Решение № 5716 от 23.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5716 гр. Пловдив, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330102406 по описа за 2025 година

Предявен е по реда на чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) иск за нищожност на договорна клауза с правно основание чл. 26, ал. 4, във вр. с ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 19, ал. 4, във вр. с ал. 5 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Ищецът Д. Г. У., ЕГН: **********, с адрес: гр. *******, ЖК „****”, бл. ***, ет. ***, ап. ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С. Н., вписан в регистъра на **********, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *****, ул. „*******“ № ***, ****, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „ЛЕНДИВО“ ООД, ЕИК:

203811241, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, представлявано от С. Н. Т. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от адв. Х.

М. Г., вписан в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. ******, ул.

„*******“ № ***, офис**, че клаузата за дължимост на неустойка по чл. 27, ал. 1 от сключения помежду им Договор № *****/****** г. за потребителски кредит, предоставен от разстояние, е нищожна.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор № *****/****** г. за потребителски кредит предоставен от разстояние, по силата на който му е предоставена сума в размер от 500, 00 лева, която е следвало да върне за срок от 30 дни до 06.10.2024 г., ведно с договорената възнаградителна лихва и други акцесорни вземания. Отразеният в договора лихвен процент е 36%, а годишният процент на разходите (ГПР) е 42, 58%. Сочи се, че в чл.

17 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя да осигури в тридневен срок от сключване на договора обезпечение – физическо лице поръчител, което следва да 1 отговаря на множество кумулативно предвидени условия или банкова гаранция за всички задължения по договора. Изтъква се, че на практика за потребителя е невъзможно да осигури което и да било от двете обезпечения. При непредоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора в тежест на потребителя се начислява разписаната в чл. 27, ал. 1 от договора неустойка – 0, 9% от усвоената главница за всеки ден, в който потребителят не е предоставил обезпечение. Предвид изложеното ищецът поддържа, че неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора, чрез което последният цели единствено да капитализира допълнителен приход. Изтъква, че формулираното по договора задължение за заплащане на „неустойка“ следва да бъде включено в ГПР, тъй като е сигурен разход за потребителя. Поддържа се, че е налице драстично разминаване между посочения в договора ГПР и действителният му размер. Изтъква се, че ако сумата по обезпечението бъде включена в ГПР, размерът му би бил доста над императивно посочения максимум в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Предвид изложеното и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК моли да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 27, ал. 1 от процесния договор за потребителски кредит. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 о т ГПК ответникът „Лендиво“ ООД е подал писмен отговор, с който поддържа, че искът е допустим, но неоснователен. Изтъква, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът, както и ГПР. Изтъква се, че в конкретния случай кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника. Поддържа се, че вземането за неустойка при непредоставяне на обезпечение не следва да се включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото се заплаща единствено, в случай че потребителят не изпълни договорно поетото си задължение. По отношение на размера на неустойката се поддържа, че в проявление на принципа на договорната свобода, същият е индивидуално договорен между страните и в тази връзка не се явява прекомерен. Твърди се, че неустойката не е прекомерна и предвид обстоятелството, че вземанията по процесния договор за кредит не са обезпечени. Моли така предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се сторените разноски в процеса.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като с Писмено становище вх. № *****/***** г. ищецът поддържа исковата претенция, а с Молба вх. № *******/******г. г. ответникът настоява за нейното отхвърляне.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им по електронен път Договор № *****/****** г. за потребителски кредит (л. 35 – л. 38), предоставен от разстояние, и приложимите към него Общи условия (л. 28 – л. 34), утвърдени с Протокол от заседание на Съвета на директорите на „Стик-Кредит” АД от 29.05.2020 г. и в сила от 01.06.2020 г., ответникът, който е вписан в Регистъра на 2 финансовите институции с рег. № *****, с основен предмет на дейност предоставяне на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или възстановими такива, от една страна като „Кредитор”, се задължил в деня на договарянето да предостави на ищеца, от друга като „Потребител”, потребителски кредит под формата на паричен заем с максимално разрешен лимит до 500, 00 лева по избран от последния в заявлението му за кредит начин измежду: банков превод по посочена от него банкова сметка или на каса на „Изипей”. Заемателят, който бил предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 23 – л. 27) и по данни от Разписка № ............../..........г.. за извършено плащане чрез системата на „Изипей“ (л. 40), усвоил заемната сума, следвало в срок от 30 дни да я възстанови на дружеството и да му заплати лихва от 15, 00 лева при годишен лихвен процент от 36, 00%, начисляван ежедневно при продължителност на месеца от 30 дни и на годината от 360 дни, или да престира общо 515, 00 лева при годишен процент на разходите от 42, 58%, определен при отчитане на следните допускания: валидност на съглашението и неизменност на разходите по него за уговорения срок, изправност на договарящите и незабавно и пълно усвояване на кредита, както и други, изброени в чл. 28 от Общите условия. Издължаването следвало да се осъществи с една анюитетна вноска с падеж на 06.10.2024 г., описана по величина и компоненти в погасителен план (л. 39), неразделно приложение към контракта.

