насока на твърденията на М. Д., като е игнорирал показанията на дъщерите на Р.Ч. респ. не е коментирал твърденията на жалбоподателите ,че М. Д. пред нотариус е твърдяла, че в последните 10 години /2010 -2020 г./ е живяла и придобила по давност имот в гр.Сливен, ********* Във връзка се сочи представения протокол от обстоятелствена проверка от 5.8.2020 г., в който е отразено, че са разпитани свидетели вкл. и лицето М.Т.К.. По отношение на последния се твърди, че в досъдебното производство е разпитван и там е твърдял, че Д. живее с Р. от 8 години, в неговото жилище, а пред нотариус е твърдял, че М. живее в жилището си в ****** непрекъснато от повече от 20 години.

Изразява се недоумение, че разследващите не са открили очевидното противоречие в твърденията на М.К. Отправя се упрек, че не са търсени и разпитвани и други лица, които биха потвърдили друга фактическа обстановка, а именно че не е имало общ живот на семейни начала между Р. и М., както и наличието на вещите в дома на Р.Ч.. Твърди се, че разпитаните свидетели са посочени единствено от М. Д. и поддържат нейната теза. Като съществен пропуск на разследващите се сочи и факта, че повечето свидетели въобще не са разпитвани за това дали когато са посещавали жилището на Р.Ч. процесиите вещи са се намирали в неговия апартамент. В жалбата като безспорно установено се сочи обстоятелството, че има изнесени вещи от страна на Д. от апартамента на Р.Ч., вкл. и предвид съдържащото се в показанията й признание. Същевременно се сочат противоречия на твърденията й, депозирани гражданския съд и пред разследващите вкл. по отношение на лицата, които са присъствали. Твърди се, че в хода на разследването не е бил извършен оглед на апартамента на Р.Ч. на ******** респ. че не е било констатирано състоянието му към датата на подаване на жалбата, което се определя като съществен пропуск. Изразява се несъгласие с приетото, че С. Ч. е знаела, че Д. и Ч. живеят заедно, доколкото от извлечението на телефона се вижда, че единствения контакт между М. и С. е бил в двата дни 2 преди смъртта на Ч. и е бил свързан с това, че М. има информация за състоянието му.

Отправя се упрек по отношение на разследващият орган, че не е събрал доказателства и относно ограбените оръжия, като се твърди. С.К.. е първият, който е видял оръжията след смъртта на Р.Ч. и не съобщава оръжията да са били негодни или с липсващи основни части, а от протокола за предаване от 01.11.2021 г. вече се виждало, че оръжията са неокомплектовани, без боеприпаси, пистолетът е без пълнител и ръкохватка, карабината е без полуложа и пълнител, а ловната карабина - без оптика. В жалбата се твърди за допуснато съществено нарушение, а именно - че не е изяснен статута на процесиите вещи с оглед тяхната собственост, доколкото част от тях установено са собственост на юридическо лице „Демоел” ООД. В тази връзка се твърди, че мотивът за „съвместно придобиване поради съжителство на семейни начала” на вещите на търговското дружество е неприложим и незаконосъобразен, разследващият орган не е направил никакво разграничение и разследване на отнетите от М. Д. вещи от дома на Р.Ч. по отношение на това кой е техния собственик и от кого са отнети. Заявява се, че в хода на досъдебното производство и съдебното такова са пренебрегнати нарушения и бездействия, които са от значение за изхода на делото, като не е предоставена възможност на пострадалите лица да уточнят и прецизират показанията си вкл. като не са били разпитани като настоящи собственици и управители на „Демоел” ООД, въпреки че са били такива по времето на провеждане на досъдебното производство; не са взети пред вид представените снимки, удостоверяващи състоянието на жилището, което са намерили, нито са взети техни показания за това кога за последно са присъствали в жилището, с кой са били там и какви са били вещите, които са се намирали там. Твърди се, че не отговаря на истината и твърдението, записано в обжалваното определение, че ключовете, които М. Д. е предала на адв. Шидеров са предадени на дъщерите на Р. с приемо-предавателен протокол. По отношение на паричната сума от 6000 евро, възражението е, че не са събрани гласни и писмени доказателства за такова плащане и основанието за това. По отношение на паричната сума от 20000 лева се твърди, че незаконосъобразно и неправилно не е извършвана проверка и не са формирани мотиви, само защото тя била собственост на дружеството. Във връзка с така направените оплаквания и наведени доводи, в жалбата се настоява за отмяна на атакуваното определение на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство, като делото да бъде върнато на прокурора за продължаване на разследването със задължителни указания по приложението на закона и събиране на необходимите доказателства.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лица имащи право на жалба /пострадали от престъплението, за което с потвърденото постановление наказателното производство е било прекратено/ и е депозирана в предвидения в разпоредбата на чл. 243, ал. 7 от НПК срок за обжалване на акта на Районен съд – Сливен.