Според съдържанието му потребителят дължи на кредитора неустойка, както следва: по чл. 28 – при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неплащане на дължима сума в срок, в размер на 1% от нея, и по чл. 27, ал. 1 идентичен с чл.

45 от Общите условия – в размер на 0, 9% от усвоената главница за всеки ден, през който не спазва ангажимента си по чл. 17 от договора в 3-дневен срок от подписването му да предостави на насрещната страна обезпечение по отношение на всички свои задължения (главница, лихви, неустойки, други обезщетения, такси и др.) по изискванията на Раздел VІ от Общите условия във вид на банкова гаранция, издадена в полза на кредитора от лицензирана българска банка или лицензирана да извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон чуждестранна банка с безусловно и неотменимо изявление за плащане в рамките на един работен ден от поискването и валидност 30 дни след крайния падеж, или поръчителство на едно навършило 21 години дееспособно физическо лице, което е с българско гражданство, постоянно местоживеене в страната, непрекъснати осигурителни права (социално и здравно осигуряване) през 12-те месеца преди подаване на заявката за кредит, минимален осигурителен брутен доход от 1 500, 00 лева, полага труд по безсрочно трудово/служебно правоотношение с продължителност минимум 6 месеца при последния работодател, не е в период на предизвестие за прекратяването му към датата на подаване на заявката за кредит, получавало е редовно възнаграждението си за 12-те месеца преди тази дата, не е записано в ЦКР с просрочия, под наблюдение, загуба и т. н., не е поръчител по съществуващ заем в която и да е банка или небанкова финансова институция, не е настоящ потребител на заемодателя и представя служебна бележка за доход от работодателя си за 6 месеца назад. В хипотезата на чл. 27, ал. 1 неустойката възлиза на 135, 00 лева и е платима ведно с погасителната вноска 3 чрез показана в погасителния план добавка към нея, увеличаваща я на 650, 00 лева.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от желаните правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира. Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК). При релевиране на повече от един се касае за първоначално обективно съединяване на искове по смисъла на чл. 210, ал. 1 от ГПК, което по правило е от евентуален тип, тоест уважаването на един от тях ще изключи необходимостта от разглеждането на останалите, защото, макар да е възможно едновременното съществуване на няколко опорочаващи сделката юридически факта, законът по правило свързва с всеки от тях еднакъв правен резултат, с постигането на който се изчерпва правния интерес от съдебна защита, освен ако по изключение е възможно пораждане на различен правен ефект за страните. Следователно ако ищецът, без да обосновава такъв, ги поддържа заедно, съдът не е подчинен на вида на предприетото от него обективно съединяване и дължи обсъждането им по същество в евентуална поредност, произтичаща от естеството на въведените недостатъци, като съобрази съотношението на изключване или поглъщане помежду им (в този смисъл Решение № 527/21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2009 г., IV гр. о., Определение № 494/05.08.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 267/2011 г., IV г. о., и Решение № 97/08.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о.).

В конкретния случай валидността на клаузата за дължимост на неустойка се оспорва с конкуриращи се фактически доводи, които по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът 4 трябва да докаже пълно – а именно за противоречие на добрите нрави, неравноправност, заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и допуснати нарушения от изброените в чл. 22 от ЗПК – а именно неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Доколкото са кумулативно наведени, подлежат на изследване в режим на евентуалност именно в указаната последователност, която е съответна на характера им.