Разгледана по същество, обаче, жалбата е неоснователна.

В атакуваното определение районният съд обосновано и законосъобразно е приел, че по делото е проведено обективно, всестранно и пълно разследване на всички факти и 3 обстоятелства имащи значение за изясняване на обективната истина по казуса и в резултат на това фактическата обстановка е била напълно изяснена.

Фактическата обстановка е изяснена и описана подробно както в постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, така и в атакуваното в това производство определение на Районен съд – Сливен.

С оглед на това и доколкото настоящата инстанция при извършената от нея проверка и преценка на наличните по делото доказателствени материали, не намира за необходимо да възпроизвежда в подробности установените по делото факти, а следва да ги маркира и да обърне внимание на оспорваните от страна на жалбоподателите обстоятелства.

Няма съмнение, че свид. Й.Й. и Р.Ч. били разведени от 2014 г., като от брака си имали три деца - свидетелките Е. Ч., Д. Б. и С. Ч., които след развода на родителите си останали да живеят при майка си.

Няма съмнение и относно това, че Р.Ч. е бил управител на дружеството „Демоел“ ЕООД и живеел в наследствен апартамент в гр. Сливен на *******.

По делото в хода на разследването са събрани достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи категоричен извод, че в това жилище от края на 2016 г. Р.Ч. живеел на семейни начала със свид. М. Д. и когато двамата се нанесли да живеят там, те направили ремонт и подменили част от мебелировката. Част от мебелите и вещите за бита били закупени от името на Р.Ч., като имало закупени такива и от фирмата, в която бил управител - „Демоел“ ЕООД, сред които и предмети за бита - телевизори, климатични системи, мобилни телефони, робот за почистване, кухненско обзавеждане, преносим компютър и други. Преди това, от 2014 г. до 2016 г. свид. Д. и Р.Ч. живеели в складова база за изкупуване на метали, находяща се в гр.Сливен на ******

Неоснователни са възраженията и наведените в тяхна подкрепа доводи на жалбодателките досежно доказаността на обстоятелството, че продължително време /7 – 8 години/ Р.Ч. и свид. М. Д. са живеели на съпружески начала и при това в последните около 5 години – именно в наследственото жилище на Ч. на **********. По отношение на този факт по делото са налице действително множество /без кавички/ доказателства, съдържащи се не само в показанията на свид. Д. и нейните синове – свидетелите Д.Д. и В.Д., за които принципно би могло да се отчете тяхната заинтересованост от изхода на делото, но и в показанията на редица други свидетели, за които такъв извод за заинтересованост и/или предубеденост не може да се направи. В показанията на свидетелите М.Г., С.К.., С.Д.., К.Г. и М.И. се съдържат категорични твърдения затова, че Р.Ч. и свид. М. Д. продължително време са съжителствали като семейство в апартамента на ********** в гр.Сливен, при това свид.

Г. е полицейски служител, свид. К. и свид. Д. са били много близки приятели на Р.Ч., свид.

Г. е бил негов първи братовчед, а свид. И. – най-близкия до него съсед т.е. живеещ в съседния на Ч. апартамент. Налице са и други гласни и писмени доказателства, които също подкрепят този факт, като за тях ще стане въпрос по-нататък.